Стойчо Стоев: Футболистите на Левски не са мрънкалници и недоволници

През изминалата седмица около отбора на Левски бе доста тихо за разлика от ръководството. Тимът се опи­тваше да подобри играта си в на­падение след издънката 1:1 на "Ге­рена" срещу Хасково. Сега на сини­те им предстоят мачове с Черно море и Лудогорец. Треньорът Стойчо Стоев говори пред "Тема Спорт" дали възпитаниците му са готови за тях.

Г-н Стоев, през изминалата седмица тренирахте за подобря­ване на атаката. Има ли про­грес?
- Е, не сме работили само върху този компонент, а върху доста, въпреки че групата ни от играчи бе малка, защото имахме национа­ли. До каква степен сме променили нещата - трудно е да кажем, преди да ги видим в официален мач. Тогава ще си проличи дали има по­добрение.

Очаквахте ли точно атаката да ви създаде проблеми в послед­ния мач -1:1 с Хасково, след като в предишните 2 срещи на „Гере­на" отбелязахте 11 попадения на този съперник?
- Когато играеш срещу насите­на защита, понякога е много труд­но, а друг път лесно. Второто е, когато отбележиш бързи голове. В последния мач обаче не го стори­хме.

Как се отрази на самочув­ствието на тима тази издънка?
- Не бих казал, че се е отразило на самочувствието, резултатът беше неприятен като факт. Защо­то не сме очаквали, че ще имаме някакви затруднения срещу този отбор. Но в тази игра, докато не започне мачът, няма слаби и силни отбори. На терена единият про­тивник трябва да се открои над другия. Равенството с Хасково определено е обеца за нашия тим - трябва максимално да се вложиш, за да успееш.

Сега обаче предстоят трудни двубои - домакинство на Черно море и гостуване в първия полу­финал за купата срещу Лудого­рец. Готов ли е Левски?
- Ако говорим само за тези ма­чове - готов е да се представи добре. Но ще видим в каква свет­лина ще се представим.

Може ли тимът да преобърне сезона, който се очертава като кошмарен?
- Имам малко по-различни вижда­ния. Настоящето е такова и няма как да го променим. Но трябва да се учим от него, да извлечем изво­ди, за да може бъдещето ни да е по-добро. За да не стане така, че да е същото като миналото.

И все пак - може ли да се извле­кат някакви дивиденти от уча­стието във втората шестица?
- Чак дивиденти - не мога да ка­жа. От първата щяхме да имаме далеч повече - играеш със сериозен съперник всяка седмица и мотива­цията е на ниво. Най-малкото за себе си ще имам ясен отговор на това какви футболисти и на кои постове ще са ми необходими през лятото.

Като поемахте Левски през месец декември, някак си се под­минаваше фактът, че отборът може да остане във втората по­ловина на класирането, но ето че това стана реалност. Вие ми­слехте ли тогава за това?
- Това бе хипотетично, но този вариант стана реа­лен. На мен ми беше предел­но ясно, че ще е трудно. Все пак живея в България, знаех, че има финансови проблеми, в момента не е лесно, но по-важно е да изградим ясна визия за бъдещето на отбора, за да може Лев­ски наистина да е този Лев­ски, който му се иска на всички. А аз го желая най-много.

Единственият път за Ев­ропа минава през Разград. Има ли потенциал Левски да уязви Лудогорец?
- Вече изиграхме един мач с този съперник. Видях ниво­то ни спрямо това на Лудо­горец. Пределно ясно ми е, че спортно-технически, организационно и финансово те са най-добрият клуб. По-важ­но е ние как да се научим да стигнем до тяхното ниво.

И все пак - имате ли шан­сове да елиминирате разградчани?
- Разбира се, че имаме шан­сове. Каквото зависи от нас, ще го сторим.

А и феновете пеят - „ние сме Левски"...
- Е, не е само това. Ако тръгнем единствено с идея­та, че „ние сме Левски" - то­ва няма да ни помогне. По-скоро спортно-технически поне на този етап трябва да се приспособим и да бъ­дем на тяхното ниво.

Точно след двубоя с Лудо­горец дойдоха и най-сериоз­ните критики срещу вас, че отборът е играл страх­ливо, което вие отхвърлих­те.
- Обикновено се гледа крайният резултат и след това започват коментари­те. Но не винаги резул­татът е най-важен, защото в края на краищата фут­болът е емоция. Като биеш, си щастлив, в противен случай си разочарован, изпи­тваш болка и гняв. Затова и коментарите след загуба са по-остри. Но аз видях и ня­кои не толкова лоши неща за отбора.

А не мислите ли, че Лев­ски трябва да си върне и тръпката?
- Определено! Но няма да се върне за ден-два. Трябва доста време, за да стъпи Левски на краката си. И да не е глинен колос а отбор, който да буди уваже­ние и респект. Всичко обаче с времето си. Нека първо си върнем емоцията.

Не ви ли се струва, че Вла­димир Гаджев е друг футбо­лист, когато е редом до Светослав Дяков в националния отбор?
- Нормално е да е така. Дя­ков е играч, който знае какво да прави и в двете фази на играта, и му помага изключи­телно много. Гаджев отнесе доста критики, но не мисля, че всички са уместни. Имам малко по-различно мнение за него - той е старателен и се опитва да преодолява слабостите си. Това трябва да се приеме с някакъв позити­визъм.

Наясно ли сте вече около кои играчи ще градите от­бор за следващата кампа­ния?
- Все още не поради ред причини. Виждате, че в мо­мента клубът има финансови затруднения. А аз трябва да съм наясно с какъв ресурс ще разполагам, да знам какви футболисти ще мога да си позволя.

Не е тайна, че играчите са назад с получаването на заплатите. Как успявате да се справите в тази обста­новка?
- Не мога да се оплача от футболистите си. В интерес на истината - не са мрънкалници и недоволници. Не е приятна ситуацията - във всяка сфера се работи за па­ри. А когато не ги получаваш, се отразява на настроение­то, а то е важно в емоциона­лен спорт като футбола. От нагласата, поведението и старанието им в тренировъ­чния процес не мога да се оплача.

Погледнато в историче­ски план - вървите след Ивайло Петев - в Лудогорец, в Левски. Виждате ли се на­ционален селекционер?