Кипър е една от най-добрите дестинации, когато става дума за подготовка на футболни отбори. Пантелис Андронику е един от организаторите на лагери в Ларнака и Агия Напа. Освен това е лицензиран футболен агент. По-специалното при него обаче е, че е живял няколко години в България. Съпругата му е българка и децата му са родени в България. Самият той признава, че се чувства наполовина българин. Пантелис отдели малко време от натоварената си програма на "7 дни спорт", за да разкаже за трайната българо-кипърска връзка във футбола.
- Г-н Андронику, дълго време сте в този бизнес. Има ли нещо по-различно, което предлага Кипър тази година?
- Специално тази година като че ли има повече интерес. Дойдоха повече отбори. Много отбори от Полша, Словакия, Чехия, Русия и бившите съветски републики. И Левски, разбира се, от България. Прави ми впечатление, че тук стават много силни контроли. Като че ли сме в Шампионска лига и Лига Европа. Отборите и техните треньори са много доволни от това и могат по-добре да се подготвят.
- Наистина Кипър предлага отлични условия, но като че ли много отбори вече предпочитат Турция за подготовка. Особено българските тимове, с изключение на Левски. Как си го обяснявате?
- В Турция има хубави хотели с добри бази. Там обаче пикът е януари, до началото на февруари. После времето е много променливо. Тук климатът е по-добър - слънчево, с малко дъждове. Общо взето причината е в разходите. По-близко е и могат да се спестят пари. Разликата между Кипър и Турция е, че тук всичко е включено в предварителната цена. От опит знам, че в Турция излизат доста допълнителни разходи около организацията с контролите. Общо взето, като се драсне чертата, в Кипър една подготовка излиза по-евтина. И не знам защо футболните ръководители в България още не могат да го разберат.
- Колко приблизително излиза един подготвителен лагер в Кипър?
- Има доста фактори, които влияят на цената. Категорията на хотела, колко души е делегацията, колко контроли ще се играят и т.н. Ако групата е до 35 души, в 4-звезден хотел две седмици излизат между 20 и 25 хиляди евро. Като прибавим 6-7 хиляди евро пътни разходи, излиза, грубо казано, около 30 хиляди евро.
- Футболът в Кипър напредна много, дори националният ви тим победи България.
- Това е най-вече благодарение на държавата и министерството на спорта, които спонсорират футболните клубове в Кипър. Всички отбори от първа до четвърта лига получават финансова помощ. Ако някой клуб реши да строи стадион, 70% от разходите се поемат от държавата. И после клубът само го поддържа. Отборите залагат все повече на по-класни чуждестранни футболисти. В последните години Кипър си направи добър имидж с участието на Анортозис и Апоел в Шампионската лига. Хората тук обичат футбола и често помагат с пари. Има все повече спонсори, големи фирми наливат средства. Тук обаче структурата на управление е по-различна. Няма едноличен ръководител, например собственик или президент, който да решава и прави всичко сам. Има си кръг от привърженици, които избират управленския комитет. И тези 10-15 души заедно ръководят клуба и се стремят да привличат пари, инвестиции, за да развиват клуба.
- Доскоро куп български треньори като Спиро Дебърски, Спас Джевизов, Стефан Грозданов, Георги Василиев идваха да учат кипърците на футбол. А сега Кипър ни мина по всички параграфи. Как се случи това?
- През Кипър минаха много големи български имена - и треньори, и футболисти. В момента повечето от тях вече живеят тук. Това влияние на българския футбол върху кипърския се оказа много положително. По мое мнение при социализма футболът в България беше по-развит. Държавата помагаше на спорта, имаше повече бази, обръщаше се повече внимание на децата. Сега, когато за клуба се грижи само един човек, той иска резултати и гледа най-вече първия отбор. Юношите остават на заден план. И оттам, като няма основа, идват повечето от проблемите. В Кипър много се обръща внимание на младите. Всички отбори имат школи. Идват чужди специалисти, включително и български, които да учат децата. В същото време много се разчита на чуждестранни футболисти. Отборите имат право на неограничен брой чужденци от ЕС и осем извън ЕС. Вече спокойно бих могъл да сравня втора лига на Кипър с българската "А" група. Хайде, не с ЦСКА, Левски, Литекс и Локомотив (Сф). Останалите обаче най-вероятно ще паднат от нашите втородивизионни отбори. Наличието на много чужденци в елита остави голяма част от добрите кипърски футболисти във втора лига, затова е доста силна и интересна. Там разликата между отборите е минимална, първият и последният в класирането са в десетина точки.
- Какви са приблизително бюджетите на елитните кипърски клубове?
- Омония е най-богатият клуб. Годишният им бюджет е около 18 милиона. А най-бедният, да го кажем, разполага с около 3 милиона.
- Доколко е политизиран футболът в Кипър и как се отразява това на играта?
- Така е, има партийно разделение, най-вече сред феновете. Преди беше доста неприятно. Влизаш на стадиона и чуваш много грозни неща - против комунисти, против фашисти и т.н. В последните няколко години обаче обстановката се нормализира. Най-голямото дерби е това в Никозия - Омония срещу Апоел. Едните са леви, другите десни. И в последно време няма сериозни проблеми. Обаче пак си има хулигани, бият се помежду си. Ако отиде Апоел да играе срещу АЕЛ в Лимасол, или пък Омония с Аполон, редовно си има безредици. Те обаче не са на политическа основа, а на фенска - коя агитка е по-силната.
- Как стоят нещата в Северен Кипър?
- Проблемът там идва от неразбирателството между Турция и Гърция. Иначе хората в двете части на Кипър - турци и гърци, не са имали и нямат никакви проблеми помежду си. В момента трети ден хора в турската част протестират заради лошите условия там. От около 5-6 години границата е отворена и спокойно хора от двете части я преминават. Има движение, взаимодействие, но за съжаление сме принудени да живеем разделено. Като цяло обаче нещата се подобряват. Кипър е единствената страна в ЕС с комунистическа власт в държавата. Но не комунизъм, какъвто се разбира в България. По-скоро демократично насочен социализъм. Водят се преговори за решаване на проблема, но Турция и турската армия към момента са против. Всички обаче живеем с мисълта, че един ден ще се обединим.
- Има ли футбол там?
- Има, но е на много ниско ниво. Има местно първенство и футболна федерация, които обаче не са признати от ФИФА и УЕФА. Далеч са от футбола в гръцката част на Кипър.
- Затова ли Анортозис е бил преместен от Фамагуста (б.а. - намира се в турската част) в Ларнака (б.а. - гръцката част)?
- Да, когато през 1974 г. турците завладяват северната част на Кипър, много от хората мигрират на юг. Аз също съм от Фамагуста и се водех бежанец. Така хората, които живееха с Анортозис, направиха така, че отборът да продължи в Ларнака. За това помогна много държавата, построиха се много стадиони, бази и така футболът в Ларнака процъфтя.
- Какви са отзивите за Станимир Стоилов, който вече близо два месеца е начело на Анортозис?
- Стоилов имаше късмета да дойде в паузата точно преди Нова година. Имаше време да поработи с отбора, преди да се поднови първенството. Чувам отвсякъде, че са много доволни от него до момента. Постигна добри резултати и вдигна самочувствието на отбора. Мисля, че скоро Анортозис отново ще си върне имиджа на фаворит в Кипър.
Пантелис Андронику: Втората ни лига бие "А" група
Държавата вдигна футбола в Кипър, затова надминахме България, казва мениджърът
