Галактикос-2 е два пъти по-скъп

Президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес за втори път ще има възможността да създаде отбор от звезди, кой­то няма аналог в досегашната история. Предишният му про­ект носеше помпозното име "галактикос" и достигна апогея си точно преди 10 г. Макар през 2004 г. Белия балет да ос­тана с празни ръце - 4-и в При­мера дивисион (на 7 т. от шампиона Валенсия) и финалист за Купата на краля (2:3 срещу Сарагоса).

Флорентино Перес за първи път стана президент на Реал на 17 юли 2000 г. Тогава той надделя в изборите над тога­вашния бос Лоренсо Санс. На 22 февруари 2006 г. подаде остав­ка, но 3,5 г. по-късно отново се завърна на кормилото на кралския клуб. Ако се проследят двете трансферни кампании на боса от 2000 г. до 2004 г. (б.а. - по-долу става ясно къде се губи 1,5 г. от периода) и от 2009 г. на­сам, то могат да се забележат доста общи неща. Най-дръзки­ят си трансфер Флорентино направи веднага след първия си избор, измъквайки от вечния враг Барселона звездата и един от капитаните на каталунците Луиш Фиго. Във втория случай пък Перес едновременно прив­лече двама носители на "Злат­ната топка" (Кристиано Роналдо и Кака). Спечелването на Шампионската лига през 2002 г. се оценяваше не като крайна цел, а като плацдарм за разши­ряване на успеха и примамване на нови звезди. Независимо от това разли­ките - отчитайки времето, инфлацията и възможности­те, никак не са малки. При първия си престой Перес 4 години поред купуваше възможно най-добрите в момента футболисти в света - Фиго, Зи­дан, Роналдо, Бекъм. Даже и при петия случай формално условието бе спазено - Оуен мо­жеше и да не се брои за №1 на планетата, но пък бе носител на "Златната топка".

По време на първия си пре­зидентски мандат Перес до едно време просто нямаше нужда да привлича в отбора разбивачи. Това бе т.нар. от­бор на Зидановците и Павоновците. В защита можеха да играят футболисти като Раул Браво, Мехия и дори превърна­лия се в нарицателен Павон, а в хода на срещата можеха да бъдат сменени от Рубен Гонсалес и Минямбрес. И това се смяташе за нещо нормално. За това и раздялата с Макелеле бе някак си предателски лесна. Когато осъзнаването дойде, беше вече късно, а на Бекъм му се наложи известно време да бъде опорен халф. През 2004 г. за луди пари бяха привлечени неоправдалите доверието за­щитник с дяволски поглед (Самуел) за 25 млн. евро и такъв със съвсем не дяволско здраве (Уудгейт) за 22 млн. евро.

В заключение е достатъчно да се види сумата, която по­харчи Перес при втория си престой начело на Реал. Още през 2010 г. той значително надвиши парите, пръснати през първата му петилетка, а в момента цифровото израже­ние е двойно, като тези над 715 млн. евро съвсем не са окончателни. Тук е необходи­мо да направим уточнението защо първият период на Фло е от 2000 г. до 2004 г., след като той подаде оставка през фев­руари 2006-а. Работата е в то­ва, че през него Реал продължа­ваше да купува звезди.

През лятото на 2005 г. на "Бернабеу" акостира младият Серхио Рамос (27 млн. евро), а също така Робиньо (24 млн. ев­ро), Жулио Баптиста (24,5 млн. евро) и Антонио Касано (5,5 млн. евро). Но в отбора вече ги нямаше Оуен, Самуел и може би най-важния - Фиго.

Нека се върнем на втората финансова вакханалия, която устрои Перес в Мадрид. Босът отново спази предизборното си обещание и доведе Кристи­ано Роналдо. Но за разлика от първия случай не чака до след­ващото лято, а веднага взе ра­зочаровалия впоследствие Ка­ка. По-нататък за Флоренти­но стана по-сложно. Най-доб­рият футболист в света игра­еше в Барселона и всички опи­ти да бъде измъкнат от блаугранас удариха на камък, пресе­чени в зародиш. Реал не успя и с Иниеста, та какво оставаше за Меси. Затова Белия балет заложи на количеството и вложи средства във футболисти, които, макар и добри, не попа­даха под знаменателя "галактикос".

