В края на декември Христо Порточанов по традиция е особено активен. Не защото предстоящата 2013-а е конгресна година за българския футбол. А защото на бившия шеф на “Нефтохимик” и член на Изпълкома на БФС се събират три празника за три дни - Коледа, имен ден, рожден ден. На полувремето между приятните мигове със семейството и приятелите Порточанов говори за “Труд” в навечерието на 59-ия си рожден ден днес.
- Как сте, как прекарвате празниците, г-н Порточанов?
- Благодаря, радвам се на добро здраве. Вкъщи съм с фамилията. Аз съм домошар, а и съм с малко дете. Насъбраха ми се празници - Рождество Христово, имен ден, рожден ден... Радост голяма, но най-много от всичко се радвам на дъщеря ми и внучките.
- Как се чувства в това женско царство един мъж като вас - млад дядо или възрастен татко, зависи от гледната точка?
- Прекрасно и не се чувствам никак възрастен, въпреки че всяка зима на 27 декември добавям по една година към ЕГН-то. Радвам децата с подаръци и ги възпитавам да бъдат честни и добри хора. Искам да ги видя изучени, работещи, пълноценни и реализирани в живота.
- Не се ли объркват малките в необичайната ситуация - внучките ви са по-големи от дъщеря ви?
- Много са си добре. Обичат се, прегръщат се, играят си. Голямата ми внучка Рая например гушка дъщеря ми Дария и казва: “Ти си ми леля, ама аз съм ти кака, но така ще я караме...”
- Не станахте ли твърде късно баща за втори път?
- Винаги съм искал да имам още едно дете наред със сина ми Божин. Случи се по-късно в живота ми, но това ме прави по-щастлив. След толкова години и нерви във футбола сега се наслаждавам на голяма радост вкъщи.
- Гледате отстрани българския футбол, как изглежда той?
- Пълна помия. Затова рядко гледам мачове, само няколко в годината. Като човек, удостоен с най-високото отличие на ФИФА - Златната значка, не мога да не се тревожа от това, което се случва. Неприятно е, че колегите се държат като в средата на 90-те години.
- Какво имате предвид?
Футболът потъва, това е факт. И на този фон се наблюдава едно избиване на комплекси от клубове и по-точно от техните собственици, които имат повече пари. Друг е въпросът как са ги спечелили. Искат да се покажат навън. И какво, като се покажат? Играят един мач в Европа и толкова. Всеки гледа да избъзика другия. Правят си кални номера, само дето не са тръгнали пак да возят хора в багажници и да организират “разходки” по горите. Днес се хили единият, утре - другият. И какво печелят от това? Нищо...
- Защо се получава така?
- Темата е дълга и няма да свърши с едно интервю. Рибата се вмирисва от главата, в случая - от висшето ръководство на БФС... Казвал съм го неведнъж.
- Какво трябва да се направи?
- Надявам се, че колегите ще се събудят. Държавата и футболът са в безпаричие, но това не значи, че трябва да се вършат своеволия. И не знам защо всички чакат помощ от властта! Държавата трябва да направи едно нещо да въведе правила, които да се спазват. В това число и данъчни облекчения за финансиране в спорта. Нека всеки да се съобразява с ресурсите, с които разполага и да се простира според чергата си.
- От старата кохорта футболни босове останаха само Николай Гигов, Венцеслав Стефанов и Гриша Ганчев.
- Да, това са тримата мохикани. И добре, че се държат! Прави им чест. Защото, ако те се оттеглят, няма да ги има клубовете, които издържат. Бъдете сигурни!
- И вие сте разменяли по-остри топки с тях.
- Нашите закачки винаги са били на принципна основа, а с Николай не съм имал никога такива. Аз запазих добрите отношения с 99 процента от хората, с които съм имал контакти. Някои от тях отдавна не са във футбола, други още стоят в играта, но с всички се чуваме редовно.
- Как ще коментирате появата на нови магнати?
- Радостно е, че хора с възможности се заемат с финансиране на клубове. В Разград например футболът беше изчезнал. Сега там освен отбор, се изгражда и база, защото тя може да храни клуба след време. Ние в “Нефтохимик” бяхме новаторите и първи го направихме. Ще е жалко, ако са верни информациите, които чувам, че “Лудогорец” печели нечестно. Иска ми се да вярвам, че не е така.
- Как виждате ролята на министър-председателя в спортния и по-специално във футболния живот с осигуряването на спонсори?
- Вижте, той е спортист. Материята не му е чужда и е разбираемо да стои близо до нея. Като премиер в ръцете му е съсредоточена голяма власт. Нормално е да съдейства на различни компании и хора да помагат на футбола. Не виждам за какво го укоряват. Той има други кусури, за които да бъде укоряван, но кой няма?
- Още ли държите на мнението, че мястото на Христо Стоичков не е на треньорската скамейка?
- Аблсолютно. Навремето той беше подведен да стане треньор и много добре го е осъзнал, скоро си говорихме по този въпрос. Той трябваше да стане шеф на футболния съюз и вече щеше да е член на МОК. Единствено него щяха да пуснат в тази организация, защото е иконата на българския спорт. И това ни го каза веднъж дори самият Хуан Антонио Самаранч.
- Мислите ли, че Стоичков ще бъде кандидат за президент на бъдещия конгрес на БФС?
- Кандидат ще има. И то много сериозен, ако не е Стоичков.
- След като се оттеглихте от футбола, променихте ли си мнението за Иван Славков, с когото имахте различия.
- Батето беше велика личност. Направил е изключително много за българския спорт и популяризирането на България. Различията и споровете ни са били принципни. Не са били кой за това е по-велик. Батето е най-великият. За това спор няма. И беше голяма фигура в световния спорт. Споделяли са ми го някои членове на МОК, с които той ме запозна.
- Смятате ли, че му скроиха умишлено капан, за да го извадят от МОК?
- Да. Това беше абсолютна постановка. Когато заминаваше за сесията в Сингапур, където го изключиха, той сподели, че няма да му стигнат между 4 и 7 гласа, за да остане. Позна. Можеше поименно да ми каже кои са били тези хора. Той стана жертва на характера си. Не спестяваше истината на никого, казваше я иронично, а от това боли. Независимо за кого става въпрос.
- Познавахте ли Тодор Живков?
- Виждали сме се много пъти, но сме имали един-единствен път по-сериозен контакт - в Приморско. Там имаше спартакиада “Мама, татко и аз” и бяхме с Николай Добрев, който в партията отговаряше за кадрите и за спорта... Иначе с хора от семейството на Живков се виждах често. Познавам се добре и с всички президенти на България с изключение на последния, който се надявам да бъде също така успешен както Георги Първанов. Така премина животът ми, че сепознавам с всички водещи политици в страната. С мнозина от тях съм в чудесни отношения. Един ден, ако седна да пиша спомени, ще се получи крайно интересна книга.
- Минавахте за строг началник, но сигурно сте имали и любимци.
- Строг, но справедлив. Така казват. В “Нефтохимик” се шегуваха, че Данчо Господинов и Стойко Сакалиев са ми като синове, а тях съм ги глобявал най-много.
- С какво се занимавате днес?
- Оглавявам три компании. Не се оплаквам, не скучая, а и не ме оставят на мира. Звънят ми непрекъснато колеги, искат помощ, съдействие.
- Мислите ли да се връщате във футбола?
- Не, категорично. Нека се успокоят хората, които се страхуват от това. Плановете ми са други.
