Иван Занев: Гунди искаше да остане в Ботев, партията го задължи да се върне в Левски

 

 

- Моята съдба е много интересна. Аз не съм минавал през никакви детско-юношески школи, организирани тренировки и т.н. Нямах никаква школовка. Живеех на 50 метра от стадион "Спартак" в кв. "Кючук Париж". Още откакто проходих, съм все на игрището. Всяка събота и неделя играехме мачове на "Ухото". Разделяхме се на два отбора - "ергени" и "женени". През останалото време помагахме на персонала на стадиона - чистехме пейките за зрители, поливахме дърветата. Даваха ни топка и играехме между дърветата. И така един ден гледам Балабана - треньора на Динамо Пловдив, легнал в тревата и наблюдава. Казах си: „Тоя е дошъл само за мене и за никой друг". Вижте какво самочувствие съм имал още по онова време (смее се). Седмица по-късно наистина ме поканиха в Динамо. Играехме в Б група. Ето така аз от махалата влязох директно в големия футбол. Пак казвам и сега на младите момчета - школовката на махленския, на уличния футбол е много важна.

 

 

- Е, точно на кой двубой дебютирах за Динамо не помня. Но беше през сезон 1952/53. Играех с известни футболисти: Пархаров, Рито, Шакито, Кольо Аров ни беше вратар. Аз бях най-малкият, "бебето" на отбора. Между тези великани израснах. Общо сезон и половина ритах в Динамо. Като войник ме взеха вече в ДНА-то (Ботев Пд) през 1955 г. Хареса ме бай Георги Генов - Джогата. Заедно с мен дойдоха Иван Сотиров, Райно Панайотов, Найден Найденов-Гавгата, Никола Ковачев, Любен Пържов, Иван Попов-Йолето u Кръстю Кръстев-Мъжлето. Завършихме девети в този мой дебютен сезон в елита.

 

 

- Дебюта точно не мога да си го спомня. Мога да ти кажа кога вкарах първия си гол. Бихме като гости ВВС Сф с 3:2, едното попадение беше мое дело. Разписах се с красиво воле след центриране на Мишо Кожухаров.

 

 

- Той по професия беше шивач. По една или друга причина беше станал и футболен треньор. Когато дойдох в ДНА-то, му помагаше Фердо Пиперков. По-късно асистент му стана Стефан Паунов, фактически именно той вършеше цялата работа, но... бай Георги беше старши в екипа. Не може да се отрече, че Генов имаше страхотен усет към футболистите. Нали знаете историята на Чико (Динко Дерменджиев - б.а.)? Него го взехме през 1959 г. от Марица Пд като трети вратар. Останалите двама на поста бяха и национални вратари по това време. Как да ги изместиш?! Чико влезе като вратар на мача ни със Спартак във Варна, на сгурията на Колодрума (0:1). Но не можа да се добере до място в състава като страж. Не се отчая. Ще ви разкажа как го преквалифицираха в нападател, на който пост той изкара цели 19 сезона в Ботев! Всяка зима ходехме на лагер на Копривките. Чико беше вече втора година войник. Джогата и Паунов решили, че Дерменджиев от пролетния полусезон ще го налагат като крило. От вратар го направиха нападател! Сега явно са видели нещо специално в него, за да се решат на този неочакван ход, който се оказа наистина гениален. Чико започна да си тренира заедно с нас, полевите играчи. Почнахме контролните срещи по време на подготовката - една, две, три, четири, пет... Динко нищо не играе. Слаб. Обаче бай Георги Генов нито го сменя, нито му се кара. И на един разбор Сашо Костов му подхвърли на треньора: "Абе, бай Георги, докога ще го слагаш тоя? Ние не можем да си подадем." А Генов му отвърна: "Сашо, ти няма да играеш, Чико ще играе. И до националния отбор ще стигне." И така се и случи после. Като ляво крило влезе за първи път на мач в Русе през пролетта на 1960 г. Стартира новото първенство. Пак мъка в първите 34 кръга. Чико игра цели мачове срещу ЦДНА и Локо Пд. Зимната подготовка я изкарахме на хижа "Здравец". Поднови се шампионатът. Дерменджиев пак се представя слабо. Отиваме в Перник на гости на Миньор, ама пълен тогава с големи футболисти - Бухала (Богомил Мартинов - б.а.), Пальо Владимиров, Киро Александров-Мъглето, Дойчо Бачев, Васко Романов, Богеца Пушев, Румен Начев-Рамо... Срещата беше от 20-ия кръг на първенството. Разбихме домакините с 5:1. Чико беше над всички - вкара два гола, направи две асистенции.

