Стратега: Без Балотели Италия е 30% по-малко опасна, нашите трябва да защитят своето "Аз"

 

- Ще играем мач за самочувствие. Е, ня­маме супериграчи като тях, но с дисципли­на и себераздаване всичко става. Трябва и малко шанс. Италия има много качество. Винаги е било така. На САЩ '94 и ние бяхме така -14 футболисти бяха в чужбина. Вече втори договор зад граница подписваха. Ицо, Емо, Краси... Да не ги изброявам.

 

- За съжаление не само той не играе постоянно. Такива футболисти имаше и по наше време. Но как да е, след като клубовете ни само чужденци викат. Без да са голяма класа затрудниха създаването на фут­болисти. БФС и президентите на клубовете трябва да решат -максимум трима чужденци. Голяма работа, че имали паспорти от Европейския съюз. Така клубовете ще погледнат към школите. От три години децата на ЦСКА играят на игрище, дълго 60 метра. После даже и на терена на някое село да отидат, не могат да се ориентират.

- Вярвали ли сте, че ЦСКА и „Левски" ще имат само по един национал?

- Ще припомня нещо, което едва ли знаете. През 1963 година ЦСКА беше 11 -и в класирането, по-зле от сега, но има­ше петима национали. Аз тога­ва отидох в отбора. Сега няма кого да извикаш. ЦСКА е зле, а „Левски" май е още по-зле. Като национален селекционер не по­зволявах разделение на „червени" и „сини". Помните, че имаше сканда­ли. Ицо Стоичков хвърли фланелка­та, Ники Илиев се сърдеше за лента­та. Викнах ги двамата заедно с Трифон Иванов и Борислав Михайлов. И им казах докато аз съм треньор, капитан ще е Боби, ако не играе, идва Ицо, после е Трифон. Ама те мач не пропускаха, та до Туньо лентата не стигна. Иначе имаше и скандал с „Левски" преди „Парк де Пренс". Томас Лафчис не пускаше левскарите. Благода­рение на дипломатичност и контакти туши­рах напрежението.Казах на футболистите: „Като играете в „Левски", ще стигнете най-много до Солун?" Големият футбол се играе в националния отбор. Едно време спортът ни беше в Евпопа. Сега попитика-та го измести.

- А вие следите ли политиката?

- Напага се, макар че смените там стават по-бързо и от тези във футбола. Преходът стана поход. Най-дългият поход. А за промените какво да ви кажа. От ТКЗС (Трудово кооперативен земеделско стопанство -б.а.) минаваме в АПК (Аграрно промишлен комплекс-б.а.) и обратното. Така виждам днес прехода и политиката.

- А как виждате италианския тим?

- Винаги са сила. Работят здраво в клубо­вете. Не може да им повлияе силно това, че някои футболисти отсъстват. Тези, които ги заместват, захапват като бул­дог, за да се докажат. Италианците си знаят - на световно са, на европей­ско са. Винаги са в голямата игра.

- Ще им липсва ли Балотели?

- Казах, че не им влияе отсъствието на титуля­ри, но Балотели е из­ключение. Без не­го силата им ще се намали с 30 процента. Та­ка ги усещам нещата. Сега Балотели е то­ва, което Паоло Роси беше за Италия на све­товното през 1982 година.

- „Адзурите" ли са най-силните защитници?

- Да, доказано е. Имат стратегия отрано.На15-16години нашите не знаят вратар ли ще играят, нападател ли, крило ли. А там на 16 години футбо­листите вече са си научили урока, че и домашните са написали да­же. Готови са за първия отбор. И как няма Италия да е силна?

- Как ще вкараме на Буфон?

- Дано сгреши някъде. Но за да стане, трябва да има кой да стре­ля. Иначе е най-добрият. Но и та­кива футболисти бъркат. Може би ние ще извадим нещо от тотото в Палермо, надявам се.

- Какво трябва да направи Любо Пенев?

- Любо си знае урока. А футболистите трябва на първо място да защитят своето "Аз" на терена. Имат качества. Но нека в този мач добавят още нещо. Това, което носи победите в големи мачове. Когато бях треньор, дори съм ги размествал на обяд. Да ядат заедно тези, които не се харесват много. Знаех кой може да пие, кой пуши. Разберете - това е зад завесата. Излязат ли и играят ли като един, проблеми няма.

- Кой ви харесва от нашия тим?

- Ивелин Попов е израснал много. Въпре­ки че не играе, Манолев също се справя добре.

- Проблем ли е, че Ники Михайлов от­давна не е играл?

- Нали не спира да тренира? Тогава какъв е проблемът. Когато искаш големи заплати и премии, трябва да си готов веднага да играеш. Виждам израстване във Владислав Стоянов, който се приближава по класа до Ники. Ще ви кажа, че на световното в САЩ Пламен Николов имаше огромни шансове да бъде титуляр. Но в един мач преди мондиала си удари ребрата и накрая влезе чак в малкия финал срещу Швеция. Иначе се представяше отлично. На моменти не беше по-слаб от Боби.

- Как виждате защитата ни?

- В отделни мачове е окей. Ама правят и доста грешки. Засега добре, че не са фа­тални. Имам чувството, че само ние не се научихме да играем в линия от цяла Евро­па. Трябва да се покриват зоните. А не да оставят нападатели на 10 метра свободни.

