Продължава поредицата на NOVSPORT.COM, в която ви представяме състоянието на българските олимпийски спортове, които очакваме да ни представляват на Олимпийските игри в Париж 2024. Вече анализирахме детайлно пропадането в борбата през последните години, а сега е ред на друг изключително успешен в исторически план спорт, който обаче винаги е редувал възходи със скандали и допинг крушения.
България има 12 олимпийски шампиони, общо 36 медала от Олимпийски игри и близо 200 отличия от Световни първенства във вдигането на тежести. Впечатляващи цифри между които лъха на допинг и периодични борби за власт.
Последните ни медали от ОИ са от далечната вече 2004 г. на покойните Милен Добрев (злато) и Величко Чолаков (бронз). И сребро на Милка Манева от Лондон 2012, но получено 4 години по-късно след 3 положителни проби на нейни опонентки. На последните Олимпийски игри в Токио Христо Христов откровено беше заклан от съдиите, които не му признаха опит за медал. Той и Божидар Андреев завършиха пети.
Милен Добрев
Игрите в Пекин 2008 и Рио де Жанейро 2016 пропускаме, защото преди тях целите ни национални отбори гърмят с допинг.
Последният ни световен шампион е Карлос Насар от 2021 г. Предишният е Иван Стоицов от 2007 г.
Макар в момента ситуацията да е нормализирана и под ръководството на Ариф Маджид българската щанга отново да отлепя от подиума, това съвсем не беше така само до преди няколко месеца…
Оставаме
Но нека започнем с добрата новина, че тежката атлетика ще запази мястото си в Олимпийската програма поне до Игрите в Лос Анжелис през 2028 г. Ако това не се беше случило, настоящият анализ в голяма степен щеше да се обезсмисли.
Париж 2024
Квотите в щангите се раздават по ранкинг от пет големи състезания, а според правилата всяка държава има право на максимум трима мъже и три жени. България почти сигурно ще има пълен отбор при мъжете, защото Карлос Насар, Божидар Андреев и Иван Димов могат да бъдат изхвърлени от квотите само след почти невъзможна математика. При жените обаче няма да имаме представителка. За съжаление Насар, който е втори в ранглистата на категория до 89 кг. се възстановява от скъсан ахилес след нелеп битов инцидент и не се знае в каква форма ще отиде на Игрите и дали изобщо ще стигне до тях. Визите не са поименни, а по категория.
Последното състезание, което ще важи за получаване на олимпийски квоти е Европейското първенство, на което „Арена София“ ще бъде домакин през февруари 2024 г.
Божидар Андреев
Изпълнената мечта на Иван Абаджиев
През април 2021 г. националният ни отбор постига исторически успех като става първи отборно на Европейското първенство в Москва. Така старши-треньорът Иван Иванов сбъдва мечтата на легендарния Иван Абаджиев, който иска да бие руснаците насред столицата им. Нашите повториха отборната си титла и година по-късно на ЕП в Тирана, където взеха 5 златни медала!
Успехите са постигнати не благодарение на тогавашния президент на федерацията Неделчо Колев, а въпреки него.
Неделчо Колев
Право надолу
Само месец по-късно обаче започва поредното затъване на един от най-успешните ни спортове, като основно действащо лице е Колев, заради когото щангите изпадат в 2-годишно безвремие. И това далеч не е първата каша, която той забърква.
Допинг 2015 и неадекватността на Неделчо Колев и Руди Гела
По време на управлението на Неделчо Колев и дясната му ръка Борислав Гидиков се разразява един от най-мощните допинг скандали не само в българския спорт и вдигането на тежести, но и в световен мащаб. През 2015 г. целият ни национален отбор дава положителни допинг-проби. Така се повтаря историята от 2008 г. Развръзката този път обаче е неочаквана и безпрецедентна. За пръв път държава и даден спорт успяват да преборят строгите допинг-правила и да намалят санкциите, които по принцип са строго фиксирани и не се влияят от никакви оправдания. С активното съдействие на тогавашния министър на спорта Красен Кралев се доказва, че става дума не за умишлени действия, а за замърсена хранителна добавка.
