2012 година бе най-успешната в спортните кариери на братята Кубрат и Тервел Пулеви. Първият стана европейски шампион и защити интернационалната си титла на IBF. Вторият е европейски вицешампион и бронзов медалист от олимпийските игри в Лондон. Успехите обаче не ги главозамайват. Дори напротив. Двамата станаха лица на инициативата Българската Коледа, която тази година събира основно средства за деца с церебрална парализа. Те дадоха едно по-различно и емоционално интервю пред bTV.
Защо се включвате в тази кампания?
Кубрат Пулев: Аз лично се включвам, защото се чувствам българин, и мисля, че всеки един българин не трябва да остава безучастен. Все още нямам дете, но мисля, че тази кампания е отлична и нещо, което е много истинско. Нещо, което си заслужава. Лично проверих, защото на много кампании ме канят и ми казват, че и за мен е хубаво за ПР. Тук не става въпрос за това, за лична облага. Става въпрос да се помогне на тези деца, те не трябва да се пренебрегват и да остават встрани от обществото. Дълго време от годината живея в Германия и там ги виждам тези хора, докато тук не.
В смисъл, че там живеят нормален живот?
К.П.: Да, абсолютно. Там никой не ги игнорира и ги оставят да живеят нормално с другите хора и им се помага максимално.
Някога срещали ли сте такива хора, през живота си, дори в детството си?
К.П.: От детството мисля, че се сещам. Имаше едно дете в нашия квартал "Младост", което беше с подобно заболяване. Не съм бил запознат и нито съм питал, нито съм се интересувал, бил съм малко дете. Но беше нещо подобно.
Научи ли ви баща ви да бъдете по-добри с по-слабите?
Тервел Пулев: Аз си спомням, че говореше, когато има конфликт с друго дете, или с някой друг, първo дa го предупредим 2-3 пъти да не се занимава с нас и тогава вече, ако човекът не разбира от дума, да се предпазиш.
Помните ли да ви се е налагало да заемете една от двете страни - на силния или на слабия?
К.П.: Не мога да кажа точно определен момент, но се е случвало неведнъж и продължава да се случва и в момента. Животът е такъв, че трябва винаги да вземеш страна и тези, които не го правят, накрая се оказват в най-неприятната ситуация. Винаги съм вземал смело страна и съм гледал да бъда максимално обективен.
Т.П.: В нашето общество е малко странно. Когато някой види сляп човек на светофара и го преведе по пешеходната пътека, се смята за слабост.
К.П.: Аз съм виждал такъв случай. Има добри хора, въпреки че всички сме настроени негативно един към друг. Определено има много, много добри хора.
Т.П.: Рядко се случва обаче да се види.
Разкажете за един такъв случай.
К.П.: Аз видях на "Дондуков" на пешеходна пътека, пред мен пресичаше и двама-трима души и дори един човек спря, за да му помогнат да пресече. Има много човечни хора в България.
Какво знаете за това заболяване?
К.П.: Не съм запознат до такава степен, че да знам много, но лично се информирах и именно за това съм тук.
Т.П.: Не е нужно да знаем много детайли. От наша гледна точка е важно, че това е благотворителна кауза. Въпросните деца са в неравностойно положение и трябва да им се помогне. Това е по-важното.
К.П.: Всичко е много тежко и това, което се вижда по телевизията... Очите на майката, която се бори, и очите на майката, която не е загубила надежда. Няма как да останеш безучастен. Който и да е българин, не трябва да остава безучастен. Всеки, колкото и да си мисли, че няма средства, може да пусне един SMS на 1117, който струва 1 лев. Никой няма да обеднее или да забогатее с тази сума.
Някой имал ли е сериозен здравословен проблем във вашето семейство?
Някой имал ли е сериозен здравословен проблем във вашето семейство?
Т.П.: Всеки, В някакъв етап, е претърпял някаква интервенция. Когато съм бил опериран, стоиш вкъщи и не излизаш, дори за няколко дни и осъзнаваш какво имаш, когато си здрав - да излизаш, да се срещаш с хора, без да се притесняваш.
К.П.: Дори и да си най-здравият човек на света, мисля, че при това нещо, което виждаме, няма как да останем безучастни. Ако се чувстваш истински българин, защото не можем да очакваме гърци или румънци да ни помогнат, защото това ни прави нация, това ни прави хора.
Какво става около вас, какво ви предстои?
Какво става около вас, какво ви предстои?
К.П.: В момента съм в ефективна почивка, тренирам, но по-леко. Не се подготвям просто за Кличко, а за следващия ми противник. Не можем да слагаме яденето преди тигана. Стъпка по стъпка. Следващият ми съперник е не по-слаб от Кличко и е не по-малко име и не по-малко силен.
Тервел, ти трябва да вземеш решение дали да влезеш при професионалистите...
Т.П.: Мога да го взема това решение, но може да запазя и статуквото.
Винаги ли ходите заедно по мачове?
Т.П.: Стараем се, доколкото е възможно.
Може ли единият да гледа мача на другия?
Т.П.: Това е една сериозна емоция. Дори този, който гледа мача отвън, се притеснява повече от този, който е на ринга. Вътре напрежението пада и показваш това, което си тренирал и което можеш.
Плачеш ли, когато той падне?
Т.П.: Чак да плача не, но ми е много неприятно.
Кубрат, ти как приемаш загубите на брат си?
К.П.: Да чукна на дърво, те не са толкова много. Приемал съм ги в границите на нормалното. Не ми е приятно, но това е спорта - губиш, падаш, биеш.
Т.П.: Това е съвсем нормално нещо. Винаги има един който губи и друг, който побеждава.
Какво става, когато единият спечели, а другият загуби? Сигурно е тежък момент психически?
К.П.: Случвало се е. Не сме от вчера боксьори все пак.
Т.П.: Първото нещо, на което трябва да се научи един спортист, с хъс, е да губи. Да губи с достойнство.
К.П.: Случвало се е. Не сме от вчера боксьори все пак.
Т.П.: Първото нещо, на което трябва да се научи един спортист, с хъс, е да губи. Да губи с достойнство.
Вас кой ви научи?
К.П.: Загубите. Опитът, като загубиш два пъти, и се учиш.
Баща ви какво ви казваше за загубите?
К.П.: Че не трябва да губим. Да печелим на всяка цена. Нормално е да ни се караше, деца сме били все пак. Това е изключително мъжки спорт и още от дете да го подхванеш, там се показва волята, характерът на човек.