Мартин Петров даде обширно интервю за вестник “Труд”. В негово говори за настоящия си клуб и си припомня за европейските отбори, през които е минал:
Какво е чувството да дойдеш в ЦСКА на 17 и после на 34 години?
- Напълно различни са. Когато бях млад, това бе сбъдната мечта. Идвах в отбора, който обичах и който бях гледал само по телевизията. Чувствах се все едно летя. На 34 години се завърнах с една прилична визитка и доста опит. Никога не съм забравял ЦСКА. Следих всички събития в клуба.
- Какво е различното в ЦСКА между 1997 и 2013 година?
- Да бяха една или две разлики... За съжаление ЦСКА не е това, което беше преди 17 години. Не е и това, което беше преди десет. Загуби се аурата на това велико име. Сега битката е да се оправят толкова много проблеми. Затова съм тук - да помогна, с каквото мога. Това се отнася и за останалите опитни в отбора. ЦСКА не е просто отбор за нас.
- Желанието за игра намаляло ли е у вас?
- Ако беше така, нямаше да ме виждате на терена. През лятото имаше интерес от чужди клубове, но не и оферти. Беше много труден за мен момент, който мога да сравня с периодите, когато съм бил контузен. Сега ми се играе много и имам възможност да го правя в любимия ми отбор. Чувствам, че имам сили. През лятото ще реша какво ще правя.
- Да очакваме ли да продължите?
- Още не мога да кажа. На първо място трябва да решим къде ще живее семейството ми. Днес то е член първи в живота ми. Преди беше кариерата, сега са близките. Гледам да е най-добре за тях. Съпругата ми ме разбира и подкрепя. Вижда, че имам желание още да играя. Ако не беше тя, не знам дали щях да мина през толкова тежки контузии, които имах. Същото се отнася за брат ми, за родителите ми. Едва ли някога ще мога да им се отблагодаря. Най-важното в живота е кой е до теб.
- Какво ви накара пак да заиграете в ЦСКА?
- Искам да завърша кариерата си там, където я започнах. Дойдох да помогна в труден момент и благодаря много на Стойчо Младенов, който ми позволи да тренирам. Дори когато се върнах в Англия, не спираше да ме търси. Виждах, че желае много да съм в отбора. Хубаво е някой да разчита толкова на теб. Слушаме доста критики и това е нормално, когато резултатите не са добри. В отбори като ЦСКА и „Левски" се искат купи и победи. Съзнавам, че хората не желаят да слушат за оздравителна година. Но това е истината. На нас най-малко ни се иска да е такова положението, но това е реалността. Имаме уверението на шефовете, че нещата ще се стабилизират.
- Вие сте от последните големи звезди на футбола ни. Гледат ли ви с друго око в тима?
- Усещам, че има респект към мен. Младите ме питат за тренировките, за начина на живот. Похвално е, че са такива момчета. Аз се държа еднакво с всички. Никога не съм се правил на звезда. Имало е моменти в живота ми, когато вероятно съм прекалявал, но не е било с лош умисъл.
- Карате ли се на по-младите?
- Е, на тренировка може да направя забележка. Но извън нея - никога! Целта ми е да им помогна да се развият. След тренировки и мачове излизаме заедно, шегуваме се. Разбира се, в един отбор не всички са близки приятели. Различни характери сме. Но в интерес на истината сега колективът в ЦСКА е много, много добър.
- Какви са реалните цели през този сезон?
- Колкото може по-напред в класирането. Започнахме сезона без подготовка, футболистите се събраха в последния момент. Не се оправдаваме, а се борим да печелим колкото може повече мачове.
- Преди шест години играхте за ЦСКА, но в мач по случай 60-ия юбилей. Вярвахте ли, че клубът може да бъде на един ден от изчезване?
- Мислите ли, че има някой, който да е предполагал такова нещо? Но е факт. Ударихме се в дъното, но не се удавихме. Сега е важно да изплуваме.
- Видяхте много из Европа - какво правят грешно българските футболни управници?
- Щом футболът ни е на такова дередже, значи не се работи правилно. Не е редно аз, който съм един футболист, да правя анализи. Не искам да обвинявам никого. Но кой приема положението на ЦСКА? Кому са нужни клубове, които съществуват по една година? Толкова е неприятно да слушаш как този или онзи може би няма да почне първенството.
- Вие ще си купите ли акции от ЦСКА?
- Да. И то с голямо удоволствие. Още не съм, защото изчаквам да видя нещата черно на бяло. Ще помогна и на сдружението „ЦСКА завинаги". Нека само всичко да излезе на светло.
