Франк Рибери: Не знам нито един български национал, не помня Емил Костадинов

- Не, не си спомням. Съжаля­вам. Тогава съм бил на 10годи­ни. Не помня нито този мач, ни­то Костадинов. Значи съм един щастлив французин...

Тогава Франция не се кла­сира за световното в САЩ, а разполагаше с футболисти като Кантона, Папен, Жинола... Вместо това на мондиала игра България.

- За малките страни като Бъл­гария участието на световно първенство е мечта. Това са държави, в които животът е пълен с повече трудности, откол­кото във Франция. Аз харесвам такива отбори, които се борят с по-големи препятствия и хвърл­ят повече пот, отколкото ние, французите, например. Ето, Босна и Херцеговина се показа като страхотен тим в квалифи­кациите. Пожелавам им да на­правят страхотно световно.

- Ще ви разочаровам, но не се сещам за никой.

 А кой е вашият фаворит за световното?

- Германците ще стигнат най-малко до финал.

Много млад бяхте близо до България - в „Галатасарай". Какво изживяване бе­ше това за вас?
- Много полезно. Пазя добри спомени, Истанбул е уникален град, а феновете са луди по фут­бола. Да играя в „Галатасарай" беше добре за мен. Всички там ме обичаха, бях им като дете. Ритах с велики футболисти ка­то Хакан Шукур - това е безце­нен опит.

Трябва ли един играч да е егоист, за да блести, особено в офанзивен план?

- Ако питате за мен, аз не съм егоист и играя за отбора. Правя най-доброто за него и в същото време опитвам да се забавля­вам. Чувствам се в перфектна форма - силен съм и в тялото, и в главата. Обичам да подавам и го правя. Вкарвам повече голо­ве, защото треньорът Гуардиола ме помоли да използвам си­туациите. Той ми вярва.

Очаквате ли, че новият носител на „Златната топка" ще се реши в баражите - Рибери срещу Украйна, Роналдо срещу Ибрахимович?

- На първо място това са мно­го важни мачове за Франция. Украйна е сериозен отбор, ще бъде сложно да се класираме. Аз ще играя както мога, без напрежение. Ще опитам да бъ­да възможно най-опасен. Ма­човете са решаващи за Фран­ция, за мен, за „Златната топ­ка". Най-много от всичко аз ис­кам да играя на световното.

Мислите ли, че заслужа­вате „Златната топка"?

- Разбира се - заради всичко, което постигнах. Заради вър­ховете и паденията, които съм преживял, но най-вече заради силната игра. Не искам „Злат­ната топка" лично за мен, а и заради клуба, хората в него и съотборниците ми. Те я заслу­жават. Баща ми и жена ми съ­що мечтаят за нея. Сега съм на най-доброто си ниво от цялата ми кариера. Това е резултат от много, много работа. Играем мачове през 3-4 дни и всеки очаква от мен да се представя най-силно. Затова се грижа за себе си, за тялото, за спокой­ствието. Трябва да си внимате­лен - добре да се храниш, да тренираш, да почиваш и да спиш. Защото най-малката не­предпазливост може да ти се отрази зле. Почти не съм изпу­скал мачове през последния сезон. Нямам загуба с „Байерн" - всичко това е плод на големи усилия, които полагам.

Защо се чувствате толко­ва добре в„Байерн"?

- Защото е велик клуб. Всеки уважава всеки - фенове, игра­чи, ръководители, медии. Цари голяма солидарност. Няма за­вист, няма подозрителност. Всички работим заедно. Ат­мосферата е великолепна и то­ва е страхотно за клуба.

Докога ще останете в „Байерн"?

- Надявам се да играя тук още дълго. Имам всичко. Не мога да бъда по-щастлив в друг клуб. Надявам се да завърша кариерата си в „Байерн" и да остана да живея тук след това.

Какво се промени в отбо­ра с идването на Гуардиола?

- Невероятен треньор! Лесно го разбираме, правим страхот­ни тренировки с него. Всеки ден учим нещо ново. Свързва ни фактът, че той много иска да печели - също като нас, играчи­те. Напредваме бързо и вяр­вам, че заедно ще постигнем големи успехи.

