Президентът на Българска федерация по бокс Красимир Инински отбелязва тази година своя 10-и юбилей начело на централата. В тази връзка, той гледа с оптимизъм към предстоящите турнири и най-вече голямата цел – Олимпиадата в Токио през лятото. Ето какво сподели шефът на БФБ пред официалния сайт на централата.
Г-н Инински, с какви очаквания започва българският бокс тази, изключително отговорна година?
- Както всяка година, винаги с оптимизъм, като не слагаме каруцата пред коня. Трябва да положим огромни усилия, за да постигнем целите, които сме си поставили. Знаем какви трудности ни очакват по пътя, но сме готови да се справим с всяка една от тях.
Какви задачи поставихте пред щабовете на националните отбори?
- Те са много отговорни и съвестни хора. Знаят, че се изисква пълна мобилизация и себеотдаване. Истината е, че по-скоро те ми поставят задачи, които аз изпълнявам. Защото щабовете имат своите изисквания за лагери, подготовка и каквото друго им е необходимо. Важното е, че докато го кажат, моята работа е вече да съм го изпълнил. Само така те ще могат да носят и отговорност, защото всичко, което са поискали, е предоставено.
Успявате ли, вие и федерацията, да отговорите на техните изисквания?
- Смятам, че успяваме, да. Винаги съм казвал, че боксът е индивидуален спорт, но за да се стигне до крайния резултат се изисква обем от екипна работа. Без колектив, нищо не може да се получи. Далеч сме от „началничества”, „директори” и такива неща. Тук всеки работи, гони задълженията си и ги изпълнява по най-добрия начин.
Запретнали сте ръкави и сте част от хората, които работят, а не от тези, които командват?
- Абсолютно. Работи се от най-високото стъпало, до най-ниското. Всички сядаме заедно на една маса, обсъждаме, комуникираме и стигаме до най-правилното и ценно решение. Няма смисъл от раздаване на заповеди. Идеята е да си помагаме, а не да се командваме.
Броени часове преди „Странджа”, готова ли е федерацията да отговори на всички очаквания?
- Федерацията е готова. Всички изисквания, които са поставени от европейската и международната федерации, са изпълнени. Безопасността и здравето на спортисти и треньори са на първо място. Хубавото е, че всички боксьори са в отлична кондиция, но това все пак не е най-важното ни състезание за годината. То е част от подготовката, етап по пътя към голямата цел – Олимпиадата. Момчетата и момичетата слязоха от Белмекен и им трябва малко време, за да се адаптират след базов лагер. Не е лесно, но те успяват вече да влязат в нужния ритъм. Гледах няколко съвместни лагера и съм много доволен.
Не се е случвало досега да има втора поредна Олимпийска година. Накъде гледате през следващите месеци?
- Първото и основното е да си свършим работата. Гледаме да го направим в условията на пандемична обстановка. Едва ли може да си правим някакви по-дългосрочни планове в момента. Нищо не зависи от нас, освен да работим. Готови сме за бой и гледаме към следващото състезание. Както на ринга, така и в живота, имаме готовност да направим движението и да отговорим на удара.
Треньорът на мъжете Жоел Арате обеща да ви направи подарък за 10-годишнината начело на федерацията – медал от Олимпиадата. Как ще му отговорите?
- (смее се) Надявам се да се случи. Благодаря му за вниманието, това само може да ме радва. Няма да има по-хубав подарък за мен от този. Това ще бъде удовлетворение за всичко, което сме направили в последните 4-5 години. Изграждането на един боксьор е много дълъг процес, а повечето от настоящите национали ги познавам от деца. Хубаво е, че има застъпване на поколенията.
Често сте казвал, че работите за бъдещето и следващите поколения. Какво бъдеще ни очаква?
- Резултатите до момента говорят в наша полза. От пет боксьора имаме 5 медала на европейското. Сега чакаме на световното първенство да разгърнат потенциала си. Това е заявка, че тези момчета могат да се реализират и при мъжете. Така че, продължаваме работа върху тяхното развитие. Длъжни сме да ги обезпечим във всеки един аспект. Това е начинът, за да ги запазим и да не мислят за друго, освен за тяхната работа – боксът. Нашият спорт е един от най-тежките и изискващи, което означава, че всяко дете ни е ценно.
Едва ли е лесно, в условията на пандемия?
- Лесно няма. Животът е една борба. Колкото повече работиш, толкова по-лесно стигаш до резултатите. Но без да работиш, няма как да постигнеш резултати.
Оптимист ли сте, че идващото поколение може да е дори по-силно от настоящото?
- Надявам се. Всичко зависи от тях. Всичко е в ръцете и краката им. Ние осигуряваме необходимото, правим каквото зависи от нас, а момчетата досега са показали, че са много сериозни и живеят за този спорт. Което е и най-радващото. Щастлив съм от това, което постигаме. Винаги може и повече, но трябва и да сме реалисти.