Друга характерна особе­ност на трансферната поли­тика при второто президентство на Перес бе завръщането или откупуването (за неголеми суми) на собствени кад­ри. Арбелоа, Негредо, Гранеро, Диего Лопес, Карвахал - всички те облякоха отново екипа на Реал благодарение на Флорен­тино. А първият и последният през новия сезон ще водят лю­та битка за поста десен бек. За сравнение от 2000 г. до 2004 г. от кантерата на Реал се завърна на "Бернабеу" само Сесар Санчес.

До голяма степен определящ в трансферната полити­ка на Реал е принципът на последното впечатление. Бейл се представи отлично в Шампионската лига и Премиършип, Хамес и Кроос блеснаха на Мондиал 2014. Факт е, че за Гарет Белия балет се оглеждаше и по-рано, а идването на Тони в голяма степен бе ясно още пре­ди първенството в Бразилия. Но на всеки от новите попълнения бе нужно да изиграе мач (един, два или повече срещу Интер, Уругвай или Бразилия), за да убе­ди окончателно. В тяхното привличане се долавя нещо от трансфера на Майкъл Оуен и странната му "Златна топка". Такава, макар и с друга стой­ност, притежава колумбиецът Родригес. Кроос пък бе с най-ви­соката оценка на Мондиала.

С постоянното привличане на гръмки имена звездният Реал ставаше все по-дебалансиран. Битката за титулярно място стана жестока, а резервната скамейка натежа от излишна класа. Основната причина за продажбите на Снайдер (в Ин­тер) и Робен (в Байерн) съвсем не бе липсата на постоянство при първия и многобройните контузии на втория. През 2000 г. Перес по аналогичен начин продаде Анелка на ПСЖ и Редондо на Милан. Така трябваше, след като се бяха превърнали в тежко наследство за кралския режим.

И тогава историята се запли­та. В момента по-скоро тя се развива спираловидно, а посока­та все още е неизвестна. Преди Флорентино Перес с единични изстрели попадаше право в цел­та. Сега в допълнение на основ­ния удар (Кристиано Роналдо) той подлага на картечен огън всичко в обхвата му. Пленници не се взимат. Кой ли ще е след­ващият след Йозил - Кедира, Иско, Ди Мария?

Реал, сезон 2004/05

Сезон 2000/01 - Луиш фиго, Флавио Консейсао, Клод Маке­леле, Педро Мунитис. Плюс Сан­тяго Солари и завърналия се Се­сар Санчес. Похарчени: 120 млн. евро

2001/02 - Зинедин Зидан
По­харчени: 73,5 млн. евро

2002/03 - Роналдо
Похарчени: 45 млн. евро

2003/04 - Дейвид Бекъм. Похарчени: 37,5 млн. евро 2004/05 - Валтер Самуел, Майкъл Оуен, Джонатан Уудгейт плюс Томас Гравесен. Похарчени: 59 млн. евро

Общо: 335 млн. евро за 5 години

 

2009/10 - Кристиано Роналдо, Кака, Шаби Алонсо, Карим Бензема, Раул Албиол. Завърнаха се Алваро Арбелоа, Алва-ро Негредо и Естебан Гранеро
Похарчени: 257,5 млн. евро

2010/11 - Анхел ди Мария, Месут Йозил, Сами Кедира, Ри-кардо Карвальо. Плюс Педро Леон, Серхио Каналес и Ема­нуел Адебайор. Похарчени: 93 млн. евро

2011/12 - Фабио Коентрао, Нури Шахин, Рафаел Варан. Завърна се Хосе Кайехон
Похарчени: 55 млн. евро

2012/13 - Лука Модрич. Завърна се Диего Лопес
Похарчени: 33,5 млн. евро

2013/14 - Гарет Бейл, Иско, Асиер Ияраменди плюс Каземиро. Завърна се Даниел Карвахал
Похарчени: 166,5 млн. евро

2014/15 - Хамес Родригес, Тони Кроос
Похарчени: 110 млн. евро
Забележка: * Трансферът на Кейлор Навас още не е обявен официално, но се смята за сигурен.

Общо: 715,5 млн. евро за 6 години 

Евгений Шуваев, "СПОРТ"