1. Novsport
  2. Европейски футбол
  3. ИСТОРИЯ: Мач на България става повод за въвеждането на дузпите

ИСТОРИЯ: Мач на България става повод за въвеждането на дузпите

България и Израел завършили наравно 1:1 на 1/4-финалите, а монетата след това показала, че нашият тим трябва да продължи напред

ИСТОРИЯ: Мач на България става повод за въвеждането на дузпите

 Дузпите след мач, завършил наравно, са един от най-спорните елементи в съвременния футбол. За някои те са особена атракция. За други обаче те са една огромна неправда, тъй като не един и два са случаите, в които по-добрият отбор на терена в 90-те или 120-те минути след това губи при ударите от 11-те метра.


Истината обаче е, че преди да се въведат дузпите обаче е имало доста по-големи неправди, а роля във въвеждането им има и българският национален отбор.

 
Преди това обаче малко допълнителни разяснения. Трябва да уточним, че в родината на футбола Англия имат две малко по-различни наименования за дузпите, които се изпълняват след нарушение по време на мач (penalty kick) и тези, които се изпълняват след равенство в мачовете на директни елиминации (penalty shoot-out). Тук говорим само за тези дузпи, които определят победителя от мач, завършил наравно, тъй като другите си съществуват още от 19 век.


Ние сме възприели френското название дузпа и не правим разлики между двата вида. Мнозина вероятно знаят, че именно френски е произходът на думата и означава 12 крачки.


А ако се чудите защо 12, отговорът е, че всъщност в оригиналните правила на футбола всички разстояния са в английски мерни единици и това е причината да има доста изчанчени разстояния като например стената при фаул да се разполага на 9,15 м, което са кръгли 10 ярда, или пък вратата да е широка 7,32 метра, което пък е 8 ярда. Та разстоянието на точката за дузпата до голлинията по принцип е 12 фута, което в пряк превод са си 12 крачки.
 
 
И защо се е наложило да се изпълняват дузпи в мачовете на директни елиминации. Отговорът е очевиден, отборите не могат да играят безкраен брой продължения след края на мач, завършил наравно. Очевидно продълженията са били решението още от самото начало. Но какво става, когато двата отбора не могат да се победят и след тях. Ръководителите на футбола са се сблъскали с този проблем още на третото световно първенство, проведено в Италия. Целият шампионат се провеждал на директни елиминации и още от първия кръг имало два мача, които завършили без победител – Швейцария – Германия и Куба – Румъния.


Първият от тях приключил 1:1, а кубинците и румънците направили 2:2 след редовните 90 минути и завършили 3:3 след продълженията. Наложило се преиграване, което разбира се било заложено в правилника. Отборът на Швейцария победил Германия с 4:2, а Куба спечелил с 2:1. Преиграване имало и на 1/4-финалите между Бразилия и Чехословакия, като „селесао“ излезли крайни победители.


Както сами се досещате подобни преигравания рязко объркват програмата на турнирите, а и не е много справедливо някой отбор да играе мач повече и да има по-малко време за почивка преди следващия си двубой. Може би и това е причината от ФИФА да се съгласят следващото Световно в Бразилия през 1950 г. да се проведе в изцяло нов формат – четири предварителни групи, след което победителите от тях се изправили в една финална група, която излъчила шампиона.


Официално предложението било на домакините от Бразилия, които похарчили много пари за построяването на нови стадиони и искали мачовете да бъдат повече, за да могат да покрият по-голяма част от разходите си. Фактът обаче е, че с този регламент директните елиминации били изцяло избегнати. Това явно не се е харесало във ФИФА или се е харесало само на половина. На следващия шампионат през 1954 г. в Швейцария последвала нова промяна.


Идеята за повече мачове чрез предварителни групи била запазена, но в малко странен вариант. Участниците били 16, разпределени в 4 групи, като заелите 1-во и 2-ро място във всяка група се класирали на 1/4-финали. Както вече казахме, групите обаче не били типични, не се играело всеки срещу всеки, всеки отбор играел само срещу 2 от съперниците си, според жребия.
 
 
За четвъртфинали, полуфинали и финал регламентът била стандартна директна елиминация. Процедурата при равенство обаче била променена и била доста по-несправедлива, отколкото днешното изпълнение на дузпи. При равенство в редовните 90 минути се играело 30-минутно продължение, което се играело и при равенство в мачовете в групите. При равенство след 120-те минути победителят се определял чрез жребий. Подобен казус възникнал още в групата, но той бил само, за да се определи завършилият на първо място, при което късметът бил на страната на Бразилия срещу Югославия.
 
