Разследващ черното тото журналист: УЕФА и ФИФА се провалиха в битката с уредените мачове

Един човек знае много по тема­та за уредените мачове - авторът на книгите "Пътеводител за манипулиране на мачове" и "Уреждане­то". Деклан Хил е вероятно най-ак­тивният разследващ журналист в света на спорта и футбола. Sportinglife.bg се свърза с американския журналист и академик, който се съ­гласи да говори по темите, които интересуват всеки.

Да започнем с актуалните нови­ни - изявлението на Чеферин в пър­вия му ден като президент на УЕФА. Дали наистина европейските футболни ръководители се борят с уредените мачове? Правят ли го ефективно?
- Първо, фантастично е, че имаме президент на УЕФА, който започва работата си, като обръща внимание на темата с уредените мачове и корупцията. Това е огромна запла­ха за футбола. Най-сериозната, пред допинг, комерсиализация и всички останали проблеми. Ако позволим веднъж човек да си помисли, че всич­ко, което гледа, е театър, го губим. Той никога повече няма да спре вниманието си на този спорт. Думите на Чеферин са добро начало. Второ - не знам дали е сериозен в тях. Нека му дадем шанс да ни докаже, че е та­ка. Да му оставим три месеца, шест месеца, някакъв период, в който да видим, че УЕФА гледа сериозно на проблема. Поздравявам го за думите му, разбира се. Трето - ФИФА, УЕФА u другите организации, например МОК, дотук се провалят напълно в битката с манипулирането на мачо­ве и спортни състезания изобщо. Казвам го убедено. Те си заравят тавата в пясъка. Там хората си имат удобни и доб­ре платени работи, имат реноме, титли и звания, но се провалиха - и го знаят.

Не е ли странно, че около всички скандали с корупция във ФИФА и УЕФА, засягащи друг тип манипулиране, нито веднъж разследването не се разшири и върху това, че в те­зи организации изглежда има замесе­ни и в уреждането на мачове и тур­нири? Не трябваше ли да имаме разравяне на "мръсотия" и в тази насо­ка?
- Чудесен и точен въпрос. Ето за­що битката с манипулирането на ма­чове се проваля. Точно хората, които са на ключови места, важни личности в тези организации, са замесени. Ето какво имам предвид. Идеята, схваща­нето, че уреждането на мачове ста­ва от "външни хора", от онези някьде там, например в Азия - и аз писах и рових години наред в това - вече не е актуална. Нещата се промениха. Хо­рата, които ръководят първенства­та, отделните лиги в страните, фе­дерациите, те са в някои случаи от­кровени гангстери. Винаги са били замесени в мръсни игри, а сега вече си казват - хей, за какво са ни китайци­те и Сингапурците? Имаме всички ин­струменти, защо не правим пари от тази работа?

Има система на УЕфА и Европол, която работи с букмейкърските компании в Европа - най-големите от тях. Тя предупреждава футбол­ните ръководители за съмнителни активности и залози, а УЕФА нареж­да проверка в отделните страни. Например - така у нас един отбор - Марек, бе глобен с голяма сума и на­казан сурово, уличен в корупция. Но ефективна ли е тази система и дали наистина при стотина сигнала има само един виновен, говорим кон­кретно за България?
- Първо - такава система трябва да има и е добре, че букмейкърските компании работят с футболните централи по това. Идеята е добра, информацията се споделя. Дали е стопроцентово ефективна? Не. Дали е на 80 процента ефективна? Не. Да­ли е на 50, на 20 процента? Не. Може би десетина процента, ако трябва да налучкваме, без да търсим точ­ност. Все пак е някакъв старт. Но има проблем. Букмейкърите не от­криват тази информация за публика­та, не я правят общодостъпна. Те я споделят с УЕфА - а там се появява първи конфликт. Там не искат феновете и публика­та да знаят, че такива съмнения има, защото това вреди на имиджа на играта, която точно УЕФА адми­нистрира. Оттам информацията е сведена до националните федера­ции. Където имаме още по-голям кон­фликт на интереси. Там никой не ис­ка да се знае за това. А и - знаете до­статъчно добре - там хората са приятели, бизнес партньори с прези­дентите на клубовете.

