Капитанът на ЦСКА Петър Занев гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Едва ли и най-големите футболни специалисти биха изброили с точност звездите на родния футбол, които са тръгнали от Пирин (Благоевград). Македонският край и до днес дава на Първа лига едни от най-добрите играчи, сред които е и бранителят. След Пирин кариерата на Занев продължи много успешно в Литекс. Той игра титуляр за тима при двете спечелени титли през 2010 и 2011 година. След триумфа у нас започна неговата дълга и успешна кариера в чужбина. Първо Христо Стоичков го привлече в испанския Селта (Виго). Последваха изяви в Расинг Ферол и Волин (Луцк), В руската Премиер лига той носи капитанската лента в Амкар (Перм) и Енисей, като натрупа общо 8 легионерски години. А през това лято се завърна в родното първенство с екипа на ЦСКА. И неслучайно днес националният селекционер Георги Дерменджиев очаква от него да даде нужния опит и самочувствие на „трикольорите“ за предстоящия на 26 март бараж за Евро 2020 срещу Унгария.
- Здравей, Петьо! Да започнем с най-актуалното от седмицата - националният отбор отново загуби в София, макар и с експериментален състав. Все пак вдъхна ли някаква надежда мачът с Беларус или резултатът ще повлияе отрицателно на тима преди баража срещу Унгария на 26-ти март?
- За мен лично тази проверка беше доста полезна, както и за по-младите състезатели, които имаха възможност да се докоснат до първия тим, да усетят атмосферата. Това е важен опит за тях, защото лека-полека тези момчета трябва да навлизат в националния отбор. И разбира се да видят, че има много голяма разлика между младежкия национален тим и представителния отбор. Мисля, че тази проверка е много полезна и за националния селекционер, за да види на кого може да разчита във важния мач с Унгария, който ни предстои.
– Националният стадион "Васил Левски" вече не е крепост. Победихме Чехия в края на кампания, но съперникът вече се бе класирал за еврофиналите. Как трябва да действаме срещу Унгария? Успешно беше на контраатака срещу Холандия и Швеция при знаменателните ни победи в един много труден период. Сега пак ли трябва да заложим на контраатаки или трябва да предприемем нещо друго срещу унгарците?
- По-важно е треньорът как го вижда. Но абсолютно поведението ни на терена трябва да е по-различно в сравнение с мача с Беларус. Да не оставяме свободни пространства, трябва да се играе доста сигурно във фаза защита и да чакаме своя шанс. Особено при Петър Хубчев постигнахме доста добри резултати. А чета коментари и мнения, че едва ли не този бараж ни е спуснат от УЕФА и е подарък. В крайна сметка в Лига на нациите направихме доста хубави мачове. Благодарение на усилията на тогавашното треньорско ръководство и на всички момчета, които бяха в националния отбор, ние си заслужихме да стигнем до този бараж. Сега просто трябва да използваме този момент.
- Създава се усещането, че вече българският фен не обича националния ни отбор. Защо е така?
- Голяма вина имаме ние, футболистите. В последните десет години фокусът малко се измести кой каква кола кара, кой с каква жена спи, кой с какви дрехи е облечен… Мисля, че вече трябва като манталитет, държание на самите футболисти, това нещо да се промени. Да накараме българският фен да говори за нас с постижението на терена, с резултатите.
– Как се чувстваш с капитанската лента? Твоите колеги ли те избраха или бе решение на треньорския щаб? Покойният наш приятел Трифон Иванов, мир на праха му, казваше: „Господа журналисти, той бил ли е капитан или само е носил лентата на терена?“
- Беше ми оставена лентата на моето място. Предполагам, че треньорите са ми гласували доверие за този мач. За мен беше чест и отговорност.
- Според теб ще се върне ли Ивелин Попов за мача с Унгария или просто не ни казват истината? Как го усещаш ти?
- Знам, че има разговори със старши-треньора и Ивелин. Предполагам, че за съжаление е огорчен, защото в последно време критиките главно са насочени към него. Но монетата има и друга страна – винаги, когато си лидер на даден отбор, когато хората очакват от теб най-много, отговорността е по-голяма и трябва да свикнеш да търпиш и критики. Мисля, че поради тази причина и Димитър Бербатов се отказа. Но след като си един от най-добрите футболисти в България, нормално е и хората да очакват повече от теб.
