Tрудов договор №136 от 2 август 1999 г. Сключен е между ЦСКА и още невръстния Димитър Иванов Бербатов. В графата „основно трудово възнаграждение" на пишеща машина е написано 67 (шестдесет и седем) лева.
Така започва приказката за момчето, което днес е в топ 50 на света по приходи сред футболистите, а утре става на 30 години. По курса на деня той стартира трудовия си стаж с 22,57 британски лири на месец или 5,64 на седмица. В момента Бербатов взема 100 000 лири за 7 дни.
Към първия професионален договор на Митко чинно е приложено и фотокопие от стар зелен паспорт на Република България. И на черно-бялата снимка личат изразителните очи на човека, който след 12 години ще е станал най-известния българин в света
Дядо му искал Митко да се казва Асен, родил се в 3 часа през нощта.
Разбира се, заплатата е малка, за да се избегнат данъците. Проверката на НАП, която стартира преди две години, разкри, че масово играчите в България са били на минимална работна заплата, за да се пестят данъци и осигуровки. Същинското възнаграждение се урежда в анекси, които в случая на Бербатов са два, а сумите са в долари - 40 000 и 5000, общо
45 000, за първия му сезон с екипа на „червените".
Документите разбиват на пух и прах още един мит от биографията на Бербо. Че ЦСКА го е взел едва на 17 срещу обувки и топки за школата на "Пирин". Банковото бордеро е за 80 хиляди германски марки, доста сериозна сума за онова време. Има и бележка с подписа на президента на "Пирин" Огнян Кръстев-Гунди, че финансовите взаимоотношения между двете страни са уредени и Бербатов може да бъде картотекиран в ЦСКА.
Същият Кръстев според слуховете е в основата на опита за даде шанс на шефа на ВИС-2 Георги Илиев да го привлече във "Велбъжд" (Кюстендил). Тогава "24 часа" разкри, че три здрави момчета се опитват да го примамят извън базата в Панчарево, за да се види с президента на отбор, който му дава много пари. Младежът обаче успява да звънне на майка си Маргарита, която вдига всички „на ура". Един разговор между Илия Павлов и Георги Илиев няколко дни по-късно слага край на сагата.
Всеизвестно е, че Христо Ма-ринчев препоръчва сина на Иван Бербатов на треньора Димитър Пенев. Но малцина знаят, че легендарният лекар на ЦСКА и националния отбор Димитър Гевренов спасява кариерата му.
„Той дойде с шлатер и на двете колене. Това заболяване е свързано с неописуеми болки. То се появява между 15-и 17-годишна възрасти е заради по-бърз растеж или пък от неравни терени. А в България едва ли има място, където децата да тичат на равно.
Докторът изправи Бербо на крака само за 2 месеца, а се смяташе, че трябват шест. Прати го в Поморие на кални бани, след това му изписа специални лекарства от Германия. И с масажи го изправихме на крака", разказва митичният рехабилитатор Христо Запрянов.
„Стига бе, Ицо. Момчето всичко си направи само", апострофи-ра го Димитър Пенев. Преди 12 години Стратега в условията на невероятна криза залага на три млади момчета - Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Те стават кончетата, които дърпат каляската на националния отбор дълги години.
Сега Бербо е кончето на "Манчестър Юнайтед" - тима с най-много фенове по света. "Така, както ги почна, ще стигне до „Златната топка". По 2-3 гола на мач, направо убива конкуренцията! Пожелавам му все такива да ги ниже в противниковата врата", доволен е дядото на звездата Димитър Бербатов.
Наскоро щастливият пенсионер, чийто внук носи неговото име, отбеляза 80-ата си годишнина, а утре и Митко празнува кръглата си 30-годишнина.
"Три гола разлика от Роналдо не е кой знае какво. Ако Митко продължи в този дух, ще стопи разликата и ще го надмине", радва се дядо Мицо, както всички го наричат в петричкото село Марикостиново.
"То е известно като най-футболното в България. Той пожелава за рождения ден на именития си внук здраве и да стигне всички върхове в кариерата на един футболист. Дядо Мицо бил против внукът му да носи неговото име.
" Исках снахата да го кръсти на баща си Асен, защото тя все пак е едно дете на сватовете. Аз имам и друг син и все някое от внучетата ще носи моето име. Ама не ме послушаха.
Иван казал на Маргото: Ако е момче, кръщаваш го на татко, ако е момиче - както ти решиш. Така първото им дете е Митко, второто - на другия си дядо Асен", спомня си бай Мицо и сега, 30 г. по-късно, се гордее с името си и се радва, че не са го послушали
Когато разбрал, че ще си има правнучка, заръчал на Митко да я кръсти на майка си Маргарита. И пак не го послушали. " Ама пък Деа си е име на богиня, пак е хубаво. Има и първите букви на Димитър и Елена", казва дядото.
