Докладът на Станимир Стоилов за представянето на националния отбор през 2009 г. има една основна слабост, характерна за подобни документи от разцвета на зрелия социализъм. Няма и ред самокритика, цялата вина е хвърлена върху тежкото наследство, обективни и субективни фактори, но всички - извън БФС.
От доклада просто лъха увереността на старши треньора, че той ще остане на поста си, нещо, което не би трябвало да е сигурно, след като го е прочел преди самото обсъждане.
Не е много коректно основна част от вината за провалените за трети пореден път световни квалификации, което е без прецедент в последните 50 години, да се хвърля вина върху медиите. Те, видите ли, натрапвали негативни нагласи и проявявали категорична предубеденост, а в критиките им имало твърде малка сериозна обосновка.
Интересно дали това не са същите онези медии, които след равенството 1:1 с Швейцария, което не е като победа с 3:0, разбира се, пуснаха икона с главата на Станимир Стоилов и го провъзгласиха за спасител на българския футбол. Със сигурност Мъри и щабът му имаха своите поне 100 дни спокойствие, а първите критики започнаха в началото на лятото. Но в крайна сметка не можеш да изпуснеш главния конкурент за второто място у дома, да изиграеш безобразно първо полувреме у дома срещу дебютанти в световни квалификации и да бъдеш разпилян 1:4 от отбор, срещу когото имаш преди това 10 победи от 10 мача, и да очакваш разбиране и търпение. Все пак предшественикът на Мъри Пламен Марков бе изгонен от националния отбор след три равенства и загуба в приятелски мач, при това най-вече заради последното.
От този доклад хората най-вече биха искали да разберат кой точно е виновен, че не се класирахме за световното. На мен лично ми се искаше да прочета малко по-детайлно примерно за второто равенство срещу Ирландия, което практически сложи кръст върху надеждите ни за класиране на световното. Но най-вече ми липсва анализ на състава и тактиката за мачовете срещу Черна гора в София и Италия в Торино, при това именно в тяхната съвкупност. Защото там лъснаха някои трудно обясними противоречия, които именно дадоха храна за споменатите в доклада медийни спекулации. Срещу бившата югославска република се видя, че Чавдар Янков не се чувства уютно на крилото, а играта ни коренно се промени към добро, когато той бе върнат като вътрешен халф заради вътрешната рокада в защита. Изненадващо в следващия мач срещу Италия в Торино той отново бе забит на тъча, а на привичната му позиция изведнъж се оказа полуновобранецът Георги Сърмов. Подобна нелогичност можеше да се проследи и при избора на защитата в Кипър, където се създаде впечатление, че едва ли не напук са пуснати да играят хора, които се виждат за първи път всичките заедно.
Най-хубавото на 2009 г. е това, че за националния отбор тя приключи, защото не можем да я свържем с нищо хубаво. Спор няма - в момента Станимир Стоилов е без алтернатива като старши треньор, затова е по-добре да бъде оставен да работи на спокойствие, още повече че той все пак е доказал, че го умее с 1/4-финала в турнира на УЕФА и първото класиране в групите на Шампионската лига. Но да не забравя нито той, нито началниците му, че 700-те зрители на "Васил Левски" срещу Грузия са последно предупреждение от българските запалянковци.
На крив национален медиите му виновни
Докладът на Станимир Стоилов за представянето на националния отбор през 2009 г. има една основна слабост, характерна за подобни документи от разцвета на зрелия социализъм.