С делото се заемат известните адвокати Елена Тодоровска и Борис Колев. Те успяват да постигнат невиждан успех като вместо регламентираните в правилника 4 години лишаване от състезателни права за първо провинение и доживотно наказание за второ, нашите тежкоатлети получават съответно 9 и 18 месеца. За това решение помагат и добрите отношения на Кралев и тогавашния президент на Международната централа Тамаш Аян, които са членове на борда на Световната антидопингова агенция (WADA).
На федерацията обаче е наложена максималната глоба в размер на 500 000 долара. Тодоровска и Колев я обжалват пред Арбитражния съд в Лозана и тя пада. Международната федерация упорства и отново налага същата глоба. Следва ново обжалване и тя пак е отменена. Идва нова глоба от 250 000 долара. Тогава по неясни причини Неделчо Колев поверява делото на известния със загубите си в съдебната зала и в последствие провален спортен министър Радостин Василев – Руди Гела. Резултатът е крайно решение – потвърждаване на 250 000 долара глоба. Докато не бъде платена, българските състезатели нямат право да участват в международни състезания. 
Руди Гела
Отново на подиума
Решението как да действа държавата в този момент е тежко, като се чуват дори призиви за тотално зачеркване на този спорт. В името на състезателите и огромния им положен труд Красен Кралев обаче решава да помогне отново. С рекламен договор от Българския спортен тотализатор и частен дарител глобата е погасена и българските щанги се връщат на международния подиум. Пропускат обаче Олимпийските игри в Рио де Жанейро.
Българската щанга започва да се съвзема и да печели медали от големи първенства. На хоризонта започват да блестят новите звезди Божидар Андреев (Европейски и младежки олимпийски шампион), Ангел Русев (Европейски шампион), Христо Христов (Европейски шампион и шампион от Младежки олимпийски игри), Карлос Насар (световен и европейски шампион), Иван Димов (европейски шампион), натурализираният австриец Дейвид Фишеров (европейски шампион), Валентин Генчев (европейски шампион), Стилиян Гроздев (европейски шампион) и др. Идва и споменатият вече голям успех в Москва през 2021 г., повторен в Тирана година по-късно.
Красен Кралев продължава да помага за възраждането на щангите като са ремонтирани залите във Варна, Асеновград, Русе, Хасково, Търговище и Велико Търново. Преди това националната база в „Дианабад“ бе основно реновирана по време на първия кабинет Борисов.
Иван Димов
2 години безвремие
Само месец след триумфа в Москва, през май 2021 г. Общото събрание на БФ вдигане на тежести избира с огромно мнозинство за нов председател бизнесмена Ариф Маджид. Той подава документи в съда, но досегашният Неделчо Колев организира жалба, че събранието е нелегитимно. Тя е от името на сина му – Милан, чийто клуб дори не е регистриран по новия Закон за физическото възпитание и спорта. По търговския закон обаче всеки има право да жали и вписването на новото ръководство е спряно, като започват дела. 2 години! През това време Неделчо Колев продължава да дерибейства - държавата отпуска пари, които обаче не стигат до състезателите. Отчети към спортното министерство няма или не са приети и задълженията се трупат. По неофициални данни стават около 300 000 лв. към държавата и бившия щангист Яни Марчоков – световен шампион за Катар като Саид Салем Джабер и собственик на тренировъчна база. За 8 месеца финансирането е напълно спряно. Служебният министър Радостин Василев – Руди Гела, явно вече развалил дружбата си с Колев, иска да вземе лиценза на федерацията. През 2022 г. лидерите на националния отбор стягат бойкот, защото не са получавали заплати от 6 месеца. Те са подпомагани единствено от треньора Иван Иванов с лични негови средства в размер на десетки хиляди левове. Заради магарийте на Колев, изпускаме домакинство на Европейското първенство през 2022 г.
В опит да бъде спасен спортът в началото на тази година дори е създадена нова федерация – Нова българска федерация по вдигане на тежести. Неин председател обаче става известният русенски доктор Кирил Панайотов, тъй като гласеният на поста Ариф Маджид не се появява на учредителното събрание. Предположенията са, че той вече е в напреднали преговори с Неделчо Колев за овладяване на лицензираната централа. 
