Христо Йовов вече една година е далеч от футбола. Това не пречи на бившия играч и директор в Левски да е на всеки домакински мач на „сините“, а и на немалко гостувания. Бижутера дори имаше своя принос за огромния успех над Лудогорец, след като се нае да вдигне духа на футболистите на тренировката преди мача. Бившият капитан на „сините“ се съгласи да даде интервю за „Меридиан Мач“. В него той разкри какво вижда в сегашния Левски, какво е променил Стойчо Стоев на „Герена“, защо се провали самият той в опита си да оправи кашата в клуба. Той взе отношение и за идеята на феновете Антонио Аниете да стане легенда на Левски.
- Ицо, отдалечи се малко от активния футбол. С какво се занимаваш в момента?
- Занимавам се с други неща. Така е, не съм в активния футбол, но играя в една аматьорска лига. Поддържам форма.
- Видно е, че стоиш близо до Левски. Какво е мнението ти за успеха над Лудогорец за Купата?
- Страхотна емоция. Това е прекрасно за всички левскари. Победата беше много важна. Не бива обаче да се самозаблуждаваме и да изпадаме в прекалена еуфория.
- Виждаш ли положителна промяна на „Герена“ с идването на Стойчо Стоев?
- Има хубави неща. Левски игра добре срещу Лудогорец. Но все пак не бива да подценяваме факта, че „сините” играят във втората шестица на първенството. Там изводи за нивото и класата не могат да се правят. Трябва време на всеки един специалист, за да наложи вижданията си.
- Феновете на Левски излязоха с декларация, в която поставиха новия герой Антонио Аниете редом до теб, Гибона и още големи фигури. Как гледаш на това?
- Нормално е когато се спечели голям мач, когато има много добър футболист, който тегли отбора напред, да има такива сравнения. Надявам се той да вкарва голове и Левски да печели мачовете си. В подобни сравнения няма нищо лошо.
- Колко голяма е заслугата за „успеха” на Христо Иовов, който тренира с Левски точно преди този мач?
- Не смятам, че имам заслуга. Просто футболните хора понякога са фаталисти и вярват в разни неща. След загубата на Левски от Монтана с 0:2 аз тренирах с тима и в реванша бихме с 4:0. Затова говорих с Георги Иванов и се разбрахме при добър резултат в Разград да повторим упражнението. Радвам се, че победихме.
- Ще тренираш ли с отбора и преди финала?
- Надявам се, ако ме поканят, с удоволствие бих го направил.
- Преди няколко години ти изживя инфарктна победа над Лудогорец в решителен мач, но след това Левски се срина със Славия, а преди това и на финал за Купата с Берое. Какво ще кажеш сега на момчетата?
- Ще им кажа нещо, което научих от един треньор. Най-лошо е да си втори на такъв финал -стоиш и гледаш как награждават съперника и той се радва. Няма толкова неприятно усещане. Иначе не смятам, че аз съм човекът, който трябва да надъхва футболистите или да им прави разбор. Ако аз мога да помогна с нещо, ще го направя, разбира се.
- Свикнали сме у нас когато някой си тръгне от Левски, да изчезва и от стадиона като зрител. Какво искаш да покажеш ти с присъствието си на всеки мач?
- Това е въпрос на възпитание, на уважение, на манталитет. В крайна сметка аз съм израснал в този клуб, играл съм там, изградил съм се като футболист и човек до голяма степен. Нормално е да съм на стадиона и да подкрепям отбора като фен. Няма значение какви са ми отношенията с хората в Левски в момента.
- Знаеш добре обаче присъствието ти близо до отбора се тълкува от мнозина, че може да се върнеш скоро...
- Не виждам скоро как ще се случи. Просто въпросът е в това, че когато е останало усещане от отношението на собственика Тодор Батков, че не съм се справил, това негово мнение няма как да се е променило за няколко месеца. Когато няма доверие, тогава няма смисъл да се боря. Ако има човек, който смята, че аз имам качества да помогна по някакъв начин, тогава разбира се ще се върна на „Герена“. Все пак аз съм левскар и бих помогнал винаги. Но в момента трудно ще се случи това.
- Къде сбърка и какво хубаво остави на Левски ти, когато напусна?
- Ситуацията, в която започнах да работя, беше много трудна. Като се сетя каква програма имаше Левски и какво напрежение тегнеше, взехме доста победи и точки. Това няма как да не ме радва. Разбира се, допуснах и доста грешки. Допуснах да ми се месят в работата и не тропнах по масата. Трябваше да бъда много по-твърд в тази ситуация и да се опитам да наложа своя проект.
- Защо работи толкова време на „Герена“, а не се опита да промениш това?
- Опитвах се да работя, но просто в един момент нещата стигнаха твърде далеч. Нямаше как да продължа работата си повече.
- Разбрахме каква е ситуацията в Левски. Би ли работил обаче в някой друг клуб в България?
- Много трудно може да се случи това. По принцип постът, на който аз работих, не е на особена почит у нас. А не би трябвало да е така. Повечето футболни президенти не са играли футбол, не разбират толкова много материята и е нормално да се доверят на футболни хора, които да движат нещата. Вижте как е в цяла Европа - там едва ли се случва собственик да даде повече от 1-2 интервюта на година. Нещата се движат от други хора. В България е по-различно. Единственото, което има значение, са резултатите. Ако тях ги има, каква е структурата, какъв е проектът, бързо се забравя и отива на заден план.
Йовов предупреди: Няма по-страшно нещо от загубен финал
„Вижте как е в цяла Европа - там едва ли се случва собственик да даде повече от 1-2 интервюта на година”
