Любо Пенев: Не съжалявам, че се върнах в ЦСКА

Разбира се, Любослав Пенев бърза да поясни, че при положението с тима ни днес изобщо не му е до смях. Мнозина са му казали приятелски - направил е грешка, като станал капитан на отдавна потънал кораб. Но той явно продължава да вярва силно, че няма да се провали и ще успее да изплува с отбора.
 

За 75-те дни, откакто е начело на националния отбор, той и екипът му са имали една седмица почивка. Работата започна с неочаквано „Кърти, чисти, извозва" - ремонт на стаите за екипа в БФС, оборудване на зала за анализи, абонамент и настройка на специална сателитна система за наблюдение на мачове. Последва гледане на почти всички двубои от „А" група и изготвяне на планове за 2012. Дотук добре, но след серия кошмарни загуби на България идва и неговият първи мач. Адресът е Дьор- датата 29 февруари, а съперникът- Унгария.
 

Когато в началото на 90-те попаднах в този реално нов за нас българите свят, бях като отвързано куче за модерните неща. Да, пътувахме в чужбина, но у нас живеехме затворено и с ограничения. Спомням си, че още на третия месец вече говорех испански, а на шестия спокойно давах интервюта и нямах никакви проблеми.
 

Примера дивисион ми допадна, Валенсия също -страхотен град. Но ако не играеш добре и не те обичат феновете, всичко това губи смисъл, губи стойност и накрая... самият ти губиш всичко. При мен нещата обаче се развиха супер. Светът, от който идвахме, ни бе научил да сме по-оправни, по-борбени и по-пробивни от западняците. Станах капитан, голмайстор, лидер и всички се съобразяваха с мен в съблекалнята. Впрочем „станах" не е правилната дума. По-точното я отвоювах! И уважението, и положението, и всички привилегии, които има една звезда във футбола... Подобна чест не се подарява за красота. Неслучайно по-късно извеждах с капитанската лента и Компостела, и Селта.
 

Имаше и фалове, разбира се, животът е цветен. Преди финала за Кралската купа срещу Депортиво направих психологическа атака -казах, че съм по-красив и по-строен от техния капитан Фран. И че трофеят не му отива и няма как да го спечели. Беше част от играта, нищо лично. А и се хареса на журналистите, но той се обиди и стана скандал от една реплика. Явно съм цар на неприятностите от една реплика. Но това го разбрах по-късно в България.
 

Знам, че ще питате и за боя с президента на Валенсия Пако Роиг в ложата? Ще ви кажа, че понякога най-добрите мъжки приятелства тръгват и така. Днес сме в отлични отношения с Пако, преди време ме покани на сватбата на дъщеря си.

Възстановяването ми вървеше така, че реално бях готов да изиграя по едно полувреме във фазата на елиминациите на световното в Щатите. И много исках! Но реших, че не трябва да го правя. Не желаех по никакъв начин да разконцентрирам отбора, който виждах, че навлиза във форма и е готов за още победи. Налагаше се да се иска разрешение от ФИФА да играя и щяхме да го имаме. Но после какво? Моя поява в лагера щеше да предизвика излишни в случая емоции и да разконцентрира по един или друг начин отбора.
 

Преживях първенството като феновете. Гледах мачовете и в България, и в Испания, според програмата ми за рехабилитация. И реално се чувствах част от този страхотен отбор и от големия успех. А емоциите от победите в Щатите също ми даваха сили и импулс в битката с рака, за да спечеля накрая мача. Да се върна по-силен отпреди. И отново да вкарвам за България. Дали съм успял, ще кажете вие, журналистите, и феновете, разбира се.

