Любослав Пенев призна, че още не е подписал своя договор като национален селекционер на България. Той продължава преговорите с шефа на БФС Борислав Михайлов. От позицията на бъдещ наставник обаче той разкри пред "Труд" част от нещата, които смята да наложи в тима. Това са практики, обичайни за националните отбори, но по една или друга причина досега не са използвани у нас.
- Как сте в деня за размисъл, г-н Пенев?
- Благодаря, добре. Имам някакъв блиц-мач с битовизмите. Повече от година работих в Ловеч и сега при връщането в София задачите от този вид малко са се понатрупали. А това “ден за размисъл” да ви призная нещо не ми звучи. Все едно, че в другите дни я караме на автопилот, без мисъл. Но явно трябва да го приемем и да го спазваме.
- Добре, не сме на автопилот, но има ли пилот в самолета на държавата?
- Подвеждащ въпрос! В деня преди изборите не се говори за политика, а аз винаги спазвам правилата.
- Ще гласувате ли?
- Не приемам въпроси като “Колко получаваш?”, “За кого гласуваш?” или “С кого си лягаш?”... Този за гласуването също го слагам в тази рамка.
- Нямаме избор, минаваме на футбол. Вие ли сте новият селекционер на националния?
- Не, водим преговори с Борислав Михайлов по темата. Имахме три срещи, които реално за мен не са преговори. Просто разговаряме дълго, дискутираме по ситуацията с националния отбор. Обсъждаме варианти и възможности, претегляме нещата, изправяме “за” срещу “против”.
Познаваме се толкова отдавна, че да блъфираме и да си говорим полуистини не е сериозно и за двете страни. Главното е да се направи стратегия за отлепяне от дъното и националният да тръгне нагоре. Няма да е лесно, но ако искаме да успеем, курсът трябва да се държи яко, да не се пуска воланът и правилата да се спазват без никакви компромиси.
- Искате ли да продължим разговора от позицията, че вече сте национален селекционер?
- Не е редно, но... Окей, ще споделя вижданията си с всички условности само защото България в момента няма специалист на този пост. Не е в стила ми, но ще си разкрия картите. Почти не съм го правил досега.
- Как видяхте дербито ЦСКА - “Левски” от позицията на селекционер?
- За съжаление нямам добри новини за националния отбор от този мач. Освен ветерана Христо Йовов, нито един българин не отправи удар към вратата на съперника. За гол не говоря, това в момента са “мечти, мечти”. И при тази ситуация трябва ли да се чудим защо националният отбор е вкарал само три гола от десет мача в евроквалификациите?
Вижте и офанзивните играчи на двата гранда на българския футбол - бразилци, румънци, холандци... Само Спас Делев от ЦСКА и Йовов от “Левски” в атаките. Плащаме данък вече и на друга голяма злина - нашите клубовете все повече купуват и все по-малко създават футболисти.
- В “Литекс” налагахте четири-пет младежки национали. Имат ли те бъдеще в първия тим на България?
- Трябва да го разберем в мачовете, в битките. Ще е хубаво, ако медиите започнат да отбелязват кой какво и колко е направил за националния тим, какво е допринесъл за излизане от кризата. Не само да слушаме как клубни босове се нападат за мениджърски интереси, което вече ми е смешно. Кой мениджър ще се хвали, че футболистът му е национал на 80-ата страна в света? Нали там някъде сме вече в ранглистата на ФИФА?
- Виждате ли го възможно наистина? В българския футбол отдавна властва самоубийствената система “всеки срещу всеки”. Не се ли притеснявате, че вие по-скоро ще сте поредният треньор, който ще изгори на селекционерския пост?
- Нямам такива страхове. Аз вярвам, че мога. Вярвам и на моя екип, с който работя повече от три години. Нямам навик да се оглеждам назад и настрани. Не обичам и слалома в отношенията си с околните, праволинеен тип съм. Правя и грешки, но по-важното е, че досега не ги повтарям. Все още минавам за един млад треньор, но остаряваме бавно ли, как се пееше там...
- Не използвате ли клубовете за кариерата си? В ЦСКА влязохте в групите на Лига Европа и после напуснахте заради разминаване с ръководството. В “Литекс” станахте шампион и футболен треньор №1 за 2010-а, наложихте млади играчи, но след провал на “Мисия Европа” сега гледате към националния?
- Канят те, идваш, работиш, разделяш се... Това е треньорската съдба. Времето после вади всичко на показ. Винаги съм работил при абсолютен ред и организация. И събитията преди вечното дерби в бившия ми клуб не доказват ли защо съм напуснал преди време?