Ариф Маджид
Изненадваща развръзка
Дори най-вътрешните хора в щангите не знаят как точно са се разбрали Маджид и Колев. Твърди се, че това се е случило не без посредничеството на служебния министър Весела Лечева, в края на чийто мандат изведнъж щангите се отпушват и Ариф Маджид и Неделчо Колев се разбират. Вторият прекратява делата, а първият поема председателския пост.
Бизнесменът разсрочва задълженията и започва да ги плаща редовно. Самият Маджид е човек с възможности, но намира и допълнителни спонсори.
Той попада в щангите малко случайно. Маждид е голям фен на този спорт и по време на COVID-19 пандемията започва да тренира при националния треньор Иван Иванов. Когато става ясно, че Неделчо Колев е оплескал тотално нещата, хората от тежкоатлетическата общност се обръщат към него с молба да спасява положението. И той откликва.
За момента нещата определено му се получават. В отбора цари спокойствие, всичко се изплаща редовно, а задълженията се покриват. За съжаление България не успя да спечели медал в двубоя от последното Световно първенство през тази година 
С дъх на допинг
Както казахме, анализът на състоянието на българските щанги щеше да стане безсмислен, ако МОК не беше запазил олимпийския статут на този спорт. А той беше сериозно разклатен заради множеството допинг скандали и уличаване в прикриване на положителни проби от управлявалия Международната федерация от 2000 до 2020 г. Тамаш Аян. Той сдаде поста след разследването на проф. Ричард Макларън, установило 146 съмнителни случая от 2009 до 2019 г. През 2020 г. Аян и вицепрезидентът му Нику Влад бяха изхвърлени до живот от Арбитражния съд в Лозана “за участие в манипулирането на процеса по осъществяване на допинг контрол и съдействието им в нарушаването на антидопинговите правила, в които са били въвлечени много състезатели от 2012 г. насам”. Неговият наследник Мохамед Джалоод обаче успя да убеди МОК, че спортът е реформиран и да се пребори за оставането му поне за Лос Анжелис.
За съжаление българските щанги имат сериозен принос за този имидж. Защото освен медали, България има пищен букет от допинг скандали! Изцяло в тона на световните щанги, периодично се записваме с изгърмял цял отбор и редовно с единични случаи.
На български щангисти са отнети седем медала (4 златни, 2 сребърни и 1 бронзов) от Олимпийски игри заради допинг. Седмина пък не са се качили на подиума заради оттегляне на целия отбор.
Скандалите през годините са неизброими – Олимпийските игри в Монреал 1976, Сеул 1988, Сидни 2000, Атина 2004, Световното първенство във Ванкувър през 2003. Преди Игрите в Пекин през 2008 г. и Рио де Жанейро 2016 гръмнахме с цели отбори, поради което нямахме представители на тези два олимпийски турнира! Между тях в Лондон изпратихме Иван Марков и Милка Манева, която 4 години по-късно взе сребро заради положителни проби на три от съперничките й. Премията, която тя и треньорският щаб трябваше да получат се увеличава драстично, което доведе до сериозни скандали между личната й треньорка Кристиана Колева и ръководството на федерацията, ръководена от Неделчо Колев. Историята четете ТУК
Последният масов допинг скандал гръмна през 2015 г., когато 12 състезатели от националния отбор бяха хванати вкупом и за него разказахме подробно по-горе.
Преди Париж
Българските щанги влизат във финалната подготвителна фаза преди Олимпийските игри в спокойна обстановка и финансова стабилност. Контузията на Карлос Насар обърка плановете, но ако той успее да се възстанови напълно и постигне върхова форма със сигурност ще е претендент за медалите, а дори и за титлата. Божидар Андреев и Иван Димов също имат класата да ни зарадват.
Сега остава да броим дните до Олимпийските игри в Париж, да стискаме палци за възстановяването на Насар и да се молим да не стане пак някоя лоша изненада със замърсена хранителна добавка…
Карлос Насар
