Шестгодишно момченце притеснено се промъква между масите в заведение на входа на Южния парк в София. Детето стиска за кураж ръката на майка си и тихо моли седящия на масата мъж за автограф. "Той ви е страхотен фен и много ще го зарадвате, ако се подпишете", включва се и майката, докато припряно търси лист и химикалка. Претендентът за световната титла в тежката категория на професионалния бокс Кубрат Пулев роши косата на момчето и му дава една от своите картички с автограф. Десет минути по-рано на излизане от министерството на спорта той трябва да изпълни същия ритуал три пъти. Спират го почти на всяка крачка. Някои просто му стискат ръката, други отправят заплахи към Владимир Кличко, а трети сипят хвалби и уж небрежно насочват разговора към собствените си успехи някога, назад в миналото. Само успелият спортист знае какво е десетки пъти на ден да чуваш една и съща песен от рода на: "Вие сте страхотен, но да знаете аз на младини какво постигнах....!"
"Няма начин, плащам определена цена затова да бъда известен", простичко обяснява Кубрат, който малко преди това се е запознал на живо с министъра на спорта проф. Мариана Георгиева.
- Кубрат, възможно ли е професор по български език и специалист по синтаксис, какъвто е министър Георгиева, да помогне на българския спорт?
- Няма да й е лесно. Много е важно да бъде истинска и да се отдаде изцяло на работата си. Всичко зависи от това дали спортът й е на сърцето. Необходими са ни хора, които имат волята и са водени от най-чисти подбуди да помагат, да градят, да помагат на спортистите. Само тогава имаме шанс. Нещо подобно казах и на нея и тя, като един наистина много интелигентен човек, със сигурност е осъзнала какво ни е необходимо, за да вървим напред.
- Прави ли ти впечатление, че в първите си 100 дни управление правителството почти не обели дума за някаква стратегия, по която да се развива българският спорт.
- Това не е правилният път да се развиваме като държава. В световен мащаб спортистите са лицето на една нация. Америка е световна сила, Германия също е световна сила, но се грижат за спортните успехи, с които да се рекламират пред останалия свят. А какви са нашите шансове да чуят за нас по-другите краища на планетата. Политиците ни са много слаби, за да се прочуем с едно добро управление, икономиката ни крета, всичко друго е в застой. Продължаваме да разчитаме на спортистите да ни прославят зад граница. Лошото е, че те са се усъвършенствали в една друга система, от която все още ползваме инерцията. Не се ли хвърлят усилия в правилната посока, ще си останем само с успехите в миналото и съвсем ще изчезнем от картата на света. Сега трябва всички здраво да работят, за да се видят резултатите след 5 или 10 години.
- Нямаш ли усещането, че след последните ти невероятни успехи те използват, за да си градят личен пиар?
- Хората винаги са ме използвали. Още докато бях в аматьорския бокс и в националния отбор, работех като пчеличка, а предишното ръководство на федерацията крадеше и съсипваше българския спорт. Сякаш всички ни използват от самото ни раждане и това е част от живота. Сигурно самият аз несъзнателно съм го правил с други хора. Не ме дразни, стига да съм помогнал да се направи нещо добро. Няма проблем да се видя с министърката, ако поне с малко съм я мотивирал да милее повече за това, което управлява.
- Успешен спортист си, говориш добре, хората те обичат. Как още не са те атакували да си извадиш партийна книжка?
- В момента съм много повече от един политик. Правя каквото е необходимо за родината ми. Харесва ми да съм в позицията да изисквам от управляващите, да им предлагам идеи и да настоявам те да бъдат приложени на практика.
- Как усещаш протестите навън?
- България загуби от промените, които се случиха през последните месеци. Нещата от зле отидоха към още по-лошо. Положителното е, че народът стана малко по-буден, по-нервен и непримирим към схемите и далаверите. Сега е много важно хората да се усетят, че някой ще поиска да ги манипулира. Пълно е с желаещи да използват хората, за да изпълнят личните си цели.