- Твоят дебют в националния отбор беше при Христо Стоичков срещу Словакия през далечната 2006 г. Какво се промени в националния отбор за тези 14 години? Тогава бяхме силни, а сега сме в миманса…
- Много съм мислил над тази тема. Когато попаднах в националния отбор, имаше страхотни футболисти като имена, които играеха в Западна Европа. Моето поколение попаднахме след края на 90-те години, когато тренирахме на сгурията, на асфалта. В училищата нямаше терени, нямаше условия. Много са причините. Просто трябва да се обръща повече внимание на детско-юношеския футбол. Да може тези деца, още като станат 17-18-годишни, да са готови за мъжкия футбол. С нашия кондиционен треньор гледаме, когато играем контроли с западноевропейски отбори, дори една физика. Те са едно 5-6 години по-напред от нас физически дори. Просто трябва да се работи в школите, да има кондиционни треньори, да има доктори, да има условия.
- А другото е, че вече нямаме футболисти в топ първенствата на Европа.
- Защото трябва да си ги изградим тези футболисти. Един ден националният отбор ще е силен, когато децата на българи, живеещи в Западна Европа, израснат в тези школи и дойдат да играят за националния отбор. Ако не почнем да обръщаме внимание на детско-юношеския футбол.
- Косово е така – там в националния отбор играят деца, отрасли в Западна Европа и ни победиха насред София.
- За съжаление, ако не почнем да обръщаме внимание на детско-юношеския футбол, да има добри условия за децата, не виждам как ще стане.
- Да се върнем и в твоя ЦСКА. Вярвате ли в отбора, че още има шанс за титлата? Или реалната цел е само Купата на България?
- В кариерата ми съм преминавал през доста моменти, когато са отписвали моя отбор, а след това сме правели добра поредица от победи. Оптимист съм, просто трябва да започнем да побеждаваме в дербитата. Вярно е, че не ги губим, но загубихме доста точки срещу т.нар. по-слаби отбори. Можем да ги наваксаме, единствено ако победим в дербитата.
- Като централен защитник и капитан на ЦСКА ти си сред главните виновници за серията от 9 мача без допуснат гол. На какво най-вече отдаваш това?
- Може шаблонно да звучи, но защитата започва от нападателя. Просто целият отбор започна да играе във фаза защита компактно, по-агресивно. Трябва доста да прибавим в офанзивен план и нещата ще се получат.
- Може би вие, защитниците трябва да помогнете и в офанзивен план.
-Точно така. Трябва да сме по-креативни, по-бързо да изнасяме топката и да завършваме своите атаки. И на дербито с Левски се видя, че малко ни липсва последният пас.
- Спомена „вечното дерби“, но като че ли и у двата отбора сякаш имаше повече страх да не загубят, отколкото да се борят за победата. Като че ли всички останахте доволни от това равенство – така ли е?
- Не, ние след мача съжалявахме. Особено както се разви срещата, имахме ситуациите да победим, но не се възползвахме. Аз лично се дразня понякога, когато имаме възможност по по-добър начин да завършим атаките си, но не го правим. Трябва да се работи, по-голямо самочувствие и по-голяма отговорност в тези моменти.
- Затова ли си изпусна нервите накрая на мача?
- Да, за което съжалявам. Не е окей по този начин да реагирам. Но още в десетата минута главният съдия спря мача и извика мен и Живко да ни предупреди, че ще изгони състезатели от двата отбора, при положение, че мачът си върви нормално. Това също не го разбирам. Просто му казах да пуска по-свободна игра, за да може да има някакъв ритъм в това дерби, да има по-бързи атаки и да им е по-интересно на зрителите.
- Между другото това става хронична слабост на българския футбол – съдията от страх да не сбърка накъсва играта. Застрахова се и просто не се получава мач.
- Не го казвам само аз. Треньорът на Черно море Илиан Илиев имаше претенции, че постоянно се отсъждат фаулове, всяко единоборство се свири. Това не помага на българския футбол. Нали искаме да се доближаваме до Европа – трябва да е по-бърз.
- Купата на България става ваш основен приоритет. Преди година ти вече тренираше с ЦСКА, но нямаше договор. Къде „червеният“ тим сбърка в полуфиналите с Ботев (Пд) и какво не трябва да прави сега в турнира, ако желае да спечели трофея?
- Тогава отборът сбърка във фаза защита. Доста елементарни голове още в Пловдив. След това на „Българска армия“ игра много силно, но пак допусна много лесни голове. И в последната минута от статично положение с двама човека повече… Доста груби грешки, което им костваше един финал и може би взимане на Купата на България.
- Валентин Антов е светлият лъч сред младите българи в ЦСКА. Използвахте го повече като халф, но явно силата му е като централен защитник. Какво мислиш за него и от твоите 34 години какво би го посъветвал?
- Той е доста добър талант, който много работи. Изключително сериозно момче. Дори не мога да намеря подходящи думи да го посъветвам, защото в негово лице виждам едно изключително сериозно момче, което е поело пътя си на професионален футболист, знае какво иска и къде желае да отиде. Пожелавам му единствено да е жив и здрав. Той лично от съвети не се нуждае. Доста сериозно и трудолюбиво момче. Знае какво иска да постигне. Също така имаме други млади футболисти, за които тепърва ще се заговори. Надявам се да им се дава повече шанс. Това е пътят – да не се главозамайват и да гонят мечтите си.