- Вярно ли е, че при победата ни над Италия през 1991 година златното по­коление за първи път показа зъби?

- Беше голям дъжд. До 20-ата минута изгониха Любо и играхме с десет души. В този мач заявихме, че нещо може да се случи. Но далеч не двубоят с Италия е бил единственият силен.

- Знаете ли, че сте единственият, по­бедил два пъти Италия?

- Помня - като играч ги ударихме с 3:2. Пишете, че автогол съм си вкарал. А то топката влизаше, а аз се втурнах да я чистя, но не успях. На втория мач в Неапол играхме още по-силно, но паднахме с 0:2. Прати от „Интер" ни вкара два пъти. После с ЦСКА играх три полуфинала за КЕШ срещу „Интер". Дори след тях ме иска­ха. Офертата стоеше в бюрото на председа­теля Миколаш, лека му пръст. Но... други времена бяха и не ме пуснаха. Италианците бяха изчислили, че в трите мача не съм направил нито едно нарушение, въпреки че съм бил по 90 минути на терена.

- Кога бяхте по-близо до финал -с ЦСКА или с националния отбор през 1994 годи­на?

- Много по-близо и по-важно беше да стигнем финала в САЩ. Бяхме равно­стойни - по качества, техника, темпо. А имахме превъзходство по головите поло­жения. Две чисти ситуации изпуснахме, Костакурта с две ръце спря удар на Емил Костадинов. Тогава показваха всички спорни положения на таблото, но май ги хвана срам и спряха. Трябваше редовно­то време да завърши 2:2. После идваха продължение и дузпи. Като гледам как италианците биха от бялата точка срещу Бразилия на финала, от какво да се при­теснявам? Барези и Баджо по два метра над вратата стреляха. Истината е, че България се намърда на място, където организаторите не ни иска­ха заради по-малкото пе­чалби от нас. И успяха да ни спрат.

- Вярно ли е, че сте ми­слели Трифон Иванов да пази Баджо?

- Такава беше идеята. До­ри още си пазя снимка у нас, на която викам с цяло гърло: „Туньо да подсигуря­ва Златко!" Ама Трифон закъсня и Баджо остана съвсем сам - завъртя се и... В този мач еуфорията ни беше завладяла и не бяхме спокойни, а трябваше пак да чака­ме в засада нашите моменти както в предишните мачове. А срещу италианци­те явно много бързахме за финала, щом дори Емо Костадинов най-накрая се съ­буди на това първенство.

- Защо сменихте Стоичков?

- Той поиска смяна. Преуморен беше. Освен това ни оставаше още един мач, а за България като престиж беше важно Ицо да стане голмайстор на световното. Но срещу Швеция не му подаваха добре. Дори неговият приятел Кирячето нищо не направи.

- Да ви върнем в България. Ще се спаси ли ЦСКА?

- Александър Томов има възможност да изправи клуба на крака. Икономист е. Надявам се да направи така, че да се икономиса нещо и за ЦСКА в тази държа­ва. Иначе не сме загубили шансове за нищо. Всичко ще се рашава през втория полусезон. Стойчо Младенов събира от­бор, с времето ще почнат да играят. Трябва да сме благодарни на феновете за подкрепата им. Важното е да сме в първата четворка и да играем в евротурнирите.

- Какво стана с учредения и от вас клуб „ЦСКА 1923"?

- Още от години има идея да се върнем към корените, които са АС 23. Но сега този клуб беше създаден, за да се спаси ЦСКА. Никога не съм бил от най-дейните. Трябваше да се обединяваме с „Нефто­химик". Ама кой ли не от Бургас ни съди през годините. Важното е, че ЦСКА се спаси! И не взима чужди лицензи.

- В неделя Стилиян Петров прави бенефис.

- Искам чрез вас да му кажа, че всички в ЦСКА сме с него. Обичаме го! Наше момче е. Сложил съм в музея на спортната слава фланелката с подписи от мача, който изи­грахме за Стенли. Винаги ще съм с него. Няма да забравя как спечели купата на България за ЦСКА през 1999 година. Пус­нах ги заедно с Димитър Бербатов срещу „Велбъжд" и те вкараха по един гол. Тогава

май не всички в ЦСКА искаха да бием, но те двамата играха геройски ... Прегръщам Сти­лиян и му пожелавам да е жив и здрав!

- Какво става с вашия ста­дион в Мировяне?

- Говорих много пъти още със старата власт, лично с Бойко Борисов. И каква излезе, му викам. Когато става въпрос за европари, Мировяне се оказва част от голямата община. А когато е за спорт, Мировяне било малко село. Никой не помогна за базата. Маса мои пари потро­ших. „Локо" (София) и без пари я използва­ше. На мен никой нищо не ми даде. А не съм искал милиони! Само сто хиляди лева - кол­кото да има за стопанисване.

- Ще влизате ли във „ВИП брадър"?

- Канят ме, но няма да влизам да си опра­вям банковата сметка. Не може да стане, защото от ЦСКА от дълго време и за дълго време работа чакам да си взема парите. Не ги съдя, ама нали с нещо трябва да се жи­вее...0!0