Макар че футболът – считан за най-великата игра в целия свят – всекидневно ни дава нови и нови поводи за разочарования, ние българите сме доказали, че сме спортна нация и безспорно има, с какво да се гордеем. България е дала на спорта много велики имена, които са оставили своя отпечатък и са радвали милиони хора със своите постижения.
Неотдавна се състоя награждаването на националните ни състезатели по самбо, които завоюваха общо 9 медала от Световното първенство в Санкт Петербург. Пет златни, един сребърен и три бронзови отличия. Постижение, достойно за радост и национална гордост. „Всички хвърлихме много труд за успеха на България”, отбеляза световният шампион по бойно самбо Росен Димитров след награждаването.
Безспорно, триумфът на българските самбисти в Санкт Петербург е съществена страница в историята на българския спорт. Но доколко е популярно самбото в България; какво още може да се направи за неговото развитие и откъде черпят състезателите сили и мотивация? Редица въпроси, изникват в съзнанието ми, като си спомня първия си досег с този атрактивен спорт. А, да си призная, доскоро не знаех много. Но доста се смях, когато една моя позната, несъзнателно направи асоциация с бразилската самба.
За някои това е възмутително, за други – комично, а на трети, дори може да се стори трагично. Но е факт, че има хора, които при произнасянето на думичката “самбо” си представят кръшни движения в областта на ханша и закръглени бразилски дупета.
Всъщност думата е съкращение на САМозащита Без Оръжия. Самбото е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, разработена в Съветския съюз. Тя синтезира най-добрите техники от националните видове борби на републиките на СССР. Познато е в две разновидности – Борба Самбо и Бойно Самбо.
Самбистите носят куртка, колан и специални обувки – самбовки. За разлика от някои други бойни спортове в самбото колана не показва степен на майсторство. Всъщност такива степени и йерархия липсват.
През 1981 г. МОК признава борбата самбо за олимпийски вид спорт, но до ден днешен не е включен в олимпийската програма. Така много спортисти самбисти започват да се явяват на състезания по джудо. В тази връзка, попаднах на един филм от края на 70-те – „Непобедимият”. Той разкрива историята на един от създателите на самбото - Анатолий Харалампиев, който пътувал, събирал, изучавал и класифицирал прийомите на юмручен бой, борба и самозащита.
Безспорно, това е популярната версия по създаването на самбо. В действителност, историята е много по-пъстра и с участието на много повече хора. Според някои източници, името „самбо” идва от дейността на бившия царски офицер В. А. Спиридонов, който създал система за самоотбрана. В началото, самата система е била предназначена първоначално за органите на реда, и едва по-късно била разпространена сред широките народни маси. Каквото и да си говорим, самбото е атрактивен спорт, който тепърва ще набира скорост и популярност у нас. Това няма да е никак трудно със сърцати състезатели като нашите.
През 1981 г. МОК признава борбата самбо за олимпийски вид спорт, но до ден днешен не е включен в олимпийската програма. Така много спортисти самбисти започват да се явяват на състезания по джудо. В тази връзка, попаднах на един филм от края на 70-те – „Непобедимият”. Той разкрива историята на един от създателите на самбото - Анатолий Харалампиев, който пътувал, събирал, изучавал и класифицирал прийомите на юмручен бой, борба и самозащита.
Безспорно, това е популярната версия по създаването на самбо. В действителност, историята е много по-пъстра и с участието на много повече хора. Според някои източници, името „самбо” идва от дейността на бившия царски офицер В. А. Спиридонов, който създал система за самоотбрана. В началото, самата система е била предназначена първоначално за органите на реда, и едва по-късно била разпространена сред широките народни маси. Каквото и да си говорим, самбото е атрактивен спорт, който тепърва ще набира скорост и популярност у нас. Това няма да е никак трудно със сърцати състезатели като нашите.
Българите завоюваха общо девет медала на Световното първенство в Санкт Петербург. Благодарение на индивидуалните си успехи, те станаха втори в отборното класиране, след тима на домакините от Русия.
Бронзови медали спечелиха Георги Георгиев (74 кг) и Иван Илиев (над 100 кг). Със сребро се окичи Елица Ръжева, която на финала в категория до 56 кг, отстъпи от представителката на домакините Наталия Аранюкова. По пътя си към сребърното отличие, българката победи Олесия Савчук от Украйна и японката Сайака Шиода. Злато завоюваха петима състезатели. На финала в категория до 80 кг Мария Оряшкова отстрани представителката на домакините Ана Соботина; до 60 кг Мария Янчева се наложи драматично над венецуелката Якулина Лопес и в категория до 52 кг Снежина Василева победи Лусия Кампо от Венецуела. Снежи спечели и друга престижна награда, която е повод за гордост не само за нея, но и за цялата ни страна. Тя бе провъзгласена за Мис световно първенство, с което, за пореден път доказа твърдението, че в България се раждат едни от най-красивите жени в света.
Сред мъжете при 82 килограмовите, шампион по бойно самбо стана Росен Димитров, който в спора за златото победи руснака Семил Алибатиров. 26-годишният състезател сподели, че се е запалил по самбото през 2006 година в Прага, където спечели първата си шампионска титла. Със злато се окичи и Благой Иванов, който отстрани немският представител Стефан Ярошил в спора за титлата при над 100 килограмовите. Преди това, Иванов постигна историческа победа над легендата на руското и световното самбо Фьодор Емеляненко, който държи рекорд със своите над 30 победи и само 1 загуба в кариерата, освен това е двукратен световен шампион по MMA, шампион по джудо на Русия, 5 пъти световен шампион по бойно самбо. И как да не се гордее човек! Русия, която бе домакин на първенството, безспорно е възлагала големи надежди на своя човек, наричан още “руският Майк Тайсън”. Благой Иванов, обаче разби на пух и прах тези надежди, огорчавайки руснаците в собствения им дом.
И какво от това, че след световното първенство, окото му бе изпъстрено в синьо-черни краски… Нека да приемем, че това са цветовете на победата. И да се чуди човек, защо при всички тези вдъхновяващи успехи, самбото не може да се похвали и с част от популярността на футбола, например.
Може би защото отсъства моментът на зрелищност и скандалност? Поне аз не съм чула за самбисти, които са вилнели из “студентското градче” или са се били с таксиметрови шофьори. А и футболистите – колкото и некадърно да играят на терена, все ще блеснат, покрай прелестната си половинка, която или ще покаже прелести пред някое списание, или ще се похвали пред медиите, каква безметежна любов ги свързва с нейния избраник.
Нищо не продава така добре, както сексът! Дай, Боже това правило да подейства и при Благой Иванов, който попадна в мрежите на небезизвестната “Мис Плеймейт 2007” Златка Райкова. Още щом зърнала атлетичния Благо, изкусителката луднала от страст по него. Изнамерила му телефонния номер… и едва след първата среща, двамата били вече неразделни.
"Алисия може да бъде напълно спокойна. Валери Божинов направо пасти да яде пред моя Благо ", обяви нескромно едрогърдата блондинка, която се кълне, че няма да погледне друг мъж.
Не се знае, колко дълго ще продължи това и дали ще даде някакво отражение върху кариерата на Благой Иванов, но засега е факт, че двамата са заедно, обичат се, а връзката им, без съмнение дава поводи за всевъзможни коментари. Пък и нищо не дава такава сила за подвизи, както любовта!