- Синът ти Димитър е на 12 години. Кое предпочита - топката или мобилния телефон?
- И двете, ако трябва да съм честен. Ако не е на тренировка, ще е пред компютъра или с телефона. Но явно това е болестта на 21-ви век на младите хора.
- Дълги години работи с шеф Гриша Ганчев - имал ли си проблеми с него? Как сте се разбирали?
- Когато страните са коректни и всичко е точно, не може да става дума за каквито и да било проблеми. Той е сред малкото хора в българския футбол, който е изключително коректен и държи на думата си. Пътят, който съм извървял, също е благодарение на него. Когато бях млад, те ми дадоха възможност да се покажа. Просто трябва да си вземеш шанса.
- При него два пъти беше шампион в Литекс. Сега вярваш ли, че ще дочакаш като играч и триумф с ЦСКА?
- Това е най-голямата ми цел. Затова и се завърнах в България. Особено фенската маса, която имаме. Наистина е приятно да играеш в ЦСКА. Хората имат големи очаквания. Точно това е моята мечта – да завърша кариерата си с титла или купа.
- Как се чувстваше в Русия? Много успешен период в твоята кариера имаше там. Къде бе най-трудно и къде се чувстваше най-щастлив?
- Най-щастлив се чувствах в Амкар (Перм), защото не е тайна, че имаше още трима българи. Още в първия ден почувствах, че това е моят отбор. Тук е моментът да благодаря и на Захари Сираков, и на Георги Пеев, тогава и Благо Георгиев беше в отбора. Българи, които ми подадоха ръка и още от първия ден давах най-доброто от себе си.
- Кое е по-различното и в какво изоставаме от отборите и първенствата, в които си бил?
- Динамиката и тактическата дисциплина. Примерно в Лига Европа на моменти Лудогорец владееше по-дълго топката от Интер, но бяхме свидетели как се защитава италианският тим, каква тактическа дисциплина има. Дори нападателят им Алексис Санчес беше в наказателното поле да отнема топката. Просто по-голяма тактическа дисциплина и физически също трябва много да се работи.
- А забеляза ли как се пестят италианците? Играят толкова, колкото им трябва.
- Не, не се пестят, просто играят правилно. Затварят пространствата. Гледах пробив на Лудогорец и ако Интер се пестеше, нямаше да са девет човека в своето наказателно поле, а след десет секунди да са осем човека в наказателното поле на Лудогорец. Просто хората играят правилно – правилно се движат по терена, затварят пространствата и във фаза атака си реализират положенията. Имат класата.
- На нас ни се струва, че в италианското първенство се раздават повече, отколкото в този мач.
- Не мисля, че могат да подценят в 1/16-финал в Лига Европа, който и да е съперник. Като знаем работата на треньора им Конте, едва ли би допуснал да се подцени такъв мач. Това е лично мое мнение.
- Завършваме с лични въпроси. Кажи нещо за семейството си. Къде обичате да почивате, изобщо остава ли ти време за това?
- Това беше причината, заради която исках да се прибера в България, защото синът ми и дъщеря ми вече са ученици и исках да съм по-близо до тях. Изключително ми е приятно, когато се прибирам вкъщи в Благоевград, който е на 50 минути от София. Използвам всеки удобен момент да съм с тях, защото децата порастват и един ден ще поемат по своя път.
- Да не повлияе само тази близост до София на школата в Благоевград и да спре да дава таланти. Може би тази близост да опорочи нещата – малко „черен хумор“…
- Има искрица надежда. В Пирин започват да обръщат внимание на детско-юношеската школа. Появи се инвеститор. Надявам се нещата да се променят и да се подобрят.
– Кое от топ първенствата на света ти е любимо и какъв се виждаш след края на кариерата? Не ти намекваме за край, в Италия например играят до 40 години…
- Помня навремето, когато Лотар Матеус беше национален селекционер и ни даваше пример със себе си как на 33 години скъса ахилес, а после се завърна, спечели Шампионска лига и „Златната топка“ като централен защитник. На позицията, на която играя, наистина ми доставя удоволствие. Разбира се, надявам се да играя по-дълго.
- Още не си мислил какво ще правиш след края на кариерата?
- Определено искам да стана треньор. Харесва ми. Обичам да работя с хората. Мисля, че имам и някои виждания. Така че като му дойде времето…
- А любимото ти първенство?
- Английското.
Занев: Оптимист съм, просто ЦСКА трябва да започне да побеждава в дербитата
"Поведението ни на терена срещу Унгария трябва да е различно от това срещу Беларус"
