1. Novsport
  2. Европейски футбол
  3. Ники Михайлов: Мачът с Вердер промени живота ми

Ники Михайлов: Мачът с Вердер промени живота ми

Вратарят на националния ни отбор по футбол и холандския Твенте – Николай Михайлов, даде откровено интервю за „Труд”, в което говори за състоянието си в момента, бъдещето си и онзи злополучен мач с Вердер в Шампионската лига, след който феновете на любимия му Левски така и не му простиха грешката, която допусна, когато немците излязоха напред в резултата.

Ники Михайлов: Мачът с Вердер промени живота ми
Вратарят на националния ни отбор по футбол и холандския Твенте – Николай Михайлов, даде откровено интервю за „Труд”, в което говори за състоянието си в момента, бъдещето си и онзи злополучен мач с Вердер в Шампионската лига, след който феновете на любимия му Левски така и не му простиха грешката, която допусна, когато немците излязоха напред в резултата.

- Има ли шанс от новия сезон Николай Михайлов да е в по-голям клуб?
- Винаги има шанс, остава повече от месец трансферен прозорец. На този етап офер­та няма. Преди седмица ме­ниджърът ми Лъчезар Танев бе тук, подписах нов договор за година. Концентрирал съм се върху „Твенте". Заради на­ционалния закъснях с подго­товката и трябва да дам мак­сималното, за да стартирам сезона в добра форма. По­чват квалификациите за Шампионската лига. Колело­то се завърта.

-Бихте ли сменили „Твен­те" с тим, който не е в Шам­пионската лига?
- Много зависи от отбора. Но ми се иска да играя или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Имаше интерес от различни отбори. Няма да се тупам в гърдите и да говоря кой ме искал. В България много се пише за трансфери. Този го взимат за 5 милиона, онзи за 10. А като се събудим, играчът си е в стария клуб.

- Кой е първият съвет, който чухте, когато заста­нахте на вратата?
- Бях на 6 или 7 години и много ме бе страх от топката. Дядо каза, че така няма да стана вратар. И ме научи на едно упражнение. Лягам на земята, вдигам ръце пред главата и той хвърля топката точно към мен. Омекнат ли ръцете, удря те в главата. Трудно беше, но издържах.

- На кого дължите повече в развитието си - на бащата или на дядото?
- И двамата са дали много, и двамата - различни неща. Ба­ща ми ме е научил да сдържам емоциите, да съм такти­чески подготвен. Гледаме за­едно мачове, анализираме вратарите, техниката им. Но първите ми стъпки към футбо­ла са на дядо ми. Когато бях юноша на „Левски", се бе пре­върнал в мой шофьор. Живо­тът ни бе съвместен - от учи­лище на тренировка и у дома. Коментираше всяко излиза­не, хващане, удар.

- Къде бяхте, когато баща ви спаси дузпите срещу Мексико?
- С дядо ми и баба ми Елисавета, Бог да я прости. Тогава живеехме в „Хаджи Димитър". Никога няма да забравя този мач. Както и четвъртфинала с Германия.

- Представяте ли си един ден да чуете „Невероятен Ники Михайлов класира България на полуфинал насветовно"?
- Стъпил съм на земята, гледам реално. Имам огром­но желание да се класираме на световно и европейско. Затова отивам в национал­ния амбициран до краен предел. И не само да се кла­сираме, а там да не ни вкарат 10-15 гола. Какво да се рад­ваме на такова представя­не? Имаме нов треньор - Лотар Матеус. Той създаде облик, тактическа дисципли­на, която липсваше. Но няма класа. Колко българи играем постоянно в чужби­на? Аз, Мартин, Стилиян, Ивелин... Бербатов се отка­за. Докато глобално не се вдигне нивото, няма как да се мерим с големите.

- Гледали ли сте на запис онзи мач с „Вердер"?
- Никога. Няколко пъти съм гледал головете в интер­нет. Безспорно направих грешка. Беше хлъзгав те­рен, не трябваше да се опи­твам да спирам топката, а да я изритам. Не мога да върна времето. Този ден ме проме­ни. Искаха да ме откажат от футбола. Искаха да ме уби­ят! Същите хора сега ме ту­пат по гърба и обясняват колко съм добър. Какви приятели само! Когато си го­ре, са с теб, когато си долу -върху теб. Мачът с „Вердер" преобърна живота ми.

