Андрес Иниеста: През 2009-а мислех да се откажа

От вчера на пазара е автобиографич­ната книга на Андрес Иниеста "Отиграването на моя жи­вот", написана от Рамон Беса и Маркос Лопес. Халфът на Барса и испанския национален тим говори след предс­тавянето ѝ.

Сеньор Иниеста, защо решихте да се "съблече­те" пред света?
- Това бе моя идея от­давна. Не сме си поставяли конкретна дата, за да не прибързаме. Това е нещо, което ще остане завинаги. Надявам се всеки, който прочете книгата, да почу­вства страстта, с която работихме по нея в послед­ните четири години.

Има ли нещо, което ос­тана скрито?
- Не бих казал. Може да има нещо неизказано, но книгата обяснява цял про­цес. Аз съм щастлив, че ра­ботих с двама прекрасни журналисти. Доволен съм от крайния продукт. Разб­рах неща, които не бях чу­вал.

Значи ли това, че сега познавате по-добре себе си?
- Знам какво мислят дру­гите за мен. Опитах се да предам нещата през моя поглед, да разкажа чувствата си. Въобще - как разбирам живота.

Това не е книга само за победителя Иниеста...
- В началото бе идеята да направя книга, в която да покажа как Иниеста вижда футбола и етапите на развитие. За това оба­че съм говорил много пъти. Тук е животът ми до този момент. Не знам дали няма да има втора книга след ня­колко години.

Разказвате за най-ло­шия си ден в Ла Масия.
- Беше много драмати­чен ден. Бях на 12 години, когато дойдох в Барсело­на. Дотогава бях свикнал да живея с родителите и сестра си. Беше ми трудно да се отделя от тях. Тряб­ва да си силен в такива моменти.

Плакахте ли?
- Първата ми реакция бе да кажа, че няма да остана.

Защо променихте ре­шението си?
- През цялото лято бях с баща ми. Говорих с много хора - такива, които тряб­ва да слушаш. Реших да отида заради бъдещето си и за да сбъдна мечтата на татко. И макар ситуация­та да бе болезнена, това бе най-добрият вариант. Ла Масия бе направил това, което съм сега. Там израс­нах много бързо.

Помните ли първия си треньор (Бало - б.а.)?
- В книгата има спомени от всички мои треньори.

На петата минута на пробите В Албасете са ви казали: "Достатъчно, ид­ваш". Така ли беше?
- Нещо такова. Предста­вете си пробите, всички деца играят мачове, а треньорите гледат отстрани...

След него ви тре­нира Хосе Бермудес...
- Помня го добре, защото при него израснах поне с метър...

Някога спорили ли сте със съдия?
- Понякога (смее се) Получавал съм карто­ни, но не са много.

Можете ли да кажете, че 2009-а е най-лошата би година, а 2010-а - най-доб­рата в кариерата ви?
- Трудно е да се прецени.

Казвате, че през 2009-а сте "загубили увереност в себе си". Какво се случи?
- Беше труден период в личен план. От лятото на 2009-а до лятото на 2010-а се случиха много неща - от едната крайност в друга­та. Прецених, че за да мога да продължа по този път, ми трябва помощ. Или просто спирам и започвам отначало.

Кого помолихте за по­мощ?
- Казах на д-р Пруна, че не издържам, че не се чувствам същият. Не бях добре с хората около себе си. Извън драматизма на ситуацията най-важно­то в случая бе да си изясня някои неща. Мисля, че всички минават през такива епизоди в живота си. Някои ще го разберат например, когато прочетат книгата ми. Направих си тежки изводи, разбрах кои са важните хо­ра за мен и колко е ценна обичта им.

Тогава се случи и траге­дията на Харке...
- Новината за Дани ме накара да мисля дали да не спра.

Това, което е капката, която преля чашата?
- Да. Понякога може да ви върви или не на терена, но у вас бушуват чувства. Нещата изглеждат добре, ама не са. Трябваше да спра, да се замисля за пътя си. Ако хората очакват да открият в книгата ня­какъв конфликт, ще оста­нат излъгани, защото в живота си аз търся хармо­нията и избягвам противоречията. Не че не могат да се измис­лят пикантни заг­лавия. Такава е реалността, в която живеем.

Шави ви определя ка­то "най-голе­мия талант в испанския футбол", а стилът ви е моделиран от философия­та на Барселона.
- Имах възможността да науча много неща от него. Когато някой като Шави каже толкова краси­ви неща, това е по-специ­ално, защото бяхме заедно дълги години на клубно и национално ниво. Той е сред хората, които срещ­нах по пътя си, и са с мен и в добро,  и ло­шо.

В книга­та гово­рят жена ви и приятеля Жорди, който е трябвало да ви намери телефонния й номер. Пратили сте му ултиматум...
- Не беше толкова лесно (смее се). Не знам. Съдба­та и различните ситуации карат нещата да се случват. Тя ми върна мечти­те. Ана е съпругата ми и майка на двамата най-важ­ни хора в живота ми (децата им Валерия и Паоло - б.р.).

Какво мислите за де­бюта на Лопетеги начело на Испания?
- Усещането е добро предвид класата на съпер­ника - Белгия, а и играхме на чужд терен.

И вече няма освирква­ния към Пике на трени­ровките...
- Значи всичко се връща към нормалността.

Притеснен ли сте от травмата на Меси?
- Щом играе, значи всич­ко е наред. Дано да е прос­то дискомфорт. И да не играе през уикенда, скоро ще е на терена.

В книгата говорите и за Меси.
- С Лео сме заедно поч­ти през цялата кариера в Барселона. Не мога да кажа много различни неща за Меси, но имах привилегия­та да се уча от него, да иг­рая с него и да се наслажда­вам на това. Надявам се още доста време.

Изненадан ли сте, че Меси, Неймар, Луис Суарес или вие не попаднах­те сред наградените от УЕФА?
- Всеки си има предпочи­тания, така са решили хо­рата. Според мен и Лео, и Неймар, и Луис Суарес можеше да са там.

Нормално ли е Касияс вече да не е в национал­ния отбор?
- Това го решава трень­орът. Той избира, без зна­чение дали ни се иска или не. Икер продължава да играе, може да бъде повикан отново, а той направи за­бележителна кариера. Мисля, че ще добави още мачове в националния от­бор, вратата не е затво­рена пред него.

Кой е най-добрият треньор, с когото сте работили?
- В книгата няма квали­фикации по-добър или по-лош. Всеки е бил важен за мен - от първия до сегашния. Научих по нещо от всеки. С едни си пасваш по­вече, имаш по-голяма са­моувереност. Сера Ферер бе първият, който ме при­вика при мъжете. После Ван Гаал, Рийкард, Гуардиола, Луис Енрике, селекцио­нерите в националния тим.