" Митко се роди около 3 ч през нощта на 30 януари. Спомням си, че беше много студено и имаше доста натрупал сняг. Баща му беше на лагер с "Пирин" в Либия. Когато получих болките, при мен беше майка ми Мария и тя ме придружи до родилното отделение.
Митко се роди бързо, по нормален път и на третия ден ни изписаха. Точно тогава се върна и баща му от лагер", спомня си днес майката Маргарита Бербатова.
Тя не знаела пола на бебето, но имала усещане, че ще е момче. Затова и с мъжа й били категорични, че името ще е Димитър. За женски вариант не мислели. Митко се родил 3,550 кг и 53 см. " Спомням си, че когато ми го показаха, видях едни големи, красиви сини очи като на баща му, за каквито си мечтаех", допълва майката.
"Още изтръпвам, когато си спомням как ги вземах на ръце с брат му. Сега единствено искам от него да е жив и здрав. И щастлив с Елена и Деа", казва бащата Иван.
Бербо бил кротко бебе и рядко плачел без причина. До шестия месец майка му го кърмила, след това минал на кисело мляко. "В онези години нямаше кой знае какъв избор на бебешки храни. Захранвах го с пюрета и основно кисело мляко,което всъщност бе добре за имунната му система, защото като малък никога не боледуваше", спомня си майката. Тогава памперсите не били познати и тя по цял ден прекарвала в пране и гладене на пелени. Родителите й Мария и Асен ипомагали да се справи, защото таткото все бил на тренировки, лагери, мачове.
Когато Митко станал на година и половина, го дали на ясли, а майка му тръгнала на работа. 2 години по-късно се родил и брат му Асен." При втората бременност ми минаваше през ум, че не е лошо да имам момиченце Ася, но се роди Асенчо", казва Маргарита.
В детските ясли и градина Митко бил сред най-обичаните от учителките деца, защото бил кротък, миловиден, добричък и послушен. Не бил злояд, но лук, грах и леща били нещата, които не вкусвал. Печено пиле с картофи и мусака пък никога не отказвал.
Като поотраснали, с брат си редовно заформяли мачле в хола на апартамента. Митко вдигал една голяма ваза вместо купа и от дете си представял, че като порасне, ще триумфира по зелените терени.
Посбивали се, но до драматични ситуации не са стигали. Топката била най-обичана-та играчка в дома им. Грабвали любимата филия с лютеница и тичали навън пред блока да ритат.
Счупените прозорци на съседите неведнъж карали майка им да се изчервява от неудобство.
" Скоро един комшия ме спря и с гордост ми припомни, че Митко Бербатов му е счупил преди две десетилетия прозореца. Шегувахме се, че разказва случката пред приятелите си и ако е знаел докъде ще стигне малкият футболист, е щял да си запази прозореца за спомен", допълва щастливата майка.
Винаги е знаела, че синовете й ще са спортисти, защото тя е хандбалистка, бащата - футболист. Смята, че Митко прилича на баща си, а от характера е взел пък нейната чувствителност. Поведението на терена също е като на баща му.
" Децата ни не бяхаглезени. Живяли сме като обикновено семейство. Не сме ги затрупвали с безсмислени играчки. Знаех, че Митко ще стигне далеч, защото има талант, беше упорит и преследваше мечтите си. Виждах, че рисува много добре, но никога не ми е минавало през ум да го насоча към изкуството", допълва майката.
Маргарита отгледала двамата си сина, докато е била доста млада, и сега си мисли, че по друг начин би се грижила за бебе. Очаква внучката Деа да поотрасне и да й я оставят за по-дълго време на гости. Не се сърди, че момиченцето не носи нейното име и не е привърженик на такива предавания на имена по наследство.
Смята, че името на всеки човек носи неговата лична орис и карма. Сега младата баба Маргарита очаква внук и от по-малкия си син Асен. Сигурно било, че ще е момче, но за името още нямало твърдо решение.
След като на 17 г. Бербатов заминава за ЦСКА, рядко на рождения му ден се събира пялото семейство.
"На 19 г. пък отиде в Германия, после в Англия. Датата 30 януари е по време на активното първенство и няма как да сме заедно. Винаги точно в полунощ обаче му пращам есемес за рождения ден. Искам да съм първата, която му го чеситити. И сега му желая здраве, да се пази от контузии и да е щастлив с Елена и малката Деа, защото виждам, че те му внасят спокойствие и го правят щастлив", допълва Маргарита.
Мечтата на майката е да види Митко на върха на Шампионската лига и като носител на „Златната топка" или „Златната обувка". Тя знае, че всичко постигнато досега от сина й е плод на упорит труд и много лишения, но пък резултатът си заслужава.
"24 часа"
Първата заплата на Бербатов - 67 лева
Така започва приказката за момчето, което днес е в топ 50 на света по приходи сред футболистите, а утре става на 30 години
