Ивелин Попов говори пред dsport за темите, свързани с бившия му клуб Левски и националния отбор. Ето какво сподели бившият национал и настоящ футболист на руския Сочи:
„Всичко около мен е наред. Травмите отшумяха, навлизам във форма и всичко е наред“, каза Попето и допълни: „Всеки футболист и спортист, който е минал през подобна травма, знае за какво става въпрос, колко е тежко възстановяването. Радвам се, че всичко е зад гърба ми и се радвам на нови успехи и добри резултати на моя отбор“.
„Не всеки ден се побеждава като гост Зенит. Това е изключителен успех за нашия клуб и още по-голямо удоволствие ни доставя, че ние сме сред най-старите отбори в Премиер лигата със средна възраст 29,5 години и половина. Това е доказателство, че във футбола няма млади и стари, има можещи и неможещи и наистина този успех е много ценен“, щастлив бе той от успеха над шампиона Зенит в последния кръг на руското първенство.
„Когато си прекарал толкова тежка травма – две операции в рамките на няколко месеца, наистина мотивацията ти е висока и когато побеждаваш и правиш нещо интересно на терена, ти се радваш и се чувстваш жив, ползотворен за отбора. Разбира се, че това ми доставя удоволствие. Вървим добре в първенството, дай Боже да сме здрави и да продължаваме така, защото можем да постигжнем нещо значимо, което все пак ще ни остане във визитките. Да докажем на всички, че футболът не е от стари и млади, а от можещи и неможещи“.
„В отбора имаме доста опитни играчи, които са направили солидна кариера в Русия и в чужбина и са печелили доста шампионски титли, суперкупи. Титулуван клуб сме като единици, но за себе си искаме да постигнем нещо и за Сочи, защото няма значение на колко години си, а във всеки мач да даваш всичко от себе си и да достигаш нови и нови постижения, за себе си, за клуба, за съодборниците си. Всеки човек гледа в такова направление“.
„Добре е, той лекуваше травма, имаше разтежение няколко месеца, но почва и той да навлиза във форма. Знаете от годините му в България, че се предсставяше на ниво. Също така, има дълъг стаж в Русия, 10 години. Всичко е наред при него. Той също си спомня за Левски и често ме разпитва как е там. Не е забравил българския“
„Доколкото знам има фрактура в скулата и в понеделник трябваше да се оперира в Москва. Предполагам, че ще отсъства 2-3 седмици, дай Боже всичко да мине нормално и да се върне бързо на терена“.
„Когато взех решенията през годините се натякваше, че съм стар, че едва ли не се дава път на младите. Това го слушах 5-6 години. Дойде моментъ, в който им казах: „Оттеглям се“. После Георги Дерменджиев беше доста добре настроен. Звънеше ми доста често, но му казах, че съм взел това решение. После се случи контузията, а след нея като назначиха Ясен Петров, той ми се обади един път. Бях в процес на възстановяване. Поговорихме 2-3 минути. Нищо конкретно не се случи след този разговор. След това ми звъняха хора от националния отбор и ми казваха ,че има желание да дойде в Сочи, да гледа някои мачове и да поговорим. Казах им, че няма проблем и да заповяда и дотам. Не е идвал в Сочи и след това не сме говорили повече по телефона“
„Зависи от желанието на треньорите, как виждат отбора, какво искат. Телефонът ми го знаят. Не мисля, че е удачно от моя страна като футболист, аз да звъня на треньорите и да им казвам, че искам да се върна. Това е работа на треньорите. Всеки си вижда отбора по един или друг начин. Вижда система на игра, на кои футболисти да разчита и т.н. Имаме си телефоните. Ако преценят, аз имам два телефона, мисля, че ги имат и двата телефона. Има ли желание, те могат да ме намерят“.
„По принцип няма кой да те търпи ако не играеш. След около 20 дена ще стана на 34 години. Ако не си полезен за отбора в руското първенство, никой няма да те тъпри. Договорът ми е до лятото и се чувствам в прерасно здраве. За съжаление, головете можеха да бъдат още повече, но имах два момента, когато не успях да реализирам. Хубавото е, че в Ростов играех като опорен халф, а сега съм почти на любимата си позиция, като номер 10, като втори нападател ме използват и затова идват головете и асистенциите. Всичко зависи от позицията на терена и изискванията на треньора. Аз се радвам, че отново минах по-напред, за да усещам адреналина след гол или асистенция“
„Приктиката в нашия отбор е да се говори когато ти остават 2-3 месеца до изтичане на настоящия договор и тогава започват преговорите. Не бързаме за никъде, има време. Живи и здрави да сме и да вървим все така. За това изобщо не се притеснявам“.
