Интервюто, дадено от Наско Сираков пред Ring преди няколко дни, разбуни духовете на синя България. Бившият директор на Левски влезе в остър медиен конфликт с настоящия - Георги Иванов, а мнозина прогнозираха, че тези негови действия са само предзнаменование за завръщането му на „Герена". Гонзо не остана длъжен на Сираков и обвиненията помежду им полетяха. „Тема Спорт” се свърза с Наско, за да разясни своята гледна точка за създалата се ситуация.
- Наско, забрави ли да кажеш нещо при последното си интервю?
- Когато назовах конкретни числа за парите, влезли като приход в клуба преди години, нямах намерение да продължавам полемиката. Целта ми бе да припомня, че главното, от което се интересува всеки собственик на клуб, са резултатите. И финансовите, и спортните, и обществената подкрепа. А Всичко това е навързано. Така че всеки може да прецени дали сега В Левски има пари, дали това е свързано с постиженията и дали собственикът има обществена подкрепа.
- Много дебати настъпиха около това дали моментът, в който проговори, е случайно избран и дали целта ти е завръщане или всяване на смут?
- Тези, които поради една или друга причина не ме харесват, никога нямаше да одобрят който и да е начин на медийна изява, нито пък времето, в което тя се е случила. Първо, аз не съм водещ в телевизия, за да говоря, когато си поискам. Точно обратното е. Поканиха ме и отидох. Това е. Вярно, В последните месеци отказвах интервюта, но не съм инициатор на последното. Отложих поканата и изчаках да свърши първенството, защото моите думи по време на шампионата нямаше да помогнат на клуба.
- А сега помогнаха ли?
- Да, искрено се надявам. Когато нещо свърши, някакъв цикъл приключи, обикновено се прави равносметка, тегли се чертата и се правят анализи и изводи. Мисля, че публиката на Левски не чу подобно нещо, затова реших аз да тегля чертата, като задам въпроси
Нищо кой знае какво не е станало, просто попитах защо никой не се отчете пред феновете, никой не им обясни какво ще се случва занапред. Няма диалог, няма и доверие.
- Не каза нищо за завръщането си в Левски...
- Ама аз, ако искам да се завърна отново, няма да го правя по този начин. А и какво значи аз какво искам - тук на преден план е желанието на собственика. Но моите думи в никакъв случай не са призив към Тодор Батков от сорта на „виж какво става с отбора ти, защо не ме върнеш". Мислите ли, че такъв подход ще ми е полезен? А и собственикът няма нужда някой да му казва чрез медиите какво става с клуба му и колко е зле, защото той сам вижда как тимът играе, колко публика идва и колко пари има в касата в резултат на това. А в крайна сметка нямам ли право да се интересувам от Левски? Нямам ли право да задавам въпроси?
- Наистина ли, когато не си на „Герена", работиш против Левски?
- Единственото, което може да се приеме като работа против клуба, е, че напоследък не ходя на стадиона, т.е. не си купувам билет и така моите пет или десет лева не влизат 8 касата. Но да ми подхвърлят, че съм плащал на съдии да свирят против Левски, това е несериозно. Кой ще е този, който ще извади сто лева ей така, от джоба си, да даде на рефер, за да изгуби любимият му отбор, само и само да си направи кефа? Като бях директор, пак за съдиите ме обвиняваха. А Мъри го каза при назначението си - че занапред не иска нито един рефер да помага на Левски дори с един тъч. Друг е моментът, че някои неопитни съдии, на които аз забраних да идват на „Герена" като на училище, грешаха от страх. Други тарикати пък ги беше страх да си изпълняват поръчиците. Ама не съм виновен, че съм си изградил такъв авторитет и съдиите ги е шубе от мен. А да им давам пари да свирят против Левски -това говори лошо за този, който си го мисли. Но повече не ми се говори за Всичко това, нека 8 Левски си работят спокойно и дано да върнат доверието на публиката. Аз чисто и просто попитах „какво става, защо става", при това от името на много хора, които постоянно ми звънят разтревожени. То какво излезе - че едва ли не съм написал уводна статия „Докога ше търпим недъзите в Левски?".
- Тогава сподели защо не сме на световното в ЮАР...
- Причините са много и са предъвкани. Нека поне се насладим като зрители.
С оглед тенденциите във футбола кой е фаворит?
- Когато става дума за световно първенство, това е състезание между Бразилия и останалите. Та с оглед на последните тенденции на златистите трудно може да им се вкара гол, а доскоро не бе така. Сега вратарят и половината им защита са от Интер, нали се сещате как се пробива оттам? А в кръга на майтапа напред все ще се намери някой да вкара. Така че този тим на Бразилия вероятно няма да е много атрактивен, дори в групите ще играе прагматично и ще има повечко ъндъри в мачовете си. Не очаквам зашеметяващи победи, но треньорът им Дунга вероятно е разпределил силите с оглед на целия турнир. След това ми е интересно какво ще се случи с Аржентина, където има изключително много квалитет. Недоумявам защо отсъстват Камбиасо и Санети, но Марадона затова е спорен като селекционер, защото взима спорни решения. Би било интересно с тях двамата Аржентина да играе срещу Бразилия, да видим как много хора от Интер ще са от двете страни на барикадата. Разбира се, Испания е отличен тим с невероятни изпълнители. Ще е любопитно дали Шави и Иниеста пак ще правят каквото си искат. Но сега, а и изобщо в следващите години, те имат други отлични халфове около себе си като Алонсо и Давид Силва. А с безпощадни разкъсвачи като Вийя и Торес напред играта им е гаранция за зрелище.
- Нещо много биеш към Интер...
- Е, нали сега са модерни. Радвам се, че големият Жозе Моуриньо обаче отиде в любимия ми Реал. Докато португалецът е на „Бернабеу", ще има много трофеи. А Всъщност помните ли, че Жозе беше в София? А помните ли, че Шави и Иниеста също бяха тук? А кой ги докара? А стадионът колко пъти се напълни? Спирам дотук. Весело и ползотворно лято на всички!