- В “Литекс” обаче всичко е подредено. Вярно ли е, че са ви подвели със селекцията за евротурнирите и още през лятото сте решили да си тръгнете?
- Искате да изкарате неща от кухнята, но няма да стане. Нека оставим и тези въпроси на времето. Виждате, че то вади всичко на светло. Имах тази сряда вечеря в Ловеч с играчите, която беше много трогателна дори за човек като мен, който не е много сантиментален. Младоците дори нарушиха режима и трябваше да ги гоня, не искаха да си тръгват.
- Казват, че националният не е за млади треньори, защото няма всекидневна работа?
- Грешка още на буквата “А”! В националния трябва да се работи абсолютно всеки ден! Отборите до 17 г., до 19 и младежкият тим е задължително да тренират по една и съща програма с мъжете. Да се наложат еднакви тактически постройки, две-три схеми на игра, по които да се работи на максимален брой лагери...
За щаба са наложителни всекидневни ангажименти - програми, планове, гледане и анализ на мачове, максимум пътувания до клубовете у нас и в чужбина. Също и постоянните срещи с играчите и техните треньори, следенето на формата на футболистите, обмяната на мнения...
- Това изисква и много административна работа. Бюрокрацията няма ли да ви дойде в повече?
- Забравете! Без дългосрочен план няма успех. Трябва да се въведат досиета на футболистите. Но не досиетата “Х”, не някакви загадки, а нещо истинско. Като се започне от килограмите, с които трябва да се явяват в националния отбор, до пълната картина с пасове, пробягани километри, отнети топки и всички подобни компоненти в мачовете.
Трябва да ангажираме ресурса на целия ни футбол, за да направим дългосрочна програма на приятелските мачове за две-три години напред. Не бива да се лутаме като слепец в пустинята. Налага се да се въведе железен ред - от вътрешния правилник до това какво ще се обядва например на лагера след три месеца.
- Този ред може да предизвика бойкот. Вижте какво застигна обявения отначало за чужденец-месия Лотар Матеус!
- Случаят с германеца е друг. Когато не уважаваш хората, с които работиш, и не държиш на думата си, става така. Рано или късно те разкриват. Неизбежно е. Първи реагирах по въпроса, че той не си държи на думата. Направо ме излъга, но това вече е минало.
Надявам се с него от националния отбор да си отиде и периодът на сватби, на разводи, на ела си - иди си и други такива конфузии. Аз работя при абсолютен ред и организация. И ако поема поста, който не приема методите ми, е свободен да си тръгне. Националният отбор е въпрос на желание. В него заплати не се раздават, но не се и търпят капризи. Играе се за България.
- Последен въпрос...
- Стоп! Искам и аз да задам един въпрос. Може ли?
- Разбира се, стига да не е неудобен.
- (Смее се). Кога са датите на “Труд Мастърс”? Защото - както ви признах - не обичам да живея без план. А съм си записал в програмата за декември - “Труд Мастърс”. Два часа в събота, два в неделя плюс 30 минути награждаване за първото място (Отново избухва в смях).
- Изчакваме края на изборите, защото не знаем дали на вашия партньор на корта ще му е до тенис.
- Няма страшно - планирайте и дайте дати. За премиера и за мен тенисът е само игра срещу стреса. Имаме и загуби на “Труд Мастърс”, но истината е, че се играе, играе и накрая печелят най-добрите: Пенев - Борисов, според държавния протокол по-точно е Борисов - Пенев. О, извинявайте, имахте и последен въпрос, нали?
- Някъде писаха, че сте поканили Димитър Бербатов на кафе. Вярно ли е?
- А не са ли писали, че ще дойде и с каляска на срещата? Няма такова нещо. Уважих последния ви въпрос и затова отговарям. За в бъдеще, ако стана селекционер, въобще няма да се интересувам от подобни неща. Обясненията на глупости водят до още по-големи глупости и затова националният отбор се превърна в клюкарник. Декларации, писма, пресконференции...
А къде е футболът? Това е лудост. Време е да се каже “баста” и да покажем, че българите са яки мъже, които могат да направят отбор, от който другите да се страхуват. Дали ще успеем не е ясно, но трябва да се обединим като нация и да опитаме. Да започнем мача от 0:0.
- По-скоро от 0:2?
- Окей и Германия ни е водила с два гола, но сме я побеждавали. Нека като начало да вдигнем глава.
С футболния треньор № 1 на 2010 год. разговаря Владимир Памуков.