 
Като изключим този случай, който е в самата група, от ФИФА изобщо не им се е налагало да прилагат правилото за жребия на световни първенства. Някак си винаги се случвало, че всички мачове, завършили наравно в редовното време, след това били решавани в продълженията. И примери за това има доста – финалът между Англия и Германия през 1966 г. – 2:2 в редовното време и 4:2 за Англия след продълженията или пък забележителният полуфинал между Зап. Германия и Италия през 1970-а – 1:1 в редовното време и 4:3 за германците след продълженията.
 
В европейските клубни турнири пък всичко се решавало след изиграване на трети мач при директните елиминации и продължения на финала.
 
 
За първи път проблемът обаче изникнал на европейското първенство през 1968 г. Домакинът Италия и СССР завършили 0:0 на полуфинала, след което жребият определил, че „адзурите“ се класират на финал, след който и спечелили титлата. Все пак за финала имало малко по-различен регламент и там имало преиграване. Първо Италия и Югославия направили равен 1:1, след което имало преиграване, спечелено от домакините с 2:0, два дни по-късно. Между полуфиналите и финала обаче имало само три дни, което очевидно изключвало и възможността за подобен втори мач при равенство.
 
 
Няколко месеца по-късно, през октомври, същата година казусът изникнал отново на Олимпийскити игри в Мексико. България и Израел завършили наравно 1:1 на 1/4-финалите, а монетата след това показала, че нашият тим трябва да продължи напред, а както добре знаем по-късно Петър Жеков, Начко Михайлов и компания печелят сребърните медали.
 
 
Именно този мач поставил началото на официалното въвеждане на дузпите. Йозеф Даган, който бил главен секретар и тим мениджър в Израелската футболна федерация, останал доста разочарован от поражението и написал предложение практиката с жребия да бъде прекратена и след равенства да се изпълняват дузпи.


През 1969 г. президентът на израелската федерация Михаел Алмог го отнесъл до ФИФА. От световната централа не приели веднага. То обаче било съвсем скоро възприето от УЕФА. Още през сезон 1970-1971 дузпите били въведени в евротурнирите, като първият подобен мач бил между Евертън и Борусия Мьонхенгладбах в турнира за Купата на носителите на национални купи, от който английският тим излязъл победител. През 1976-а дори европейският шампион бил решен след дузпи, след като Чехословакия побеждава Германия на финала с прословутото изпълнение на Антонинн Паненка.
 
 
Разбира се предложението за дузпите не паднало от небето. В няколко турнира за национални купи, като Купата на Югославия, например, били въведени дузпи още през 1952 г. За Купата на Италия те започнали да се изпълняват през сезон 1958-1959. Подобна практика имало и в редица аматьорски надпревари. Първият професионален турнир, който официално се води, че е бил проведен с дузпи обаче е английският „Уотни къп“, а първият мач, решен с дузпи е полуфиналът Манчестър Юнайтед – Хъл Сити, спечелен от „червените дяволи“.
 
 
ФИФА доста късно въвежда 11-метровите удари след равенство – чак през 1976 г. Първото световно първенство с новия регламент през 1978 г. се разминава с дузпите, след като само един мач от елиминациите завършва наравно и той е финалът между Аржентина и Холандия, който е спечелен от южноамериканците с 3:1 (1:1 в редовното време). Първите дузпи на световни първенства са след четири години в Испания в един от най-легендарните мачове изобщо в историята на шампионатите – полуфиналът между Зап. Германия и Франция. Редовните 90 минути приключват при резултат 1:1, в продълженията „петлите“ повеждат с 3:1, след което германците изравняват до 3:3, след което печелят при дузпите.
 
 
Източник: sportspirits.eu
Пике за Реал Мадрид: Проблем е да имаш толкова много звезди

Бившият защитник на Барселона коментира кризата при "белия балет"

OФИЦИАЛНО: Падна още една треньорска глава в Серия А

Алберто Джилардино беше уволнен от Дженоа

Тотнъм си хареса звездата на Валенсия

Хави Гера има освобождаваща клауза в размер на 84 милиона паунда

Клоп е обмисля да купи Антони в Ливърпул

Бразилецът е бил резервен вариант за "мърсисайдци" през 2022г.

Драгушин няма да напуска Тотнъм през януари

Румънският национал ще остане в Лондон, макар липсата на игрово време

Филип Кръстев: Искам да играя в Серия А

Родният халф мечтае и да играе на Световно първенство с България

Френки де Йонг се размина леко, няма нова тежка контузия

Халфът на Барселона вдигна на нокти каталунците след като получи проблем с Нидерландия

Барселона получава 3 милиона евро от ФИФА

Сумата е компенсация за контузията на Роналд Араухо по време на международната пауза

Ювентус няма да продава Фаджоли

Слуховете за интерес от ПСЖ се оказаха фалшиви