Антонио Конте даде първото си интервю като селекционер на Италия пред "Гадзета дело спорт". Ако специалистът успее да зарази с ентусиазма си футболистите, както го направи в редакцията, то можем да смятаме, че скуадрата се е класирала за Евро 2016.
Конте, помните ли първата си повиквателна?
- Естествено, емоцията бе невероятна. Саки използваше схемата 4-4-2, докато ние в Ювентус още играехме с либеро. Бях много щастлив, но в същото бреме в главата ми бе хаос, чувствах се като ученик без домашно. Бях в халфовата линия, но с дефанзивни функции. Опитвах се да се уча, за да не изглеждам глупаво. Една тренировка бе незабравима за мен.
С какво по-точно?
- Саки използваше разноцветни флагчета и ние трябваше според тях да се движим. Беше адски трудно, за щастие играчите от Милан ни помагаха. Тези, които бяха по-напред, можеха да сбъркат, тъй като отзад бе по-добре да наблюдаваш. Този стрес се оказа позитивен. По дяволите, искам победители в националния отбор!
Днес имате по-малко възможности от времето на Саки?
- С изключение на централните защитници останалите зони в отбраната са по-малко покрити. Имаме нужда от перспектини играчи като Даниеле Руждани (б.р. - 20-годишен, под наем в Емполи от Ювентус). С добра организация може да се справим.
Притесняват ли ви многото чужденци?
- Това е най-сериозният проблем. Всички сега ме питат - ще има ли изненади? И аз отговарям - какви? Групата е тази на Чезаре (б.р. - предишния селекционер Прандели), най-много един повече или по-малко в зависимост от конкретните ми идеи. Това е така, защото веднага ви казвам - не са достатъчни няколко минути в Серия А или 2-3 гола в един мач. Националният отбор е наградата, нещото, което трябва да бъде завоювано и да се страда за него. И да се чувстваш зле, ако нещата не вървят.
Как да прогресират младите?
- Не искам да наруша добрата работа на Прандели и затова включих в екипа си Сандреани. Имам някои идеи - най-вече как да се защитаваме, двамата нападатели да са близо един до друг, а също и подходящи крила, с които да преминаваме от 4-4-2 на 4-2-4, която е любимата ми схема. Младежите от селекциите до 20 г. и до 21 г. трябва да са резерв за първия отбор, но и да заслужат мястото си. Пътят към участие с националния екип трябва да е дълъг, в противен случай поканата се обезценява.
Това означава ли, че всички селекции ще използбат една схема?
- При младежите нещата са ясни – 4-4-2 с преливане в 4-2-3-1. За мен са важни други неща. Първо - ние да контролираме мача. Второ - да сме събрани, интензивни и агресивни. Трето - при загуба на топката веднага да си я върнем. Започнатата работа трябва да продължи. Ще поискам да ползвам за спаринг и учебни игри селекцията до 17 г.
Според мнозина схемата 3-5-2 е твърде дефанзивна?
- И това много ме дразни. Моят Ювентус с тази схема бе агресивен. 3-5-2 е офанзивен вариант на 4-2-4, защото два възможност да се атакува с петима - две крила, двама нападатели и един халф. За разлика от Юве, където пусках по фланга един защитник и един халф, то сега искам да са две крила, които да тормозят в атака и после с халфовете да образуват защитно каре, когато се отбраняваме.
За крилата се спрягат Ел Шаарави, Берарди, Инсинье?
- За Берарди съм съгласен, но има още да прогресира. Ел Шаарави укрепна физически. Преди 2 г. ме впечатли срещу Ювентус - техничен, бърз, комплексен, може да стане топиграч. Да не забравяме и Кандрева. Маджо вече е изпробван в тази роля. Инсинье е голям талант, гениален е един на един и може още да се развие, макар да не е лесно да играе в този град (б.р. - Неапол).
Англия ще промени ли Балотели?
- Нямам предубеждения, нито пък фаворизирам някого. Отиването в Премиършип може да е за добро, а може и да не е. Който бъде повикан, трябва да го заслужи. По-важни са човешките качества от футболните. За да постигнем нещо, трябва да сме отбор. След това идва pед на таланта, най-важното е да си на разположение на тима.
