Бившият национал Илиан Мицански от няколко месеца е свободен агент, след като разтрогна договора си със Славия в края на миналата година. На 34 г. той е на кръстопът - дали да продължи с футбола или да отвори нова страница в живота си. Специално за Гонг Мицански говори откровено за кариерата, мечтите и проблемите в българския футбол. Нападателят разкри още кое е най-чаканото събитие в живота му и кои са първите му стъпки в бизнеса.
- Илиане, как се справяш в това трудно за целия свят време?
- Не се оплаквам. В Сандански съм си и тук изолацията се понася като че ли по-леко. Живея в къща и имам възможност да прекарвам голяма част от времето на двора. Освен това ми предстои най-важното събитие в живота на всеки човек - в очакване съм да стана баща за първи път след два месеца и изобщо не ми минават черни мисли през главата. Преди да бъде обявено извънредното положение, тренирах с Вихрен, но от 13 март се подготвям самостоятелно, макар че в момента нямам отбор.
- Оферти имаш ли, през зимата се говореше за интерес от ЦСКА 1948 и Хебър?
- Не съм говорил с никого, макар че се познавам отлично със собствениците и на двата клуба. Те знаят, че е нереално да играя в тези отбори, по-скоро това са техни мечти. Позволих си да подпиша с Левски и Славия и повече от това не бих искал да правя. Нямам предвид, че става въпрос за отбори от Втора лига, за мен най-важното е някой да ми покаже, че иска да ме има по специален начин. Не става въпрос за пари, а за уважение, което у нас е забравено - от президенти, ръководители, а дори и от треньори. Футболните шефове обичат да говорят, а не да действат. Обичат послушниците, а аз не съм от тях. Никой не иска такива като мен.
- Какво по-точно имаш предвид?
- Бях пет години в Германия, преди това изкарах толкова и в Полша. Там всеки спазва правилата по веригата, има договор и го изпълнява. Преди време Мъри Стоилов беше казал, че президентите у нас са свикнали както поръчват яденето в ресторанта, така и да си поръчват футболистите. Никога не мога да го приема. Но играчите у нас ги е страх да си търсят правата, защото мислят, че няма къде да отидат.
- Мислиш ли за отказване в тази ситуация - футболът на практика е спрял и не е ясно кога ще се рестартира?
- Насила не ми се играе, но и насила няма да се откажа. Ако не бях контузиите, щях да играя в чужбина до 35 г. Не ме притеснява тази пауза, а и съм оптимист, че скоро животът, не само във футбола, ще тръгне по нормалния начин. Но тази ситуация е важна не само за футболисти на моята възраст, а и за всички. Всеки трябва прецени дали обича футбола или е играл най-вече за пари. Да, на всеки му трябва добра заплата, защото футбол се играе до 35 г., а не до 60. Сега е моментът да преценят дали искат да продължат, защото следващите 2-3 години ще бъдат много трудни. През последните три сезона играх в Левски и Славия и това говори много - върнах се у нас за удоволствие, не за пари.
- Много футболисти мечтаят за Левски и Славия.
- Мечтите на някои спират до Левски и Славия, на други – до Реал Мадрид и Барселона. Моите бяха големи, но се спрях до средата. Мечтаех да играя в отбор от топ 10 в Европа – не се получи, но се докоснах се до някои от тях, макар и като съперник.
- Нямаш ли намерение да останеш във футбола?
- Нищо не се знае, но не и като треньор. Няма как някой да ме контролира и да ми казва какво да правя. А у нас от първа до трета лига този, който дава парите, иска да командва, да решава кой да играе. Не се виждам като такъв треньор. В нашия футбол няма хора с характер, а ако има – системата ги изхвърля. Като Любо Пенев, например. Той е по-различен, смел е и винаги отстоява принципите си. В българската действителност виреят мухите, а не личностите. За съжаление резултатът от това е, че от 7-8 години нямаме футболист във водещите първенства на Европа. Македония има играчи, които играят в по-силни отбори, а нас ни няма на футболната карта. Затова и резултатите на националния отбор са такива – в последните 13 мача имаме една победа. Но как да е различно, след като 18 от 20 повикани национали играят в България. Да не говорим за аномалията футболисти над 30 години да дебютират за представителния отбор. Да, и в други страни се случва, но това са единични случаи, а не практика.
- Възможно ли е да те видим с екипа на Вихрен?
- Едва ли, макар че още ми се играе, дори за удоволствие. Проблемът е, че и то не може да се получи, защото в Сандански няма нито хубав терен, нито хубава съблекалня. Какво удоволствие да изпиташ при такива условия? За съжаление картината не е такава само в Сандански, а навсякъде. Имам бивши съотборници в Полша, които играят в местната пета лига - не взимат пари, но са щастливи, защото им се предоставят чудесни условия. Чудя се и на отборите, които искат да играят в Първа и Втора лига, а не могат дори да си поливат терена.
- Предстои конгрес на БФС, таиш ли надежди за по-добро бъдеще на футбола ни?
- Най-важното е всички, които бяха в управлението на БФС през последните 15 години, да изчезнат. С появата на две-три нови лица нищо няма да се промени, системата ще остане непробиваема. Необходимо е изчистване до основи, защото тези хора се провалиха. Поколението на Стилиян Петров е добра алтернатива, ако искаме да направим поне една крачка напред. В последните години вървим само назад и затова ни няма на футболната карта. Голямата вина е на ръководителите, по-малка е на футболистите.
- Твоята фамилия е утвърдена не само във футбола.Баща ти Емил Мицански, който е бивш играч на Левски, е представител у нас на една от най-популярните марки за спортна екипировка JAKO. Ще продължиш ли по неговия път?
- Аз вече съм започнал, направил съм първата крачка, така да се каже. С брат ми Мартин вървим по стъпките на баща ми, участвам активно в бизнеса през последните месеци. Освен това миналата година открих хотел в Гърция. Намира се в Неа Перамос, на 20 км от Кавала, на час и половина път от Сандански. Не е нещо голямо, става въпрос за бутиков хотел с 20 стаи. Чакам с нетърпение да отмине коронавируса, за да го отворя отново. Колкото по-рано един футболист реши с какво ще се занимава след края на кариерата си, толкова по-добре.
