Попето: Наречете му луд, но вярвам, че ще бием Италия

Капитанът на националния отбор на България Ивелин Попов, даде ексклузивно интервю за "24 часа", в което говори за целите си, предстоящите мачове с националния отбор и сънародниците си в руската Премие лига. 

- Ивелине, как си със здравето? Получи кон­тузия срещу „Спартак" (М), ще бъдеш ли на ли­ния за контролата на на­ционалния отбор в Ма­кедония в сряда?

- Благодаря, добре съм. Нищо сериозно -възпаление на адуктора, което почти отшумя. Явявам се на сбора в на­ционалния отбор. Надя­вам се, че ще играя. Пра­вих процедури 4 дни в Краснодар и се надявам, че няма да имам пробле­ми.

 

- Това само може да ме радва. Искам да вметна и едно друго българско име, което е останало в историята на „Кубан" -Ивайло Петков. Той е на почит в клуба, всички много го уважа­ват и обичат. И аз се ра­двам, че продължавам тази хубава традиция и възходяща линия на българите в „Кубан" и като цяло в Русия.

 

- Като играеш и се раз­даваш дори когато игра­та не ти върви, но се бо­риш със сърце и харак­тер, феновете винаги го оценяват. Те искат да виждат победители по душа. Хората са доволни от мен и аз съм щастлив.

 

- Разбира се, че се случ­ва. Постоянно. Краснодар е голям град, „Ку­бан" е доста популярен. Но такива неща се случ­ват навсякъде, не трябва да се самоизтъквам, че са ми се случили. Да, то­ва е просто едно от хуба­вите неща заради футбо­ла.

 

Поздравиха ме страшно много хора. Фе­новете са наблюдавали мача с „Мъдъруел" в Шотландия на голяма видеостена в центъра на Краснодар. И е царяла голяма еуфория. Много са доволни и всички го усещаме. Но ние сме от­личен колектив с амби­циозно ръководство, ам­бициозни футболисти. След успех шефовете те поздравяват, но и ти каз­ват да продължаваш та­ка. Защото не можеш да се задоволяваш само с една победа. Трябва да се стремиш винаги да си сред първите.

 

- Това за мен е най-го­лямата ми цел през сезо­на на клубно ниво. Целта е реално постижима.

 

- Още докато бях в „Литекс", имаше шанс за сериозни трансфери. Докато бях в „Газиантеп" - също. Сериозни имена от Русия, Турция, Англия, Украйна. Неко­ректно е да споменавам имена. Всички в Красно­дар ме обичат, уважават ме и аз трябва да им се отблагодарявам. Засега го правя добре. Не съжа­лявам за нищо, вярвам, че тепърва ще ми се случват още много хуба­ви неща във футбола.

 

- Да, очаквам го и ще се радвам. Ние се чуваме постоянно по телефона, но искам да вметна нещо - откакто играя в чужбина, когато съм се изпра­вял срещу българин, ня­мам загуба. (Смее се.) Надявам се на 18 август също да е така. ЦСКА безспорно е солиден от­бор със силни футболи­сти, действащият шам­пион на Русия е. Но „Ку­бан" не отстъпва..

 

- Още не съм го бъзикал достатъчно. Искам да му пожелая да бъде здрав, да направи дебю­та си срещу нас и после да се докаже в руската Висша лига.

 

- Още докато бяха в „Литекс" с брат му, бяха под моето крило. Даже с Илия деляхме ед­на стая по лагерите. Го­ворим си. Когато искат, давам съвети. Когато не искат, само подсказвам. Георги е достатъчно узрял, за да знае какво прави.

 

- Има всички данни и качества. Само трябва да работи. И защо не?

 

- Ван Перси, срещу ко­гото играх за България с Холандия.

 

- Не само с „Кубан" - и за клубния, и за нацио­налния отбор от месец март насам нямам загу­ба. Много се гордея с то­ва постижение и се надя­вам да остане така до края на годината. И на клубно, и на национално ниво.

 

- Имам дългосрочен договор, който мога да изпълня с голямо удо­волствие. Но футболът е непредсказуема игра и във всеки момент всич­ко е възможно.

 

- Разбира се. Все пак съм българин. Нацио­налният отбор е най-ви­сокото стъпало в карие­рата на футболиста. Все­ки иска да се раздава за страната си, защото рад­ва феновете в своята ро­дина. Да се класираме, е трудна, но реално пости­жима цел. Ако я постиг­нем, ще зарадваме доста изтормозения българ­ски народ през годините - изтормозен и от фут­бол, и от живот.

 

- Мисля, че е напълно реално да вземем и 6 точ­ки. Сега много хора ще кажат, че съм луд, че го­воря налудничави неща. Но аз познавам съотбор­ниците си, познавам треньора и знам, че е възможно.

 

- Искам да кажа, че за мен мачът с Армения ще бъде много по-тежък от всеки друг мач, който сме изиграли досега. А може би и от всеки от другите, които ни пред­стоят. Защото имам ин­формация, че арменците са доста надъхани, нахъсани след победата ни над тях в София и искат да вземат реванш. Но пък ние сме България, ние сме много корав от­бор и много лошо хапем.

 

- Измислиха ми го фе­новете. Бил съм много остър и много лют. Аз го приемам с усмивка и ми харесва. Не знам дали им харесва на съперниците.

 

- Животът в Русия до­ста ми харесва. Хората са доста напред във вся­ка сфера. Имат уникал­ни постижения в най-различни поприща". Колкото до шеговитата реп­лика за литъра водка-не ме учудва. Но това не значи, че трябва да ги за­клеймяваме хората, в случая става дума за една позитивна закачка с ед­на от известните черти в руския живот. Но аз съм виждал и в България да пият по литър и по повече от литър. Сравнения не трябва да правим. А съ­ревнованията ни трябва да са на друго ниво.

 

- Доколкото знам, са отстранени от първия отбор без някаква осно­вателна причина и за мен решението е много глу­паво. Вярвам, че там ще се намесят други хора, на друго ниво и нещата ще завършат с щастлив край за моите сънарод­ници. Те заслужават то­ва. Все пак Захари е дал 10 години от живота си на този клуб, Гошо - се­дем. Не заслужават та­кова отношение, на го­дини са, оставили са си силите на терена за „Ам­кар" и феновете им. Случващото се е грозно. Но вярвам, че бързо ще бъде поправено, защото двамата заслужават всичко да бъде наред.

 

- Само ми каза, че има много хубави жени, България много му харесва и ще дойде пак.