Румениге: ЦСКА беше страшилище, желая успех на България за Евро 2020

- Конкурент? За какво?

За домакинство на ма­чове от Евро 2020.

- А, това ли имате пред­вид? Не знаех, че България кандидатства. Браво! Това ще даде импулс за разви­тието на футбола.

Какво мислите за идеята европейското да се играе в градове от 13 различни държави?

- Интересна и оригинал­на. Но важи само за това европейско - през 2020 г. След това ще се върнем към стандартната процедура с една или две държави.

Смятате ли, че Мюнхен ще получи домакинство?

- Разполагаме с велико­лепен стадион като „Алианц Арена" плюс перфектна ин­фраструктура и отлични възможности за настанява­не в Мюнхен. Разбрах, че почти цяла Европа канди­датства за домакинство. Пожелавам успех на всички, но смятам, че нашата кандидатура е една от най-добрите. Евро 2020 трябва да покаже на света една обединена Европа - такава, каквато само футболът мо­же да я направи.

България сега трудно ще конкурира Германия в организацията на футбол­ни събития, но какво ще кажете за времето, когато вие бяхте футболист и играехте срещу българ­ски отбори?
- Тогава България беше едно неособено приятно място за гостуване. Спом­ням си, че беше кошмарно да играем с „Байерн" срещу ЦСКА в София. Имаше един мач, в който - докато загреем, и българите вече ни бяха вкарали три гола (през 1982 г. ЦСКА повежда с 3:0 за 18 минути и печели с 4:3 в първи полуфинал за КЕШ -б.р.). Бяхме на ръба на го­лям провал. Ушите ми още кънтят от рева на публика­та.

Какви са по-конкрет­ните ви впечатления от българския футбол?

- Аз съм вкарвал често го­лове срещу български отбо­ри, включително и нацио­налния. Тогава имахте по­вече силни футболисти, от­колкото днес. Спомням си защитниците Пенев, Дими­тров. Не беше лесно срещу тях.

В „Байерн" е играл един българин за кратко -Емил Костадинов.

- О, да, Коща. Бърз и опа­сен нападател. По същото време в „Байерн" играеха Юрген Клинсман и Жан-Пиер Папен. Каква конку­ренция! С този отбор спече­лихме Купата на У ЕфА през 1996 г.

Имаше слух, че „Байерн" се интересува от Димитър Бербатов, ко­гато той напусна „Манче­стър Юнайтед".

- Слухове няма да комен­тирам. Познавам добре ка­чествата на Бербатов още от времето, когато беше в „Байер" (Леверкузен). По­желавам на България да има повече играчи като не­го.

Как мотивирате отбор, който е спечелил всичко през миналия сезон?

- Първо да ви кажа, че „Байерн" беше свръхмотивиран. За 2 г. загубихме два финала в Шампионската ли­га. Първия път срещу „Интер" (0:2 - б.р.) беше напъл­но заслужено, защото съперникът игра по-добре. Поражението ни амбицира да повторим опита да взе­мем Шампионската лига. Отборът повярва в силите си. Имахме отличен тре­ньор, подсилихме се с нови футболисти. И пак стигнах­ме финал. Всичко срещу „Челси" изглеждаше в наша полза - играехме у дома, по­ведохме в резултата. Но... във футбола всичко много бързо се преобръща.

Как преодоляхте шо­ка?

- След толкова болезнена загуба във финала пътища­та пред нас бяха два - или да катастрофираме оконча­телно, или да се вдигнем и да станем още по-силни. Ние тръгнахме по втория път. Повярвахме, че можем да играем на едно ниво с най-големите - „Барсело­на", „Манчестър Юнайтед", „Челси". Взехме играчи ка­то Шакири, Писаро, Манджукич и продължихме със същия треньор към целта. Показахме много силен футбол и си заслужихме да спечелим Шампионската лига, макар че вкарахме много късно победния гол срещу „Борусия" (До­ртмунд) във финала. Робен направи 2:1 в 89-ата мин. Година по-рано Дрогба изравни и осигури на „Челси" продължения в 88-ата. Нещата се повториха с обра­тен знак. Дори головете бя­ха вкарани почти в едно и също време. Една минута променя съдбата на целогодишния труд на клуб с 500 служители! Разликата меж­ду ада и рая е малка. Една минута само!...

Сега какви са целите?

