Вратарят на националния ни отбор по футбол и холандския Твенте – Николай Михайлов, даде откровено интервю за „Труд”, в което говори за състоянието си в момента, бъдещето си и онзи злополучен мач с Вердер в Шампионската лига, след който феновете на любимия му Левски така и не му простиха грешката, която допусна, когато немците излязоха напред в резултата.
- Има ли шанс от новия сезон Николай Михайлов да е в по-голям клуб?
- Има ли шанс от новия сезон Николай Михайлов да е в по-голям клуб?
- Винаги има шанс, остава повече от месец трансферен прозорец. На този етап оферта няма. Преди седмица мениджърът ми Лъчезар Танев бе тук, подписах нов договор за година. Концентрирал съм се върху „Твенте". Заради националния закъснях с подготовката и трябва да дам максималното, за да стартирам сезона в добра форма. Почват квалификациите за Шампионската лига. Колелото се завърта.
-Бихте ли сменили „Твенте" с тим, който не е в Шампионската лига?
-Бихте ли сменили „Твенте" с тим, който не е в Шампионската лига?
- Много зависи от отбора. Но ми се иска да играя или в Шампионската лига, или в Лига Европа. Имаше интерес от различни отбори. Няма да се тупам в гърдите и да говоря кой ме искал. В България много се пише за трансфери. Този го взимат за 5 милиона, онзи за 10. А като се събудим, играчът си е в стария клуб.
- Кой е първият съвет, който чухте, когато застанахте на вратата?
- Кой е първият съвет, който чухте, когато застанахте на вратата?
- Бях на 6 или 7 години и много ме бе страх от топката. Дядо каза, че така няма да стана вратар. И ме научи на едно упражнение. Лягам на земята, вдигам ръце пред главата и той хвърля топката точно към мен. Омекнат ли ръцете, удря те в главата. Трудно беше, но издържах.
- На кого дължите повече в развитието си - на бащата или на дядото?
- На кого дължите повече в развитието си - на бащата или на дядото?
- И двамата са дали много, и двамата - различни неща. Баща ми ме е научил да сдържам емоциите, да съм тактически подготвен. Гледаме заедно мачове, анализираме вратарите, техниката им. Но първите ми стъпки към футбола са на дядо ми. Когато бях юноша на „Левски", се бе превърнал в мой шофьор. Животът ни бе съвместен - от училище на тренировка и у дома. Коментираше всяко излизане, хващане, удар.
- Къде бяхте, когато баща ви спаси дузпите срещу Мексико?
- Къде бяхте, когато баща ви спаси дузпите срещу Мексико?
- С дядо ми и баба ми Елисавета, Бог да я прости. Тогава живеехме в „Хаджи Димитър". Никога няма да забравя този мач. Както и четвъртфинала с Германия.
- Представяте ли си един ден да чуете „Невероятен Ники Михайлов класира България на полуфинал насветовно"?
- Стъпил съм на земята, гледам реално. Имам огромно желание да се класираме на световно и европейско. Затова отивам в националния амбициран до краен предел. И не само да се класираме, а там да не ни вкарат 10-15 гола. Какво да се радваме на такова представяне? Имаме нов треньор - Лотар Матеус. Той създаде облик, тактическа дисциплина, която липсваше. Но няма класа. Колко българи играем постоянно в чужбина? Аз, Мартин, Стилиян, Ивелин... Бербатов се отказа. Докато глобално не се вдигне нивото, няма как да се мерим с големите.
- Гледали ли сте на запис онзи мач с „Вердер"?
- Представяте ли си един ден да чуете „Невероятен Ники Михайлов класира България на полуфинал насветовно"?
- Стъпил съм на земята, гледам реално. Имам огромно желание да се класираме на световно и европейско. Затова отивам в националния амбициран до краен предел. И не само да се класираме, а там да не ни вкарат 10-15 гола. Какво да се радваме на такова представяне? Имаме нов треньор - Лотар Матеус. Той създаде облик, тактическа дисциплина, която липсваше. Но няма класа. Колко българи играем постоянно в чужбина? Аз, Мартин, Стилиян, Ивелин... Бербатов се отказа. Докато глобално не се вдигне нивото, няма как да се мерим с големите.
- Гледали ли сте на запис онзи мач с „Вердер"?
- Никога. Няколко пъти съм гледал головете в интернет. Безспорно направих грешка. Беше хлъзгав терен, не трябваше да се опитвам да спирам топката, а да я изритам. Не мога да върна времето. Този ден ме промени. Искаха да ме откажат от футбола. Искаха да ме убият! Същите хора сега ме тупат по гърба и обясняват колко съм добър. Какви приятели само! Когато си горе, са с теб, когато си долу -върху теб. Мачът с „Вердер" преобърна живота ми.
- Как приехте освиркванията, след като по-рано класирахте „Левски" в мача с „Оксер"?
- Как приехте освиркванията, след като по-рано класирахте „Левски" в мача с „Оксер"?
- Само аз знам какво ми беше, но не се сърдя. Извиних се на феновете, напуснах „Левски" с добри чувства. Там изживях най-тежкия момент. Но аз съм юноша на „Левски". Дядо ми и баща ми - също. И тримата сме национални вратари. Вместо освирквания заслужаваме паметник на „Герена"!
- На какво ви научи мачът с„Вердер"?
- На какво ви научи мачът с„Вердер"?
- Да бъда реалист. Да бъда сериозен, да внимавам в държанието си. Този момент бе знак от Господ. Беше знак да се променя - в излизанията с приятелите, в храната, в отношенията с жените, в колите, които карам. След 4 години съдбата ми даде шанс за реванш срещу „Вердер" макар и с „Твенте". Надвих своя кошмар. Но няма да ви лъжа -като видях зелените екипи в тунела, настръхнах.
- Кой ви критикува повече след мач - баща ви или дядо ви?
- Кой ви критикува повече след мач - баща ви или дядо ви?
- Разбира се, че дядо. Винаги е безкрайно критичен. Имало е мачове, в които спасявам 10 положения. В една ситуация да не се представя добре, и той половин час за нея говори. Винаги се чуваме след мач. Той е на години, аз го успокоявам. Много се пали. Все едно той играе. Баща ми въобще не гледа. Завива се през глава, изключва телефоните, без един. Аз го знам само и му звъня да кажа какво е станало. Ако сме били, отива да почерпи приятели. Много е суеверен. Когато трябва да ме гледа в националния отбор, не е за разказване как го преживява. Вярвате ли, че само веднъж дойде да ме види как играя в „Твенте" -срещу „Интер". Първият ми мач в Шампионската лига. Взех му места във ВИП ложата. Като ни вкараха гол, ударил и счупил седалка. Седмица след това ръката му беше натъртена. У нас му слагахме лед. Все едно той беше играл, а не аз.
- Как приемахте в миналото думите: „Играе само заради баща си!"?
- Как приемахте в миналото думите: „Играе само заради баща си!"?
-Тези думи произнасят само завистливи глупаци. Винаги съм слушал съветите на баща ми, но никога нито той, нито дядо, нито който и да е на света, не е можел да ми влияе. Ако сега реша да спра с футбола, ще го направя, без да питам никого. Организиран човек съм. Всяка сутрин знам, като стана, какво да правя. Знам, че съм добър във футбола. От малък играя. В такова семейство е ясно, че няма да стана пианист. Ако трябва да съм честен, баща ми ми е казвал да не се занимавам с футбол. Но никога не ми се е налагал. В България има болни мозъци, които сигурно и сега казват, че играя заради него. Отговорът е последният сезон в „Твенте".