- Как приехте освиркванията, след като по-рано класирахте „Левски" в ма­ча с „Оксер"?
- Само аз знам какво ми беше, но не се сърдя. Изви­них се на феновете, напус­нах „Левски" с добри чув­ства. Там изживях най-теж­кия момент. Но аз съм юно­ша на „Левски". Дядо ми и баща ми - също. И тримата сме национални вратари. Вместо освирквания заслу­жаваме паметник на „Герена"!

- На какво ви научи ма­чът с„Вердер"?
- Да бъда реалист. Да бъда сериозен, да внимавам в държанието си. Този мо­мент бе знак от Господ. Бе­ше знак да се променя - в излизанията с приятелите, в храната, в отношенията с жените, в колите, които ка­рам. След 4 години съдбата ми даде шанс за реванш срещу „Вердер" макар и с „Твенте". Надвих своя кош­мар. Но няма да ви лъжа -като видях зелените екипи в тунела, настръхнах.

- Кой ви критикува пове­че след мач - баща ви или дядо ви?
- Разбира се, че дядо. Ви­наги е безкрайно критичен. Имало е мачове, в които спа­сявам 10 положения. В една ситуация да не се представя добре, и той половин час за нея говори. Винаги се чува­ме след мач. Той е на години, аз го успокоявам. Много се пали. Все едно той играе. Баща ми въобще не гледа. Завива се през глава, из­ключва телефоните, без един. Аз го знам само и му звъня да кажа какво е стана­ло. Ако сме били, отива да почерпи приятели. Много е суеверен. Когато трябва да ме гледа в националния от­бор, не е за разказване как го преживява. Вярвате ли, че само веднъж дойде да ме види как играя в „Твенте" -срещу „Интер". Първият ми мач в Шампионската лига. Взех му места във ВИП ложата. Като ни вкараха гол, ударил и счупил седалка. Седмица след това ръката му беше натъртена. У нас му слагахме лед. Все едно той беше играл, а не аз.

- Как приемахте в мина­лото думите: „Играе само заради баща си!"?
-Тези думи произнасят са­мо завистливи глупаци. Ви­наги съм слушал съветите на баща ми, но никога нито той, нито дядо, нито който и да е на света, не е можел да ми влияе. Ако сега реша да спра с футбола, ще го напра­вя, без да питам никого. Ор­ганизиран човек съм. Всяка сутрин знам, като стана, как­во да правя. Знам, че съм добър във футбола. От малък играя. В такова семейство е ясно, че няма да стана пиа­нист. Ако трябва да съм че­стен, баща ми ми е казвал да не се занимавам с футбол. Но никога не ми се е нала­гал. В България има болни мозъци, които сигурно и сега казват, че играя заради не­го. Отговорът е последният сезон в „Твенте". 
В Испания: Осасуна влезе в топ 4

След минимална победа у дома над Валядолид

Вдъхновен Нюкасъл прати Арсенал в нокдаун

Александър Исак отчая „топчиите“ за нещо невиждано от 30 години

Ван Нистелрой: Очаква ни доста труден мач срещу Челси

Временният наставник на Юнайтед знае какво е необходимо на тима

Донарума мечтае за триумф в Шампионската лига с ПСЖ

Стражът бленува да вдигне трофея с "принцовете"

Удар за Рома! Марио Ермосо получи мускулна травма

Той се е контузил по време на тренировка

Флорентино Перес е вдигнал мерника на Карлето, вече се оглежда за негов наследник

Президентът на Реал не е доволен от представянето на отбора

Роберт Левандовски бе избран за играч на месеца в Ла Лига

Лева е третият пореден играч на Барселона, който печели наградата

Леао ще седне на пейката на Милан за трети пореден мач

Фонсека отново няма да му даде възможност да бъде титуляр

Уест Хем готви зимна оферта за брата на Джуд Белингам

Джоб попада в полезрението на "чуковете"