Случаят в Кипър е пресен...
- Да, там един съдия излезе и посо­чи корумпирани хора във федерация­та, сред клубните босове. И го глоби­ха с 5000 евро, защото си позволил коментарите. Вместо да се зами­слят и да има разследване. Това, ко­ето трябва да се направи, е да се за­почне от нишката, която вече има­ме. Да пробием крепостта отвът­ре. В Сингапур има един човек - Дан Тан, който е в ареста в момента, а той над 10 години работеше из Ев­ропа, корумпираше клубове, урежда­ше мачове и изгради мрежа за то­ва...

Защо не е осъден?
- Там е проблемът. Той трябва да бъде качен на самолета и да бъде до­каран в Европа. И да започнем да изискваме информация от него, за­щото той знае доста неща и ще да­де сламки за още повече. Той познава хора, знае имена. От­там трябва да се започне, а после да дойдат арестите на още замесени. Но първо трябва да ни ги посочи чо­векът, когото вече имаме - Дан Тан. И да свидетелства след това срещу хората, които вършат работата му из Европа. Полицията от няколко европейски държави издаде заповед за екстрадирането му, но сингапур­ските власти не искат и да чуят. Аз съм убеден, че това е протекция на хора на високо ниво в институциите на футбола и спорта, за които Дан Тан знае много неща. Скандално е, но той си седи там и това е.

Споменахме Италия, най-доб­рият пример ли е тя за битка с уре­дените мачове? Три вълни от скандални разкрития минаха, придру­жени с арести, затвор, санкции и сериозно разтърсване на футбола им.
- Да, те поне се опитват да на­правят нещо. Полицията там напра­ви страхотни разследвания. Но ги подведе Европол, който отказваше дълго време да издаде заповед за аре­ста на Дан Тан, а той бе още в Евро­па. През 2011-а италианската поли­ция имаше купища папки с улики за него и хората му.

Значи затова бе изпуснат Дан Тан?
- Нещата се развиха така. Фин­ландската полиция арестува Уилсън Раж Перумал още през 2011-а. И го осъди, вкара го в затвора и той сви­детелства за всичко (б.а. - сингапу­рецът бе осъден на общо 9 години за­твор, като разказа подробности как са били уреждани мачове на ЮАР - с България, година по-рано в контрола, Колумбия, Гватемала, Бразилия и Ни­герия. Той насочи разследването към Дан Тан). Но след едва-две години, чак през септември 2013-а полиция­та в Сингапур арестува Дан Тан. За това време той спокойно е унищо­жил всички улики, компютри, теле­фони, всякакви следи. И дори не е оказал съпротива. Сингапурците се оказаха в конфузната ситуация да арестуват човек, когото не могат да осъдят. И понеже са гузни, не ис­кат и да го освободят. Затова има само едно решение - качете го на един самолет и го докарайте в Евро­па. Нека свидетелства тук и да раз­крием мрежата им. И ще видите, че там има сериозни фигури в европейския футбол на доста високо ниво.

Уилсън Перумал говори и за един мач на ЮАР с България. Но има и една друга история, която е в една от ва­шите книги. За мача за бронзовите медали от Мондиал 1994.
- Да, точно така. Швеция - Бълга­рия, мачът за трето място в САЩ през 1994-а. Аз не казвам, че играчите на някой от двата отбора е направил нещо нередно. Ако го знаех като факт, щях да съм го предоставил на полицията досега. Но знам със сигур­ност това, което и шведските игра­чи разкриха. Без съмнение главата, ба­щата на азиатската футболна ма­фия, човекът с име Чичо франки - ин­донезийски експерт по уреждане на мачове, е отишъл в хотела на шведи­те в Калифорния преди мача. Те разка­заха как им е предложил пари за загуба и допускане на възможно по-голям брой голове. И им е казал - неговият партньор по това бреме е бил при българите! Никой не знае какво точ­но е станало на такива евентуални разговори.