Днес ще ви кажа - пак бих го направил. Не съжалявам за нищо. Чували сме много фразата, че не всичко в живота е пари, но... доказателствата май не се виждат често. Сгреших тогава в преценката си и действах прекалено емоционално. Необичайно прибързано за мен по принцип. Очаквах, че България бързо ще доближи водещите във футбола страни в Европа. И имах илюзията, че ако се работи правилно и с точните фирми и хора, ЦСКА ще играе пак полуфинали, четвъртфинали. Въобще не предполагах, че ние 22 години ще търсим истинската демокрация. Поне 22 години, ако трябва да съм точен във фразата.
 

Вярвах, че ще помогна на ЦСКА с всичко, което съм научил в Испания. Опитах го по-късно дори и като футболист. Именно тогава отборът спечели един от малкото си паметни европейски мачове в новия век - срещу Шахтьор (Донецк). На реванша дори играх като централен защитник, такава вихрушка беше пред вратата ни. Но ги елиминирахме и ЦСКА защити името си по най-добрия начин. За съжаление днес само си мечтаем битки с отбори като Шахтьор в официален мач.
 

През последните години съм ограничил максимално личните си контакти. За жалост все още съм на принципа „Не се доверявай, ако искаш да не те предадат". Времената са такива, а и животът продължава да ме убеждава, че съм прав.
 

Всички лоши неща от кариерата ми ги събрахте в един въпрос. И то съвсем не дълъг. Което в никакъв случай не е зле, когато говорим за лоши неща. Аз се смятам за позитивен и като мислене, и като действие. Не обичам да живея със спомените от лошото. То се случва - приемам го, анализирам и възможно най-бързо го изхвърлям в боклука.
 

Автоголът срещу Франция например изобщо не беше фатален. Той с нищо не промени ситуацията за нашия отбор. Трябваше ни или победа, или реми с точен резултат 2:2, за да продължим.
 

Фаталното беше друго. След европейското първенство в българския футбол дойдоха времена на преврат. Успехите, самочувствието на нашия отбор не се харесваха на тогавашното ръководство на БФС, което реално не можеше да си прави каквото си поиска на наш гръб. Затова и разни там тъмни персони въртяха интриги около отбора, за да ни разбият и да получат облаги. облаги. Да имат влияние върху отбора за турнета, за комерсиални мачове, за лагери в бази, от които да припечелят по нещо...
 

За съжаление успяха и после каквото можаха, прибраха. Но пострада първо националният отбор и като цяло накрая и целият български футбол. Мен ме изгониха, после ме върнаха, вкарах важен гол, но това не е най-важното. Разпиля се капиталът от този златен отбор, вместо бумът ни да има силата на трамплин

 

- Как да ви го кажа най-точно? Миналото си отива, но желаното бъдеще още не е дошло. В процес на реорганизация сме. От края на миналата година действаме с моя екип по дългосрочна работна програма. Наблюдаване на мачове, и играчи, анализи, планове, изготвяне на досиета. Посетих и модерната лаборатория в комплекса „Царско село", за да се запозная с изследванията, които немалко от елитните ни отбори направиха там. През февруари ми предстои двуседмична обиколка по стадионите в Анталия, където ще наблюдавам повечето от предсезонните контроли на елитните ни състави.
 

- Предстои ми среща с щабовете на отделните формации. Ще го правя поетапно по време на лагерите. Планирам на място да им отделя нужното време за дискусии и обсъждане на системата, която желаем да наложим на всички нива. Искам да видя младите играчи и в тренировъчен процес. И конкретно за всеки от талантите - да набележим върху какво ще се акцентира като индивидуална работа за отстраняване на недостатъци, от една страна, и развиване на силните страни, от друга.
 

- Всеки ден се работи по въпроса. Искаме четири стойностни проверки преди старта на световните квалификации. Засега са ясни мачовете с Унгария на 29 февруари в Дьор и с Холандия на 26 май, най-вероятно в Ротердам. Търсим още два съперника - за 2 юни и за 15 август. За двубоя преди европейските фина ли международният отдел на БфС води кореспонденция с Ейре, Хърватия, Словения и Норвегия.

Владимир Памуков, "Труд"