Лятото наближава и най-обсъжданото име на трансферния пазар отново се очертава да е Сеск фабрегас. Провалите на Арсенал като че ли улесняват напускането на капитана в посока Барселона. Испанецът обаче не мисли точно така. За Сеск най-важното в момента е Арсенал да избистри приоритетите си като клуб.
Дразнят ли те приказките, че Венгер решава вместо теб и ти нарежда какво да правиш?
- Той е шефьт в Арсенал. Аз имам договор и Венгер има цялото право на света да решава какво ще става. Истината обаче е друга. Отвън може би изглежда другояче. Винаги съм честен с него и си говорим открито в очите. Той приема доста от нещата, които му казвам.
Кой тогава е "виновен" още да си в Арсенал?
- Не знам защо, но се създава усещане, че ако сега не направя крачката към Барса, никога няма да стане. А аз съм на 23 години, по дяволите. Следващото лято ще съм на 24; после на 25 и т.н. Такива решения трябва да се взимат спокойно и да се чака подходящият момент. Денят, в който ще си тръгна от Арсенал, ще го направя с убеждението, че това е правилният ход, а не просто ей така. Освен това - кой ти гарантира, че ще играеш в Барселона? Или че ще се развиваш? В Арсенал имам късмета да се изграждам индивидуално, макар и да не печеля много трофеи. Говорим си с Пуйол и той ми казва, че до 26 не е печелил нищо. Пуйол, който вече има всичко* Най-важните неща в живота са търпението и работата.
Защо на Венгер никой не му казва нищо, въпреки че толкова години Арсенал не печели купи?
- Отдавна съм в този клуб и съм наясно защо е така. Ако Гуардиола, Мауриньо или Емери дойде и остане 3 години без трофей, със сигурност ще го изритат. Но случаят е друг. Венгер е страшно интелигентен и клубът цени други неща: отборът винаги играе в Шампионската лига, бори се докрай, вади млади таланти, има икономическа стабилност. Предполагам, че за шефовете това ' е важно. Все пак в един момент ще се стигне до ситуация, в която всичко е или-или. Или печелиш, или си тръгваш.
Арсенал вече е известен с това, че играе супер футбол, но е вечният губещ.
- Истина е. Когато започнах с първия отбор, спечелихме ФА Къп, стигнахме до финал в Шампионската лига, където паднахме от Барселона с човек по-малко и гол 8 последната минута. Не го приемаш като победа, но си мислиш: "Човече, за първи път този отбор игра финал в Шампионската лига; оттук са минали милиони футболисти, но го направихме точно ние". Но после си даваш сметка, че това не върши работа. Продължаваш напред, наслаждаваш се през част от сезона, както беше сега, когато бяхме "живи" 4 турнира. И идва моментът на истината, в който оставаме с празни ръце. Крайно време е Арсенал да се запита дали иска да печели, или да произвежда футболисти.
Все още обаче имате шансове да станете шампиони...
- Да, но малки. Ще се борим докрай. Всъщност това е най-добрата възможност да станем шампиони, откакто съм в отбора.
Какво липсва на Арсенал, за да разбие хегемонията на Юнайтед и Челси?
- Трудно е. Според мен нямаме психиката на победители. Липсва ни опит във важните моменти. Иначе имаме класа в излишък. Определено на този отбор му трябва някакъв трофей. Ето защо беше толкова важно да спечелим Карлинг Къп. После Барса и да те изхвърли от Шампионската лига, не е фатално, защото е по-добър отбор. Но имахме нужда от този трофей, за да си повярваме. Ван Перси и аз имаме една ФА Къп и толкова. Останалите са на нула. Не са печелили нищо през живота си.
Арсенал, в който ти започна, знаеше доста добре как се вдигат купи...
- Разбира се. Натам бия. Аз имам европейска и световна титла, но играех чат-пат. А Арсенал има нужда от цял отбор победители. Това правеше онзи тим толкова велик - "Непобедимите". Знаеха как се печелят мачове, знаеха кога да се затворят и кога да атакуват. Притежаваха естествената интелигентност да четат двубоите. Ние сме много млади.
От всичките звезди на онзи тим кой би паснал най-добре в сегашния?
- Мога да посоча доста хора, но избирам Денис Бергкамп. Той е един от най-добрите футболисти в историята. Истината е, че ни трябва нападател, който да вкарва по 30 гола на сезон. Ван Перси играе на върха, но той е типичен втори нападател. Горкия го мъчат контузии и пропуска доста мачове. Ако Робин бе добре физически през целия сезон, нещата за Арсенал щяха да са различни.
Каза, че реваншът срещу Барселона на "Hoy Камп" е най-лошият мач в живота ти. Защо?
- Това бе един от най-важните мачове, в които аз мога да играя. Връщах се на "Hoy Камп" с Арсенал, с капитанската лента, с добър резултат от първия мач, семейството ми бе на трибуните, отсреща бяха много приятели. Това бе мач, който чаках с огромно желание, а накрая се превърна в катастрофа. А аз бях главният виновник, каквото и да ми говорят. За отпадането на Арсенал от Шампионската лига 70% от вината е моя.
Не си ли прекалено жесток към себе си?
- Не, това е самата истина. В 14-ата минута усетих дръпване в мускула. Погледнах часовника на стадиона и щом видях, че още не е минал дори четвърт час, ми причерня. Вече бях пропуснал финала за Карлинг Къп, бях почивал доста преди реванша с Барса и не усещах проблеми в дните преди реванша... Но щом опитах да пресека един пас на Адриано, усетих пробождането. Толкова пъти съм имал този проблем, че си помислих: "Не, не може да ми се случи пак". Какво трябваше да сторя? Ако бях поискал смяна в този момент, което трябваше да направя, хората щяха да кажат, че съм се скрил. Цял живот няма да си простя, че не поисках смяна тогава.
Ти избра да продължиш...
- Опитах се. Не можех да се завъртя, да спринтирам, само да се влача. В момента, в който исках да финтирам, както аз си знам, болката ставаше непоносима. Тогава дойде онази топка... Не съм от тези, които ще я ритнат в трибуните. Не знаех какво да я правя. Идваше отзад. При други обстоятелства щях да се обърна, но заради болката и блокиралите мисли отиграх с пета, топката попадна в Иниеста, който подаде на Меси и ни вкараха първия гол.
"Hoy Камп" те освирка, не си ли разочарован и заради това?
- Не, няма нищо общо. Отчаян съм от себе си. Поисках да играя, а не помислих за отбора. Проявих егоизъм, а цената бе платена от целия тим. Заболя ме и заради семейството ми. Дядо ми ми каза, че през целия мач краката му са треперели. А той никога не се нервира. Те добре знаеха, че нещо не е наред, че не съм добре.
DonBalon.com, Испания