ОФИЦИАЛНО: ФИФА се защити от обвинения в измама за футболист на годината

От световната футболна федерация (ФИФА) официално се защитиха от обвиненията в измама за последното издание на наградата за играч на годината.

Те бяха отправени от представители на Никарагуа и Судан, които твърдяха, че не са гласували за Меси.

В същото време пък вотът на египтяните за Салах не беше отчетен.

В официално съобщение на президента на ФИФА Джани Инфантино се обяснява, че всичко е точно, а изборът е бил наблюдаван от световна одиторска компания.

През тази година бе променен механизмът за гласуване, макар да бяха запазени четирите съставляващи квоти - капитани, треньори, журналисти и фенове. Преди резултатите се сумираха, докато сега всяка от групите има 25% тежест. Във всяка анкета трябва да има по три имена, като на първия се дават 5 точки, на втория - 3, а на третия - 1.

Първото място от всяка квота дава 12 точки, второто - 10, третото - 8, а нататък по низходяща до 1 за десетото място. В крайното класиране Меси събира 46 точки, като е първи при капитаните, треньорите и феновете, а втори - при журналистите.

Там първи с огромна преднина е защитникът на „Ливърпул“ Върджил ван Дайк - 71 срещу 43, но точките му в крайното класиране са 38. Тоест, ако гласуваха само журналисти, както беше в класическото издание на „Златната топка“, холандецът щеше да спечели.

Трети в анкетата на ФИФА тази година с 36 точки остана Кристиано Роналдо, който се направи на обиден и не дойде на церемонията. Ван Дайк има преимущество спрямо Меси и в общия брой първи места.

Но дори и да се гласуваше по стария начин, тоест да се отчитаха накуп гласовете на всички, пак щеше да спечели аржентинецът. Единствено тогава преимуществото му нямаше да е толкова очевидно (46 срещу 38), а 1117 срещу 1088 точки.

Любопитното е, че два пъти в историята на анкетата за футболист на годината Лионел Меси, като капитан на Аржентина, е слагал в тройката си големия си конкурент Кристиано Роналдо. Направи го тази година, както и предишната. В същото време португалецът, който също носи лентата в представителния тим на страната си, никога не е гласувал за Меси. Не е гласувал и за свои сънародници, докато Лео го е прави 4 пъти - Агуеро (2), Ди Мария и Масчерано.

Какво трябва да знаете за годишните награди на ФИФА?

Те бяха връчени миналия понеделник в Милано. За 29-и път, макар че както името, така и външният вид на трофея претърпяха различни трансформации през годините. До 1982 г. безспорен хегемон в света на годишните футболни награди е „Златната топка“ на „Франс Футбол“. Вероятно най-популярният специализиран по този спорт седмичник в света започва да награждава играч №1 на Европа от 1956 г., ко-гато „Златната топка“ е връчена на английския ветеран сър Стенли Матюс.

Гласуването се прави между журналисти от изданието и кореспондентите в различни европейски страни. Факт е, че чак до 1995 г. има дискриминация спрямо футболистите от други континенти. Тази грешка първо се опитва да поправи английското месечно списание „Уърлд Сокър“, което от 1982 г. започва да обявява футболист на годината в света. Гласуването е между читателите по пощата, а резултатите са в проценти. Колкото и да е чудно, анкетата съществува и до днес, но победителите почти едно към едно повтарят тези от „Златната топка“. През 1991 г. ФИФА също решава да направи своя анкета, която да определя футболист №1 на света за календарната година. За да е по-различно, а и за да се подчертае професионалният характер на допитването, в него участват капитаните и треньорите на всички национални отбори от страните - членки на световната футболна федерация.

Първият победител е германецът Лотар Матеус. В другите две версии -„Златната топка“ и тази на „Уърлд Сокър“, първи е французинът Жан-Пиер Папен. Тогава наградата представлява малка топка върху нещо, наподобяващо старогръцка или римска колона. Още следващата година и българските фено-ве имат повод за гордост - Христо Стоичков е втори в анкетата на ФИФА и получава сребърния трофей като подгласник на холандеца Марко ван Бастен.

Същото се повтаря и две години по-късно, но тогава Камата отстъпва първото място на своя приятел и съотборник в „Барселона“ Ромарио, който е пресен-пресен световен шампион с Бразилия. Всъщност Стоичков вади тогава голям късмет, че му връчиха „Златната топка“ през 1994 г. Още за следващото издание „Франс Футбол“ смени регламента и позволи и на футболисти от други континенти да бъдат включвани в класацията. Почти със 100-процентова сигурност, ако това се бе случило година по-рано, Стоичков щеше да се задоволи със „Сребърната топка“ за сметка на Ромарио.

През годините на пръстите на едната ръка могат да се преброят случаите, в които победителите на ФИФА и на „Франс Футбол“ се различават, особено след 1995 г. Въпреки усилията на ФИФА и промяната на дизайна на наградата, която вече представлява нещо като плакет, по-престижна си остава „Златната топка“.

Това кара главата на световния футбол Сеп Блатер през 2010 г. на пресконференция в Йоханесбург по време на световното първенство да обяви обединението на двете най-престижни годишни футболни награди. Общият приз вече се казваше „Златна топка на ФИФА“, а церемониите станаха много по-пищни. Прибавиха се и нови екстри - най-добър треньор, футболистка и женски треньор, отбор на годината, най-красив гол, награда за феърплей, публика, че даже и най-добър играч на компютърен футбол.

Още първото връчване доведе до голям скандал.

„Златната топка“ бе дадена на аржентинеца Лионел Меси, чието единствено постижение беше спечелването на титлата в Испания. В същото време съотборниците му Шави и Иниеста, останали втори и трети, станаха световни шампиони. Холандецът Уесли Снайдер пък освен второто място в Южна Африка 2010 направи и требъл с „Интер“. Бракът между ФИФА и „Франс Футбол“ изтрая само 6 години, след което наградите отново бяха разделени. Тази на световната федерация вече се казва The Best - най-добрият.