Халфът на Левски Симеон Славчев е взел решение да остане на „Герена“, въпреки че клубът има големи финансови затруднения и ще редуцира заплатите в тима. Играчът даде интервю пред "Дарик радио", в което призна, че няма да си тръгне от Левски, макар и положението да не е леко.
Чувствам се добре, но не съм напълно готов. Преди точно 28 дни, в деня преди мача с Берое получих скъсване на бедрен мускул. Това е доста сериозна контузия. Отне ми време да се възстановя, но мисля, че съм към края на този процес. Не желая да давам прогнози, но смятам, че съм близо до това да се върна на 100 % в игра и да помагам на отбора.
- Говориш така, че да решим, че оставаш в Левски. Имахте срок до днес дали ще останете в отбора или не? При теб какво се случва по този въпрос?
- Напоследък всичко е предпоследно. Да, аз искам да остана в Левски, а и клубът ме иска. Към този момент съм футболист на Левски и нямам други мисли в главата си.
- Трудно ли взе това решение, защото всички знаем, че става дума за редуциране на заплатите, за отбор, който може би, няма да има предишните амбиции?
- Не ми беше трудно решението. Моето лично решение беше лесно. Отидох и говорих с г-н Наско Сираков, Тити Папазов и Павел Колев. На момента им казах аз какво искам и какво мисля. Бързо си стиснахме ръцете, но да не забравяме, че всичко е предпоследно. Не се знае какво се случва с клуба. Има премеждия, трудности, но за момента съм тук и искам да се доказвам. Надявам се да направим добър отбор и да радваме нашите фенове. Надявам се и моля нашите привърженици да проявят търпение. Извън всички клишета, това наистина е един млад отбор и му трябва време и подкрепа.
- Отборът действително ще е млад, а може и по-млад да стане до началото на мачовете. Ти си национален играч, вече имаш опит. Готов ли си да вземеш диригентската палка и да имаш важна роля в Левски?
- Нека да не се изхвърляме с лозунги. На терена и в съблекалнята ще покажа кой съм. Само да сме здрави и колкото се може по-скоро феновете да бъдат на стадиона, за да усетим тяхната подкрепа. Ще направя всичко, на което съм способен, за да помогна на младите момчета, а и на клуба и на абсолютно всички свързани с Левски.
- В последната контролна среща през зимата счупи пръст, после влезе неподготвен в игра, а след това имаше нови травми. На какво отдаваш това и липса на шанс ли е?
- Надявам се, че това е последният път, в който се връщам към този период, който беше доста негативен за мен. Не знам дали не е от прекаленото голямо желание да се покажа, да играя за Левски. Не мога да кажа, че сме направили някакви глупости, но е и липса на късмет. В последната контрола получих фрактура на пръста, после влязох неподготвен, а след това имах и мускулни проблеми. Труден период за мен, а и за клуба, но гледам напред и съм загърбил този отрязък от време и искам тепърва да се доказвам, да играя и да бъда щастлив в Левски.
- През зимата пристигна в съвсем друга ситуация. Клубът имаше солиден финансов гръб, богат собственик, друг треньор, а сега положението е много по-различно. Как ти се отразява тази амплитуда?
- Няма какво да ви лъжа. Тогава се съчета перфектната възможност да играя в Левски, а и условията бяха добри. За един футболист, когато се съчетаят тези две неща, какво трябва да направи? Трябваше да бъда нещастен ли? Казвал съм и пред моето семейство, че не съжалявам, че дойдох в Левски! Когато започнах да играя професионален футбол и бях на 17-18 години имаше един такъв период и в Литекс. Тогава решиха да намалят бюджета и да разчитат само на български играчи. Имаше само двама по-опитни, които бяха над 26 години. Средната възраст на отбора беше 21 години. Играехме само момчета от школата и един чужденец – албанецът Армандо Ваюши, който беше на 21 години и имаше перспектива. Тогава ние имахме много голямо желание и професионализъм и успяхме да си грабнем шанса. От онзи отбор, много от нас успяха да излязат в чужбина и да направят добри кариери. Сега се отдава шанса за юношите на Левски. Те трябва да бъдат професионалисти, да имат голямо желание и за тях ежедневието да бъде футбол. Левски е голям клуб и ако направиш няколко силни мача ще бъде оценено от феновете. Хоризонтът ти на развитие става съвсем друг. Те трябва да се възползват от тази възможност. Имам едни идеи как да им помогна, за да ги мотивирам, но това си е за нас.
- Виждаш ли това желание и професионализъм в младите момчета?
- В момента не тренирам наравно с отбора, а повече с физиотерапевтите, така че нямам чак такова наблюдение. Тепърва ще се запозная с техните качества и дали имат желанието и мотивацията да се развиват, защото мотивацията я казвам накрая, но тя е на първо място.
- Имаш един гол за Левски, но беше в доста интересен мач. Отстрани си личеше, че много се зарадва, но ни разкажи ти как се почувства?
- Напоследък доста често си мисля за този гол. Минах през доста трудни периоди и много ми се играеше. Избухнах, когато вкарах. Забравих за абсолютно всичко и исках още да се радвам, но просто не ми бяха останали сили от това крещене. Спомням си, че след гола сигурно един час ушите ми кънтяха от адреналина. За съжаление не успяхме да победим, защото тогава щях да съм най-щастливият човек на земята. Надявам се всичко да е наред с клуба. Да можем да играем още мачове и да показваме на какво сме способни.