 

 

- О, разбира се, макар че за него вече се говореше във футболните среди. Отборът ни беше напуснат от Патрата и от Сашо Костов, но привлякохме пък други перспективни момчета освен Гунди - Георги Попов-Тумби, Георги Харалампиев, Стоичко Пешев, Симеон Събев... Сега да ти кажа за Гунди. Пътуваме ние за контролна среща в Карлово. Седнал съм зад седалката на треньорите. Нещо се скараха. Повод беше софиянчето. И бай Георги Генов вика: "Абе откъде ми го доведоха тоя дългуч?" А Стефан Паунов му отвърна: "Това момче ще стане най-добрият футболист на България! Ще видиш". Това са реплики, които съм чул с ушите си. Вярно е, че Гунди в началото на престоя в Пловдив беше резерва. Отидохме на турне в Полша, около Варшава. Играхме със Завиша Бидгошч - 1:1, и с Легия - 3:7. И Георги се представи силно в тези срещи - голове, игра с глава, абе футболист, та футболист. Личеше си, че е ярко дарование. От Ботев той тръгна към големия футбол. И най-важното, което левскарите не искат да го признаят - Гунди искаше да остане в Ботев, партията го задължи. Левскарите задействаха всевъзможни "канали", за да си го върнат. И така един ден дойдоха с черната волга и го откараха.

 

 

- Е, да, имаше за съжаление и някои по-остри реакции. На един мач фенове искаха да нахлуят на терена. Бутнаха стената, изместиха загражденията, наложи се намеса на милицията. Беше страшно...

 

 

- Е, как да я забравя? Нали вкарах и гол - шестия в 84-ата минута. Преди мача бившият ни съотборник Сашо Костов ни бъзикаше, казал на своите хора: "Няма да имате проблеми, защото майните играят като жени." А след мача нашите запалянковци не му останаха длъжни. "Е, щом като сме жени, ето ви една "шестица" от "жълтата" светица" (смее се). Нормални закачки. Други бяха нравите по онова време. Нямаше злобни заяждания. Спомням си, че в навечерието на гостуването на "Васил Левски" Джогата извади от групата Гунди и Димитър Костадинов. "За да не ни натякват левскарите после, че с ваша помощ сме ги били", мотивира решението си треньорът. Играхме на осветление. Ампето откри резултата, Патрата обаче бързо изравни. Така завърши и първото полувреме. След почивката Чико и Тумбито буквално ги убиха с по два гола и докараха резултата до 1:5! Моето попадение беше красиво. Левскарите дръпнаха за изкуствена засада, аз обаче се измъкнах и с шут отдалеч пронизах вратаря им Боре Александров, който беше сменил по-рано титуляра Бисер Михайлов. А Костов по едно време дойде при мен и ми подшушна: "Абе, Занка, стига сте вкарвали бе? За резил ще ни направите". От този мач тръгна и култов лаф. Запалянковците на Левски си тръгнали оклюмали от стадиона. За да ги поразведри, един от тях казал: "Ама видяхте ли какъв хубав гол вкара Патрата?" (смее се).

 

 

- Не, никога! Никой не ни е нареждал. Отношенията даже бяха обтегнати. Спомням си, че веднъж ги бихме с 2:0 за първенството и за наказание трима-четирима от нашите бяха пратени запас в Звездец или Грудово.

 

 

- Вълнуващи и до днес остават сблъсъците със Стяуа през септември 1962 г. Румънците ни биха с 3:2 в Букурещ (два гола на Г. Аспарухов - б.а.), но на реванша ги разбихме - 5:1 (разписват се Аспарухов - 3, и трите гола са вкарани с глава, В. Апостолов и Дерменджиев -б.а.). На осминафиналите дойде ред на ирландския Шамрок. В Ейре триумфирахме с 4:0 и си "опекохме работата" за домакинската среща. Като се разигра Тумбито - не могат да го хванат. Луди ги направи ирландците, луди... У дома пожалихме съперника, бихме само с 1:0 след гол на Стоичко Пешев и се класирахме за четвъртфиналите на турнира за КНК. Там вече непреодолимо за нас препятствие се оказа испанският Атлетико Мадрид. У дома завършихме 1:1 пред 35 000 зрители. На "Висенте Калдерон" отстъпихме с 0:4.

 

 

- Не ни вървеше срещу Локомотив София. Нещо като "черна котка" бяха за нас. Котето (Никола Котков - б.а.) веднъж и то в Пловдив откъдето я ритнеше, оттам ни я вкарваше.