Както в клуба?
- Да, Италия трябва да съхрани методологията, системата и играта на един клуб. Където всеки знае какво да прави. Кой то заслужава, той ще остане. Когато започнах треньорската си кариера, първият, от когото започнах, бях аз самият.
В какъв смисъл?
- Като играч, когато топката дойдеше в мен, не знаех какво да правя. Не съм Зидан или Дел Пиеро. Спирах, оглеждах се наоколо и освиркванията се появяваха. Затова искам да дам шансове на такива като мен, не толкова технични, да се впишат в играта, знаейки къде ще е топката. Така по-слабият става пo-силен. Можех да тичам, да се влагам и да стрелям с глава, но асистенциите бяха проблем.
Ще ви стигне ли времето?
- На първо време трябва да сме добри учители. Има кабинетни учени, които не могат да приложат на дело идеите си. Мисля, че съм добър преподавател. Но са нужни играчи с желание. Когато някой кръшка, ми става ясно, че няма да се впише в механизмите.
Като селекционер ще заложите на колектива като Беардзот или на дисциплината като Саки?
- Бих добавил и Липи, който като Саки успя да постигне на клубно ниво това, което стори Беардзот в скуадрата. Предстоят трудни времена и ще имам нужда от истински мъже. Може да си талантлив, но ако не се поставяш в разположение на отбора, не си ми нужен.
Ще разчитате ли през целия цикъл на Пирло предвид възрастта му?
- Ще разговарям по този въпрос в близките дни. Той бе обявил оттеглянето си, аз имам ясни идеи и искам заедно да ги обсъдим. Не мога да кажа, че с групата, която започнах, ще завърша цикъла. Едни ще идват, а други, които не ми дават технически и чисто човешки гаранции, ще си отидат. За 2 г. Андреа може да ми е нужен, но е възможно и да прекрати кариерата си.
Могат ли с Верати да играят заедно?
- Марко е талант, представи се добре на Мондиал 2014. Любопитен съм да го тренирам, той е роден плеймейкьр. В средата на терена искам да имам един централен полузащитник, а останалите да имат крака като Погба, Маркизио и Видал. Да се вписват в двете фази и да не са статични. В тази роля виждам Де Роси.
За вас офанзивният стил ли е по-важен?
- Разбира се. Той праби играта. Някои ви карат да се браните, но аз предпочитам да принуждавам другите да се защитават.
Контрактът ви е за 2 г., но надеждите са да стигнете до Мондиал 2018.
- Аз поисках да са толкова, защото двегодишен е и мандатът на президента Тавекио. Приех с голям ентусиазъм и съм убеден, че можем да постигнем нещо голямо. Всеки, който ме познава, знае - не се захващам с нещо, което не мога да свърша. Освен това вие написахте нещо, което ме амбицира.
Кое е то?
- Че мога да стана първият селекционер, роден на Юг. И това е още една причина да съм горд. Нося в себе си южняшките ценности - там треньорите са педагози, които се опитват да отклонят децата от лошия път. С такава мисия се бе заел и моят баща. Като момче играех в Ювентина, а тренирахме в район с голяма престъпност. По- добре бе да ходя със скъсана фланелка и без велосипед, за да не ме ограбят. Много идеи съм почерпил от аматьорския футбол. На треньорите не им е лесно да получат лиценз, защото трябва да печелят шампионати и да се учат.
Кои са трите ви непосредствени цели?
- Футболистите да са наясно с идеите ми с много тактически тренировки, в които да прилагам принципите си с помощта на видео. Първо - националният отбор трябва да се доближи до клуба по методология. Относно игровите идеи - предпочитам да загубим след контраатака, отколкото да чакаме съперника в нашата половина. И трето - любов и признателност за Италия, която със своите четири световни титли е най-важната страна в света след Бразилия.
Антонио Конте: За Италия трябва да се страда
Човешките качества за мен са по-важни от футболните, твърди селекционерът на скуадрата