-Стилиян Петров каза, че обмисля вариант да участва в ЦСКА. Коментирали ли сте тази тема?
- Ставало е дума, но с подробности не сме говорили. Същото се отнася и за Димитър Бербатов. Съзнаваме, че хората разчитат на нас.
- Като треньор или ръководител се вижда Мартин Петров след края на кариерата си?
- Това е най-големият ми проблем. Не се виждам никъде. Често лягам вечер и не мога да заспя. Ясно е, че трябва да се насоча към нещо. Имам идеи, но не искам да ги разкривам сега.
- Може ли да заемете пост в ЦСКА?
- Научили са ме да не си затварям вратата. В момента нямам такива планове, но не казвам не. Не вярвах и че отново ще играя за ЦСКА.
- Вие почти направихте голям шлем с отбори в Германия, Испания и Англия. Имали ли сте някога вариант да играете и в Италия?
- Имало е интерес, но никога не дойде конкретна оферта.
- Какво не успяхте да постигнете в кариерата?
- Мъчно ми е, че не играх в отбори, които участват в Шампионската лига и Лига Европа. Не ме боли толкова, че не съм печелил титли и купи. Липсва ми участието на такива големи форуми.
- Следите ли бившите си отбори?
- Всеки от тях! И имам контакт навсякъде. От всеки отбор съм си тръгнал с високо вдигната глава и с много приятели. Мисля, че съм оставил добро впечатление.
- Вие бяхте от първите трансфери на новия супербогат „Манчестър Сити". Срещал ли сте се някога с арабските шейхове?
- Веднъж в тунела на стадион „Камп Hoy". Бяха ни поканили да играем за купата „Жоан Гампер" и победихме с 1:0, с мой гол. Видях шейховете в тунела. Пожелаха ни успех и това е. Няма да забравя охраната. Десетки души бяха. А колите им не можех да ги преброя.
- Кой е мачът, който няма да забравите?
- От всеки отбор пазя някакъв спомен. Да започнем с ЦСКА и първия ми гол. Беше при 9:0 срещу „Раковски", когато вече бяхме станали шампиони. След това със „СервеТ' взехме златото. В последния мач трябваше да победим „Лозана", иначе те ставаха първи. Бихме с 5:2, а аз вкарах два гола и направих две асистенции. Няма да забравя и четирите гола за „Волфсбург" срещу „Майнц". Вкарах на „Манчестър Юнайтед" с „Болтьн", при това с десния крак. Мъчно ми е, че в кариерата ми имах тежки контузии на колената и пропуснах две години. Така е било писано.
- Има ли трансфер, за който съжалявате, че не се е осъществил?
- Съжалявам единствено, че не останах по-дълго в „Атлетико". Много се радвам на сегашните им резултати. В Мадрид всичко беше прекрасно. Животът много допадаше на семейството ми. Но не ми провървя. Когато започнах да играя много силно, вкарах голове с националния на Румъния и Холандия, скъсах връзка на коляното... Затова най-много съжалявам.
- Ще успее ли Димитър Бербатов в „Монако"?
- Има ли причина да не успее? Митко е голям футболист и го е доказал. Вярно, че свикна с английския стил на игра, а във франция се играе по-силово. Попадна в хубав отбор с много добър треньор като Клаудио Раниери. За града да не говорим. Бербатов има най-важното - огромни качества. И съм сигурен, че ще успее и там.
- От деца заиграхте заедно с Бербатов и Стилиян в ЦСКА, после в националния отбор. Виждате ли се заедно отново на „Армията" или в БфС?
- Пожелавам си го да стане. А къде - не мога да прогнозирам. От деца сме заедно и сме приятели за цял живот. Животът ни скоро няма да е на терена, както е със Стилиян. Без значение дали сме заедно или не, ще се захванем с нещо. Но приятелството ще остане.
- Ще има ли България пак звезди, достойни за „Манчестър Юнайтед" и „Манчестър Сити"?
- Най-важното е да имаш късмет. И да си готов за къртовски труд. Надявам се, че на Александър Тонев ще му потръгне в „Астън Вила". Има всички предпоставки Тодор Неделев да направи име в „Майнц". Ивелин Попов се развива отлично. Надявам се, че и Николай Михайлов ще започне да играе. В тези момчета е бъдещето на националния. Всеки млад футболист трябва да знае, че пътят е дълъг, с много лишения. И ако го мине, може да стигне до всеки клуб в света. Първите шест месеца са най-трудни, защото отиваш на ново място, където не познаваш хората и обстановката. Гледат те под лупа. Но именно в чужбина условията позволяват да се развиеш до най-високо ниво.