Ще бъде ли „Байерн" по-силен с Гуардиола?

- Той вече направи много промени на тактическо ниво. С него спечелихме Суперкупата на Европа срещу „Челси" и това беше едно добро начало - и за него, и за нас, футболистите. Пеп е пълен с енергия, зареден е до горе с мотивация и работи с отбор, който може да постиг­не велики неща.

Как преживяхте загубе­ния с дузпи финал в Шам­пионската лига срещу „Чел­си" на „Алианц Арена" мина­лата година? Тогава се кон­тузихте след сблъсък с героя за съперника Дидие Дрогба, бяхте сменен и не успяхте да биете дузпа?

- Беше много болезнено - за , нас и за феновете. Надявах се да изпълня дузпа, ако се наложи. След мача влязох при запалянковците на трибуните, бяхме адски разочаровани. Във футбола обаче е важно да се изправиш, след като си пад­нал. Да се върнеш по-силен. Ние го направихме и миналия сезон спечелихме Шампион­ската лига. Аз безкрайно исках да имам тази купа. Тя ми се изплъзна и през 2010-а година, когато ме наказаха и не играх във финала срещу „Интер" (б.р. - 0:2).

- Футболът ми доставя всич­ко необходимо и е убежище за мен и семейството ми. Още съм гладен, още искам да печеля. На тренировки и в мачовете ис­кам винаги да бъда победител. Давам винаги максимума.

Кой е най-тежкият период в живота ви? Всички казват, че е детството.

- Вярно е. Семейството ми беше много бедно, парите не стигаха за нищо. Баща ми е работил цял живот за нас. Той ми даде характера, който имам. Помогна ми винаги да стоя здраво стъпил на земята. Научи ме, че всичко в този жи­вот бързо се обръща и че кога­то човек работи и влага цялото си сърце, нещата се получават.

Вие веднъж сте се отказ­вали от футбола като млад.
- Да, това се случи, след като бях в академията на „Лил", къ­дето прекарах три години като ученик. Бях луд по футбола и за мен той беше по-важен от ученето. Счупих си ръката и след това напуснах. (Всъщност Рибери е освободен за­ради слаб успех, липса на фи­зически качества u лошо по­ведение - б.р). После се върнах в „Булон сюр Мер", след това отидох в „Мец". В един момент трябваше да плащам голям наем, кредитните ми карти бя­ха празни. Затова три месеца работих с баща ми, за да си върна дълговете и да зануля картите.

Какво работихте?

- Строихме пътища. Тежки времена бяха. Нещата обаче се менят бързо...

Вярвахте ли, че ще стане­те голям футболист?

- В началото не. Знаех, че имам качества и голямо жела­ние. Оттам нататък моят баща ми помогна. А после и жена ми започна да ме подкрепя, за да стигна дотук. Затова не съм арогантен - футболът като жи­вота се обръща бързо и не се знае къде ще те прати. Всеки ден си го повтарям, а когато излизам на мач, искам да се забавлявам и да радвам хора­та с играта си. Всеки път те очакват нещо различно и ин­тересно от мен.

На какво още ви научиха трудностите?

- Когато изпаднеш в криза, трябва да се изправиш срещу трудностите очи в очи. Това са моментите, в които се учиш, защото животът ти преподава уроци за израстване. Аз съм научил много.

Например?

- Например да уважавам всички - и големите, и малките. Когато някой ми каже на улицата „Здравей", аз му отгова­рям. Може да е дреболия, де­тайл, но за другия човек е важ­но. Искам хората, които ме познават и подкрепят, да са щастливи. Ако не са, и аз няма да съм щастлив. Затова им от-делям време и уважение.

Остава впечатлението, че в Германия ви ценят повече, отколкото във франция, къ­дето ви критикуват непре­къснато, че не играете за на­ционалния отбор толкова силно, колкото за „Байерн".

- Това е част от живота. Ако бях на 24 години, сигурно щях да се ядосвам повече. Толкова шамари съм получавал, че съм се научил да бъда над тези не­ща. По-важно ми е да се забавлявам в мачовете и семейството ми да е добре.