Бербатов: България ми е дала подкрепа, сега я връщам

- Самият аз вече не, но преди бях талант. И ми помогнаха както приятели, така и семейството. Но трябва да са точните приятели и семейството да разбира това, което иска да прави детето. Родителската амбиция може да бъде много лошо нещо. Виждал съм го и го виждам. Свръхамбицията на родителите може да нарани децата. Особено във футболно отношение съм виждал как родители викат отстрани, крещят. Нека родителите бъдат по-толерантни към децата си. 

- Имал ли сте предложение да приемете чуждо гражданство?

- Не.

- Ако трябва да дадете пример за себе си, кой елемент беше най-важен за развитието на вашия талант - семейство, треньор, излизане в чужбина?

- Всички изброени фактори ти помагат. В края на краищата самият ти трябва да избереш по кой път да тръгнеш. Или избираш правилния, или неправилния. Може да попаднеш на хора, които ти влияят негативно, но ти да не го усещаш. Трябва да имаш талант, да имаш подходящите хора около себе си. Трябва да имаш късмет. Без късмет не може. Тези и много други фактори като се съберат, нещата се получават. Трябва обаче работа, за да се развиеш.

- Натрупал сте състояние, защо ви е да се занимавате с фондация?

- Виждам, че има талантливи деца тук и тъй като съм българин, дала ми е подкрепа България и я връщам обратно. Даваме поле на изява на деца от различни сфери - художници, пианисти, цигулари. Надявам се всички деца да се развиват по същия път. Дано оползотворят максимално таланта си. Днешната генерация деца са много по-напреднали от нашето време. Това е нож с две остриета, но като че ли сега им е много по-лесно, отколкото на нас.

- Какви таланти искат да притежават децата ви?

- Това е доста труден, тежък въпрос. Както всички бащи, позволяваме повече неща на дъщерите си и аз съм абсолютно същия. Ще отговоря на този въпрос някой ден.

- Как ви промениха децата?

- Промениха ме може би трудно. Аз съм си същият от едно време. Това ще го кажат хората, които ме познават от години. Децата дават...да се прибереш вкъщи, да видиш тази невинност и радост в очите на детето. Това наистина е най-хубавото.