Сър Алекс Фъргюсън е на 67 години, а от 23 е треньор на Манчестър Юнайтед. Ратко Достанич е на 49 години и за последните 14 години е сменил 11 отбора, на един от тях - Славия, е бил два пъти. По-ясно доказателство от това, здраве му кажи. Добрите ги ценят, слабите не ги търпят. Независимо дали си в Англия или на Балканите.
А Ратко няма с какво да се похвали. Бил е в знайни и незнайни клубове и въпреки това често се проваля. Затова рядко се е задържал някъде за повече от един сезон. Или е гонен, или бяга, когато ножът опре до кокала. Или когато стане въпрос за повече пари. Феновете на Цървена звезда и на Славия добре знаят това.
В края на миналия век той бе помощник на Славолюб Муслин в Звезда. Но си тръгна, защото Обилич го повика. Скочи и тръгна, поблазнен от славата и възможността да бъде старши треньор. Това е разбираемо, но е разбираема и реакцията на публиката. Само три дни след като избяга от Звезда, той бе принуден да се върне отново на стадиона. Но не в уж любимия си клуб, а срещу него. Изведе Обилич в шампионатен мач и трибуна Север, където стои агитката на Звезда, изригна.
"Ратко, продажна душо", пееха феновете.
Скоро той отново почна работа с Муслин, вече като помощник на Славолюб в Левски. Говори се, че той редял тактиката на сините по това време, но само в съблекалнята знаят дали е така.
След като бе изгонен от Левски, той започна работа в Смедерево, познат още като Сартид. Клубът обаче зацикли, изпадна в тежка финансова криза и Ратко подви опашка и напусна. Остави клуба в тежко положение, но какво от това. Нали той си намери работа в Славия. Ратко акостира на Овча купел през януари 2004 г. Изкара цяла пролет и 6 мача от есента на следващото първенство. Тогава дойде обаждане от Цървена звезда и веднага хукна към Белград за повече пари.
- На Цървена звезда не се отказва - обясни тогава Достанич,
Президентът на Славия се обиди малко, но в крайна сметка разбра и прости. И приюти още един път сърбина - през лятото на 2006 г. Той обаче не изневери на нрава си и поднесе новогодишна изненада на Стефанов. Навръх 1 януари 2007 г подписа с ОФК Београд, който по това време бе един от най-стабилните финансово клубове. Между двата си престоя в Славия, той успя да направи Цървена звезда втора в Сърбия. А това си е жив провал за Звезда. Защото за този клуб само първото място има значение.
След ОФК дойде ред на Бежания. Остана в тима от Нови Београд от август до октомври 2007 г. Нямаше кой да го търпи повече, защото след 7 кръга в местното първенство отборът заемаше предпоследно място с една победа, един равен и пет загуби. В гръцкия Верия се задържа само месец, а в китайския Далиен малко повече. След Китай последва авантюра във Вардар, тръгна си от Скопие в момента, в който Македония призна независимостта на Косово.
Намери спасение в Срем, но се провали дори във втора дивизия на Сърбия. Пое тима със задачата да го класира сред първите 5, което бе достатъчно за участие в първа дивизия. През октомври взе тима на седмо място, в края на април го остави на осмо. При това само с една победа през пролетта.
След това седя без работа, чака, преговаря с Дървена звезда. Не се договори с тях,отрече да го е направил и с Левски. Но се оказа, че е излъгал. И вече е в Левски, 12-ия отбор в кариерата му.
Кариера като треньор
- 1995-1996: EDS Montluçon[2]
- 2003-2004: FK Smederevo
- 2004-2005: Red Star Belgrade
- 2006: PFC Slavia Sofia
- 2007 (January-April): OFK Beograd
- 2007 (August-October): FK Bežanija
- 2007 (October): Veria FC
- 2008 : Dalian Shide
- 2008 (July-October): FK Vardar
- 2008: Srem Sremska Mitrovica
- 2009- Levski Sofia