Томаш Черни се появи изненадващо в ЦСКА. Неговото име не бе обсъждано дълго като други чужденци, но чехът дойде и подписа направо договор с идеята да реши вратарския проблем в клуба. Въпреки трудния старт на „армейците" Черни е един от най-постоянните и стабилни футболисти. Без да блести, той накара тихомълком публиката да не съжалява за Райе Мболи. Ето какво каза чехът преди дербито с Лудогорец.
- Томаш, свикна ли вече с живота в България?
- В София се чувствам много добре. Страната ви е спокойна и хубава. Хората са приятелски настроени, което много ме улеснява. Харесва ми много парка, центъра на града, има много места, които заслужава да се видят. Освен това времето тук е чудесно през лятото (Смее се.) Наслаждавам се наистина, няма от какво да се оплача.
- Какво е мнението ти за ЦСКА?
- Бих говорил само за спортната страна на нещата. Знаете, че клубът има проблеми в момента, но не съм аз човекът, който е запознат с тях и мога да ги коментирам. В спортно отношение се чувствам окей. Тренировките са интензивни и интересни, треньорът на вратарите (б. а. - Илиян Василев) работи много усърдно с нас. Убеден съм, че сме събрани група от добри футболисти. Вярно е, че отборът не тръгна добре в първенството, но за това си имаше и други причини. Знаете, че много от футболистите нямаха право да играят, има много напуснали и нови футболисти, имаше напрежение. Сега се вижда, че с всеки мач подобряваме представянето си. Сигурен съм, че
ЦСКА ще изглежда много по-добре.
- Изненада ли беше твоят трансфер в ЦСКА?
- Честно казано, да. Не го очаквах, защото се опитвах да остана във Великобритания. Имах контакти с два-три клуба в Шотландия. Първото конкретно и сериозно предложение бе от ЦСКА. Те ми предложиха директно договор, в който бяха изяснени всички условия. В Шотландия ми предстояха преговори, там сезонът и пред-сезонната подготовка започват по-късно. Не се колебах, защото нямах търпение да тренирам и играя отново на високо ниво. Знаех, че ЦСКА е голям клуб, че ще играе в Лига Европа. За мен това бе чудесно предизвикателство.
- Знаеш ли, че първи избор за вратар на ЦСКА бе словакът Матуш Козачик?
- Чух за това. Познавам го като име, защото той игра в Чехия. В момента мисля, че е футболист на Виктория Пилзен. Не го познавам лично.
- Ще ни разкажеш ли малко повече за Шотландия, където си смятан за герой от феновете на бившия ти отбор Хамилтън?
- За мен последните 5 години в Шотландия бяха невероятни. Наистина беше уникален опит и преживявания. Особено добре се чувствах в Хамилтън първите 3-4 години. Тогава отборът имаше големи амбиции. Спечелихме промоция в елита, играхме две години на много добро ниво сред най-силните отбори. След това нешата малко се промениха. Хамилтън загуби амбиции, в клуба бяха просто доволни, че играем в елита, без да имат цел да завършат, колкото се може по-високо в класирането. Отборът започна да обиграва млади играчи с идея да ги продава. Тогава взех решение да сменя обстановката.
- Не беше ли тежката контузия причината за раздялата ти с Хамилтън?
- формалният повод за клуба бе такъв. Изкарах операция на двете рамене, дълго време бях извън терена. Заявиха ми, че не могат да ми плащат и заплата, и за възстановяването. Разбирам ги, пътищата ни се разделиха.
- Вярно ли е, че си бил в плановете на шотландските грандове Селтик и Рейнджърс?
- Имаше интерес към няколко човека от Хамилтън, когато бяхме в най-добра форма и спечелихме промоция в първа дивизия. Аз бях един от хората, които бяха спрягани за трансфер. Двама-трима от моите съотборници преминаха в английската Висша лига. Сега те са на съвсем друго ниво в спортно и финансово отношение. За съжаление аз имах тригодишен договор и не беше лесно да ме продадат.
- Какво мислиш за нивото на българските отбори?
- Още не мога да съм категоричен, а и ми е трудно да ги сравнявам с
бившите ми отбори. Най-малкото защото шампионатът в Шотландия е съвсем различен с 12 отбора, тук формулата е друга. Мисля, че в България се залага повече на техника, но темпото е малко по-бавно. За сметка на това има други добри неща. В Шотландия се играе много по-директно и агресивно през всичките 90 минути. Топката непрекъснато е в някое от двете наказателни полета. За мен бе странно да играя в първия кръг на хубав стадион и чудесен терен като този на Черноморец. След това направо се хванах за главата на мача с Миньор в Своге. Не можех да повярвам, че може да се играе професионален футбол на този стадион.
- В Сигма Оломоуц си играл заедно с Тодор Кючуков. Видяхте ли се тук?
- Беше удоволствие да се видим след толкова години. Поговорихме. С него съм бил рамо до рамо две години в съблекалнята на Сигма. Пазя само хубави спомени. Тогава бях млад - на 18-19 години, Тодор беше титулярен вратар. Знам, че е бил футболист на ЦСКА.
- Предстои ви дерби с Лудогорец, какво очакваш от него?
- Гледах няколко мача на Лудогорец. Изпитвам голямо уважение към тях, защото са шампиони и играят хубав футбол. За мен ще бъде интересно да се изправим срещу тях. Знам, че ще ни е много трудно и тежко, но в същото време ще бъде празник за фе-новете. Нямам търпение да играя срещу Лудогорец.
- Вярваш ли, че ЦСКА може да спечели в Разград?
- При всички положение отиваме за това. Ако не вярваме, със сигурност не можем да постигнем нищо. Ясно е, че трябва да бъдем много добри, за да успеем, но сме способни на това.
- Познаваш ли твоя сънародник Томаш Иршак, който играе в Ботев (Пд)?
- С него сме били заедно в младежкия национален отбор до 21 годи--ни. Не поддържаме обаче връзка поне от 5 години. Ще бъде интересно да се видим в България.
- В „А" група са играли и други чехи - Давид Бистрон, Роберт Цаха...
- Бистрон го знам като име. Прави добра кариера, макар че има проблеми в момента. По-добре познавам Цаха, бяхме заедно в Сигма. Знам, че е играл ЦСКА, но не сме обсъждали идването ми в България.
- Какво правиш в свободното си време в София?
- Нямам чак толкова свободно време. Имаме един почивен ден седмично и го използвам за почивка. По време на паузата почивахме два дни и използвах да отида до Мелник. Много ми хареса градчето - спокойно и красиво. Иначе се готвя тази вечер (б. а. - снощи) за изпит по италиански. Правя го по интернет. Това част от обучението ми в Свободния шотландски университет.
- Какво учиш?
- Психология и езици. Имам диплома от Чехия, а след година трябва да се дипломирам и в Шотландия. Уча испански и италиански.
- С това ли ще се занимаваш след края на кариерата си?
- Надявам се още дълги години да играя футбол, но да, това е една от възможностите. Искам да имам опции пред мен, не да се окажа без перспективи. Избрах психологията, защото може да ми помогне за развитието и като спортист, и като човек. Езиците ги уча, защото ме очароват. Харесва ми да мога да общувам с повече хора.
- Как си с българския?
Оправям се донякъде. Знам 30-40 основни думи, за да комуникирам със защитниците - ляво, дясно, идва. Когато треньорът Стойчо Младенов прави разбор и говори бавно, разбирам повечето неща. Все пак
езикът е славянски и има прилики с чешкия. Обещавам да напредна.
- Сам ли живееш в София?
- Не, с годеницата ми, която е шотландка.
