Легендата сър Алекс - за тайните на успеха и задържането на върха

Сър Алекс Фъргюсън е може би най-голямата легенда в треньорската професия на нашето време. Сър Алекс напусна Манчестър Юнайтед в края на май след 26 фамозни години на „Олд Трафорд”.

В серия от интервюта за проф. Анита Елберс от бизнес колежа в Харвард, неповторимият шотландец разкрива своите тайни за успех и признава, че стечението на обстоятелствата, което му е позволило да постигне грандиозните си успехи, едва ли ще се повтори някога.

Ето част от най-фундаменталните теории за успеха на сър Алекс:

1. Започнете с основата

„От момента, в който отидох в Манчестър Юнайтед, аз мислех само за едно нещо: да изградя един футболен клуб. Исках да го построя от нулата. Първата мисъл на 99% от новоназначените мениджъри е да печелят, за да оцелеят. Довеждат опитни играчи. В някои отбори само като загубиш три мача поред и си уволнен. В днешния футбол, с ново поколение директори и собственици, не съм сигурен, че който и да е клуб би имал търпението да изчака мениджъра да изгради един отбор за период от 4 години. Да спечелиш един мач е само краткосрочен дивидент, защото може да загубиш още следващия. Изграждането на клуба носи стабилност и постоянство”

2. Винаги се опитвай да подобряваш своя отбор

„Ние идентифицираме три нива футболисти: на 30 и повече години, от 23 до 30 и младоците. Идеята беше младите играчи да се развиват и да могат да достигнат стандартите на по-опитните. Вярвам, че цикълът на един успешен отбор трае около 4 години, а после се налагат промени. Така че опитахме да си представим нашия отбор 3-4 години напред и да вземем правилните решения. Бях в Юнайтед толкова дълго време, че можех да си позволя да планирам бъдещето. Имах голям късмет в това отношение. Най-трудно е да се разделиш с играч, който е бил страхотен футболист и човек, но всички решение се доказват на терена”

3. Постави високи стандарти и карай всеки да ги спазва

„Всичко, което ние правехме, беше с цел да държим високите стандарти, поставени в клуба. Това важеше за абсолютно всичко – за начина, по който подреждах състава, подготовката, мотивирането на играчите с думи, тактическите разбори. Трябваше да вдигна много високо очакванията на играчите. Те никога не бива да се предават. Ако се предадеш веднъж, ще се предадеш отново. Винаги идвах първи сутрин. В по-късните ми години в Юнайтед, много хора от моя щаб вече бяха на „Олд Трафорд”, когато аз идвах в 7:00 сутрин.

Очаквах дори повече от звездите в отбора. Суперзвездите с его не са големият проблем, за който ги считат някои хора. Те трябва да са победители, защото това отговаря на егото им, така че те винаги ще направят нужното да спечелят. Виждах как Роналдо, Бекъм, Гигс, Скоулс и други звезди остават да тренират допълнително с часове. Те осъзнаваха, че не е лесна работа да си футболист на Манчестър Юнайтед”

4. Никога не губи контрол

„Ако дойде ден, в който мениджърът на Манчестър Юнайтед е контролиран от играчите, ако играчите решават как да се тренира, кога да се почива, каква да е дисциплината и каква да е тактиката – тогава Манчестър Юнайтед няма да е Манчестър Юнайтед, който познаваме. Аз не можех да позволя на никого да е по-силен или да има повече власт от мен. Твоята личност трябва да е по-силна от тяхната. Има случаи, когато трябва да се запиташ дали определени играчи не влияят на атмосферата в съблекалнята, на представянето на отбора и твоя контрол върху играчите и щаба. Ако има такъв играч, трябва незабавно да го отстраниш. Няма никакъв друг начин. Няма значение дори той да е най-добрият футболист в света. Някои английски клубове сменят мениджърите си толкова често, че това дава сила на играчите в съблекалнята. Това е много опасно. Ако треньорът няма власт, той няма да издържи много”

5. Правилно избирай своето послание спрямо момента

„Никой не обича да бъде критикуван. Повечето реагират добре на окуражаването. За всяко човешко същество няма по-хубаво нещо от това да чуе „Браво”. Това са най-добрите две думи (бел. ред „Well Done” английски), измисляни някога. В същото време трябва да отбележиш грешките, когато играчите не отговарят на очакванията. Тогава забележките са важни. Аз го правех веднага след мачовете. Не чаках до понеделник. Преди мача говорех на играчите за нашите очаквания, за вярата на играчите в собствените им сили и вярата им един в друг. На почивката имаш около 8 минути да предадеш своето послание. Така че трябва хубаво да си използваш времето. Всичко е по-лесно когато побеждаваш. Когато губиш, трябва да накараш играчите да се вслушат в думите ти. Страхът от теб трябва да го има. Но не можеш да си прекалено строг. Ако играчите винаги ги е страх от теб, те няма да играят добре. Играеш различни роли в различни ситуации. Понякога трябва да си доктор, друг път учител или техен баща”

6. Подготви се за победа

„Победата е в природата ми. Няма друга опция за мен. Дори ако пет от най-важните играчи са контузени, очаквам да победим. Обичам да поемам рискове и това можеше да се види от начина, по който играем в края на мачовете. Ако губим 15 минути преди края, бях готов дори да рискувам още повече. Бях щастлив да загубим с 1:3, ако сме имали по-добър шанс да вземем равен или да победим. Така че в последните 15 минути винаги играехме за победа и хвърляхме всичко в атака. Пусках още един нападател и не мислехме много за защита. Знаем, че когато губим 1:2, после е страхотно чувство да победим с 3:2. Ако загубим с 1:3, ние така и така сме губели... Всичките ми отбори са били непримирими, никога не са се предавали. Това е фантастично качество”

7. Разчитай на наблюдението

„Наблюдението е последната част от моята мениджърска структура. Един следобед в Абърдийн говорих с моя асистент и друг от треньорите, който ми каза, че бих спечелил, ако невинаги аз водя тренировките. Първо отказах, но знаех, че той е прав. После оставих моят екип да води заниманията. Това беше най-доброто нещо, което съм правил. Не ми отне контрола върху отбора. Аз си бях там, присъствах, винаги наблюдавах, а това, което научавах докато гледам тренировките е безценно. Да виждаш промяната в навиците на един играч или спонтанен спад в ентусиазма му ми позволи да работя още по-добре с тях. Понякога дори можех да позная кога някой е контузен, въпреки че той си мисли, че е добре”

8. Никога не спирай да се приспособяваш