Виданов: ЦСКА и Левски загубиха идентичността си, не заслужават да са шампиони

Павел Виданов се завьрна в родния футбол след дълги години в чужбина.

Юношата на ЦСКА подписа с Локо (Пд) и игра силно през есента. В момента неговото бъдеще не е ясно и той коментира този, а и други въпроси, пред „Меридиан мач”.

- Павка, ще останеш ли в Локо (Пд), след като договорът ти с клуба изтече?

- До няколко дни ще се реши всичко. В момента не мога нито да кажа, че съм футболист на Локо (Пд), нито, че не съм. Изчаквам, но мога да го кажа по-следния начин: Ако се появя на първата тренировка в понеделник, 9 януари, то значи оставам на „Лаута".

- А има ли интерес към теб от чужбина?

- Няма да конкретизирам, но ще кажа, че имам две предложения от чужбина. Аз съм дал своите условия и чакам отговор. В момента положението е следното и няма пари в много от клубовете, дори и зад граница. Ако не се разберем с въпросните тимове, то аз ще остана в Локо (Пд).

- Как би оценил представянето на Локо (Пд) през есента?

- Спечелихме точки като гости на някои от най-силните отбори, но пък загубихме точки срещу съперници от долната половина на класирането. Ноември бе мечтан за всеки един фен на Локо (Пд) - бихме Ботев, ЦСКА, Левски... За мен като защитник бе важно, че не допускахме много голове.

- Може ли отборът да завърши в Топ 3, като се има предвид, че все пак победихте Левски и ЦСКА-София като гост?

- Целта на тима първоначално е да е в Топ 6 и да играе силни мачове всяка седмица. Да, Локо (Пд) победи ЦСКА и Левски, но както ние сме ги били, и те може така да бият нас. Да, в тези срещи не играхме красиво, но бяхме ефективни, а във футбола това нещо е от голямо значение. Сега за отбора е много важно да направи една добра зимна подготовка, защото идва заключителната част от сезона и трябва да се изгладят всички неточности.

- Как се стигна до трансфера ти в Локо (Пд), който беше изненадващ?

- Аз разтрогнах много късно с Гурник Забже. Беше края на юли и не успях бързо да си намеря нов отбор. Познавам се с Александър Тунчев и говорих с него. Те търсеха защитник. След това и Илиан Илиев одобри трансфера и така се стигна до моето завръщане в българското първенство. Прецених, че Локо (Пд) е идеален вариант за мен и се радвам, че бързо бях приет от треньори, шефове, футболисти и фенове. Хубавото е, че бях във форма и на петия ден, след като дойдох, вече играех.

- Как ти се вижда българското първенство след толкова години в чужбина?

- Първо искам да кажа, че в сравнение с една Полша, тук физическите тренировки не са толкова чести. Не, че българските футболисти ги мързи, но тук повече обичаме да играем с топката и тренировките са различни. В Полша всичко беше единоборства, здрави влизания и много тичане. Като инфраструктура обаче нещата са много зле. Да, и в Серия Б на Италия съм играл на изкуствени терени, но в цяла Полша имаше само един стадион, който дори и в най-лошия си вид, прилича на подобрена версия на „Армията". Стадиони, бази, възстановителни центрове, всичко е на много високо ниво. Просто там се влагат пари. В България като цяло липсва и професионализъм. Това не важи единствено за Лудогорец, където всичко е както трябва. Но не е нормално тук възстановяването да е само със студена вода, пък дори и някои отбори дори да нямат студен басейн. Ето примерно в Гурник, ние имахме чипове на гърбовете, на които се виждаше всичко - колко тичаме, колко подаваме, с каква сила са пасовете... Това ти помага да растеш, да видиш какви са грешките ти и да се подобряваш постоянно. Къде в Първа лига, или „А" група, както се наричаше, да видиш такова нещо? Виждам, че и държавата не помага достатъчно на футбола. Знаете ли, че в ЦСКА сами сме си купували неща от първа необходимост, което го няма никъде. В Полша всички стадиони са на клубовете или са взети на концесия за 20-30 години. В България всички собственици нямат никаква изгода от това, че влагат огромни средства. Помага се примерно на Монтана и Пирин, които са общински клубове, но другите се оправят сами. Това не е редно. И въпреки всичко е хубаво, че все пак има много хора, които дават пари. Дано и другите богати българи започнат да помагат на спорта. Иначе Лудогорец е доказателството, че от първенството ни може да излезе силен отбор, който поредна година да се представя великолепно в Европа.

- Кой според теб ще е шампион на България?

- Трябва да се случи някакво чудо, за да не е Лудогорец. Те са най-силни и имат най-добра организация. Кажете ми заслужава ли Левски да е шампион? Или пък ЦСКА? В момента само Лудогорец заслужава титлата, защото просто играят отлично. Това го демонстрират и в Европа. Когато Левски и ЦСКА ги достигнат, тогава може да претендират за първото място. Сега таванът срещу Лудогорец в Първа лига е равен. Чат-пат падат по някой път, но толкова. Левски и ЦСКА нямат футболните аргументи да са първи. И селекцията им до момента подсказва, че трудно биха се преборили с Лудогорец. Иначе аз много искам ЦСКА и Левски да са силни, защото от това се нуждаят феновете, футболът ни, а и в Разград.

- Ти си юноша на ЦСКА. Как би коментирал случилото се с клуба в последните години?

- Нещата са много неприятни и е жалко, че клубът, дал толкова много на България, стигна до фалит. Всъщност, още когато аз играех там, си знаехме, че нещата вървят към гибел. Аз съм бил в ЦСКА и при Божков, и при Томов, и при „Титан". Ето примерно винаги имаше заплати, пък дори и забавени. Но във футбола не всичко е заплати. Няма как да обясниш на нефутболен човек, че трябва да се извади някаква определена сума за витамини за възстановяване, за ластици за тренировки и за друг тип подобни неща. Още през 2008 г., когато взехме титлата и след това УЕФА ни спря към Европа, на някои хора трябваше да им светне лампичката на къде отиват нещата.

- А ти приемаш ли ЦСКА-София?

- Не искам да казвам кое е ЦСКА, и кое не е. Феновете на този отбор имат нужда да подкрепят някого. Истината е обаче, че ЦСКА и Левски изгубиха своята идентичност. Едно време Вечното дерби бе голямо нещо. Всеки мач с ЦСКА и Левски се чакаше с огромно нетърпение. Докато сега нещата не са такива. Ето примерно ние като бихме на „Армията" с 1:0, видях някои доста неприятни неща. Футболистите на ЦСКА, особено чужденците играят така сякаш не са в този отбор, а са в някакъв провинциален. Падат, искат дузпа, нямат никакво уважение към съперника. Аз дори им казах: „Момчета, вие носите тази емблема на гърдите си, уважавайте съперника!” Още като юноши ние знаехме, че ЦСКА значи само и единствено победа, фланелката е тежест, отговорност. Но пък и уважение към съперника. Сега такова нещо няма. Той пада в наказателното поле и си вика: „Аз съм от ЦСКА, ще ми дадат дузпа". А това разбира се, не е правилно.