Трагедията хвърли бумеранг на възмездието

Левски записа една от най-ужасните, тъжни и трагични страници в историята си. При това само ден, след като стана на 99 години. Отборът до­пусна безпрецедентен срам не само в история­та си, но извърши нещо непостигано, откакто има „А" група - да изпус­не първото място в пос­ледния кръг на собстве­ния си стадион, при то­ва от отбор, който по ни­какъв начин не е заме­сен в борбата за челни­те места.

 

Какви са причините за фиаското дори не е чак толкова важно. Ако играчите са подходили високомерно, защото са си мислили, че Славия сам ще се бие - лошо и жалко. Достатъчно мно­го предупреждения и сигнали имаше, че няма да е така. Ако толкова си могат, както каза Тодор Батков след мача -още по-жалко. Ако са си били глътнали езиците от страх (или напреже­ние, както е модерно да му казват) - пак страш­но жалко. Ако не им е достигнал манталитет -значи не стават за Лев­ски.

 

Последните виновни­ци за всичко, което ста­на, са играчите на Сла­вия. И камиони със зла­то да им бяха изсипали хората от Разград, Лев­ски трябваше да ги по­беди. А и който е гледал мача, е видял, че „бели­те" въобще не бяха тол­кова агресивни. Първи­ят им точен удар във вратата бе в 90-ата ми­нута, а голът им падна след „синя" комбинация. Парите трудно биха мог­ли да превърнат мишка в лъв. Така че Славия по никакъв начин няма ви­на за „синия" крах.

 

Всички „сини" бездушници, които взеха участие в съботната трагедия, трябва да бъ­дат сочени с пръст, презрени от своите и осмивани от чуждите. Трябва да се засрамят и никога да не казват, че са играли в този мач. Но дали ще го направят? И кога? Дават ли си изоб­що сметка какво извър­шиха?

 

Съсипаха прощалния мач на един легендарен и заслужил за клуба футболист като Христо Иовов. Вместо през три­умфална арка, тръгна покрусен от футбола.

 

За малко не умориха друг дългогодишен ръ­ководител като Констан­тин Баждеков, който съ­що истински обича Лев­ски. Подиграха се с бли­зо 15 хиляди души, кои­то дойдоха на стадиона. И въпреки задаващата се трагедия хората по трибуните не спряха да пеят и окуражават Лев­ски до самия край. И един парадокс. От игра­чите най-искрени изг­леждаха сълзите в очи­те на... Гари Родригес. Това момче, дошло от другия край на Европа, най-много преживява­ше всичко, което стана. Но и той е на път да по­тъне в блатото на пос­редствеността и безду­шието, което го заобикаля. За съжаление с каквито се събереш, та­къв ставаш.

 

Оттук нататък на дне­вен ред е очистването от многото некачестве­на стока в Левски. За да се предотврати нов ре­зил в Европа в сезона на 100-годишния юби­лей. Бездушниците от миналогодишната ка­тастрофа в Сараево трябва да бъдат нама­лени до минимум. Може би не изцяло, защото е трудно да се изгонят на­веднъж толкова много хора. Част от тях си тръгнаха веднага след онзи срам, други по-къс­но, някои още са в отбо­ра.  

 

Би било добре занап­ред да не се взимат иг­рачи от Берое. Вижда се, че стават специалисти по автоголове, кой от кой по-фатални. Между другото малко встрани от вниманието остана и фактът, че един от най-ключовите мачове за развръзката в първенството и на дъ­ното, и на върха бе този между Берое и ЦСКА.

 

Късният гол на „черве­ните" за 1:0 промени всичко. При всякакво друго развитие още Бо­тев (Пд) в 29-ия кръг мо­жеше да се хвърли в Разград и да направи Левски шампион, а ЦСКА поради близостта на „канарчетата" няма­ше с лека ръка да тръг­не да спасява Локо (Сф).

 

При всички положе­ния с този до болка тъжен сценарий Левски си плати за много грехо­ве. Точно тук се крие и малката доза оптими­зъм за левскарите след тези събития. Със сигур­ност е по-добре това, което се случи, да бе станало сега, отколкото навръх юбилея догоди­на. За това е много по-вероятно оттук нататък за Левски да дойдат добрите дни, а лошите да застигнат тези, които сега са на седмото не­бе. Левскарите страда­ха премного в послед­ните 4 нулеви години. Няма как да не дойде ред и на останалите, а щастието да се върне на „Герена". Полагащото им се ще си вземат и те­зи болни мозъци, вклю­чително и сред журналистите, които само го­вореха за директиви и обясняваха как по-ско­ро земята ще спре да се върти, отколкото Славия да спре Левски за тит­лата. Няма как, когато говориш глупости, жи­вееш, дишаш и се хра­ниш със злоба и омра­за, възмездието да не застигне както теб са­мия, така и любимия ти отбор. Така че тези, кои­то сега се чувстват по­бедители, съвсем скоро ще усетят удара на бу­меранга.

 

Ботев (Bp) мина леко през „Овча купел" и въпреки това си замина от „А" група. Комедийните спектакли Литекс -Локо (Сф) и Локо (Сф) -ЦСКА също няма как да не си получат заслуже­ното наказание. И то ве­роятно ще дойде още през следващия сезон.

 

Затова в Левски имат поводи и за оптимизъм за близкото бъдеще.

 

ЦСКА при управлени­ето на „Титан", ще про­дължи да бъде кари­катура. Лудогорец е много вероятно да последва другото яв­ление в родния футбол - Литекс, и след две взети титли да си даде почивка при печеле­нето на златните ме­дали. Шансът това да се случи ще стане много по-голям при нов провал в Европа. Но и без него се виж­да, че Лудогорец вър­ви надолу с всеки из­минал ден. Христо Стоичков се прави на морален стожер, но след мач като Литекс -Локо Сф едва ли има право на това. Извън този контекст чисто спортно-технически клубът от Ловеч едва ли ще бъде претен­дент за титлата дого­дина. Остава само Бо­тев (Пд). Друг позитив за Левски е, че въпре­ки многото хули срещу него поне не участва в мачове като Славия -Ботев (Bp), Литекс -Локо (Сф), Локо (Сф) -ЦСКА. И това не е малко. Много е важно за бъдещето на клуба в него да останат ис­тински левскари като Мариян Христов, Елин Топузаков, Даниел Боримиров. А не чужди тела като тези, които сега ще си заминат.

 

И накрая голямо браво и за истински мъже и левскари като Антони Здравков-Сухия и Георги Иванов-Гонзо. Може да не са най-големите треньо­ри, но поне показаха, че имат достойнство. За съжаление в Бъл­гария то май никога не е било предимство. А в днешно време достойнството е все по-го­ляма рядкост.