- След требъл е нормално играчите да позагубят мо­тивация. „Байерн" за първи път печели трите купи. Ло­гично е да очакваме този сезон да не бъде много успешен. Но точно по тази причина ние взехме Пеп Гуардиола. Той работи по такъв начин, че много бързо да повторим ус­пехите. Не сме арогантни да твърдим, че сме най-добри­те. Само казваме, че сме в цветущо здраве - силен от­бор, силен треньор и доста­тъчно пари.

Как убедихте Гуардио­ла да дойде в „Байерн"?
- За първи път през юли 2012-а получих знак, че той е готов да се срещ­нем. Видяхме се в Барселона, гово­рихме   часове. Направихме първата крачка. После останахме във връзка. А решителните раз­говори водихме доста по-късно. Вярвах, че ще го убе­дим да дойде при нас. Той беше изненадан в началото. И други богати клубове го искаха. Стиснахме си ръце­те по две причини - ние вяр­вахме, че той е подходящ за нас. И той вярваше, че ние сме подходящи за него.

Какво промени Пеп?

- Хората го харесаха вед­нага по много причини. Той има ясен план в главата си, даде нов дух и манталитет на отбора. Комуникира чудес­но, играчите вярват в думите му.

Къде е разковничето за успеха на „Байерн"?

- Играем в много силна и конкурентна Бундеслига. Всички клубове са стабилни финансово благодарение най-вече на лицензионната система. През 2000 г. задъл­жихме всички клубове да ин­вестират 5-10 млн. евро в детските си школи на сезон. И сега всеки тим разполага с чудесни млади играчи соб­ствено производство. Ние правим и силни трансфери. Към здравата баварска ос­нова добавихме качество от чужбина - Рибери, Тиаго, Робен. Развихме клуба като успешно търговско друже­ство, което от 16 г. е неиз­менно на печалба, финан­сираме се на сто процента сами, увеличаваме капита­ла си непрекъснато и сме не­зависими.

Ще гоните ли отново победа в Шампионската лига?
- Така като ни гледате да­ли сме се отказали?! След победата миналия сезон играем спокойно, лежерно. Нито един носител на купата досега не е защитил трофея. Ние сме в ролята на плячката - всички са тръгнали на лов за нас. Ще видим дали ще ни хванат.

Как ще коментирате проблема с уреждането на мачове по света?

- Ако тази тенденция про­дължава, ще убие футбола. Хората купуват билети, фла­нелки, гледат телевизия са­мо защото вярват, че побе­дителят се излъчва в честна игра.

Какво  мислите  за огромните трансфери?

- Всеки президент е отго­ворен за своя клуб. От опит знам колко силен е натискът да имаме най-силния отбор. Това означава и скъпи трансфери. Политиците в Брюксел не обичат такива сделки. Те се възмущават - Испания е в криза, а „Реал" (Мадрид) плаща 100 милио­на евро за Гарет Бейл! Аз обаче колегата Флорентино го разбирам.

Най-важният мач и гол в кариерата ви?

- Мачовете са два. Първи­ят е финалът за КЕШ през 1976 г. в Глазгоу срещу „Сент Етиен". Бихме с 1:0 с голям късмет, признавам. Французите бяха по-добри. Другият е полуфиналът на световното в Испания през 1982 г. срещу Франция. Па­дахме с 1:3. Аз бях контузен, но влязох да спасявам не­щата и веднага вкарах гол. Живнахме, стигнахме до 3:3 и бихме с дузпи. Пак с късмет. Какъв футбол само! Днес играта е различна. Ка­то си говорим с Бекенбауер и Хьонес, си казваме: колко е хубаво, че бяхме футболи­сти преди 30 г., а не сега!... А за един мач още ме е яд. финалът на световното през 1986-а в Мексико. Играхме срещу Аржентина от 12 ч на обяд при 40° жега. Загубих­ме глупаво. Теренът беше ужасен: тревата като от джунглата - висока, дебела, топката върви бавно. Но то­зи загубен финал амбицира Германия да стане шампион 4 г. по-късно пак с Франц като треньор.

Като стана дума за Бе­кенбауер, той е голям приятел на българския футбол и на вицепрези­дента на нашата централа Михаил Касабов, който е член на „Байерн"...
- Разбира се, Михаел е един от нас, поздравете го задължително!

Интервю на Ангел ВИДЕНОВ, "Труд"