Любо Пенев: Долу ръцете от отбора и щаба ми

- Не. Както разбирам от медиите, Изпъл­комът ще решава дали работата ни ще продължи, или пътищата ни ще се раздел­ят. Но ако някой си прави илюзии, че ще ми извива ръцете за отбора или за щаба ми, много се е объркал. Няма как да стане.

Има ли конкретни претенции към вас от Изпълкома на БФС?

- Абсолютно никой от Изпълкома не е разговарял с мен след двата загубени ма­ча. От три-четири дни само определени лица го правят през медиите. Явно се цели да ме провокират и вкарат в някакъв обяс­нителен режим. Определено се търси скандалният момент и публичният кон­фликт. Позната схема за решаване на про­блемите у нас, когато целта е някаква смяна на местата или разбъркване на кар­тите.

Вие държите ли твърдо на поста си?

- Разбира се, обратното би било неува­жение както към всички българи, които обичат националния отбор, така и към мен самия. Но веднага искам и да заявя - този пост не ми е самоцел. В последните пет­найсетина години нито един от моите предшественици не се е чувствал добре на тази позиция. Напротив - напрежения, уволнения, оставки, скандали, оплювания и какво ли не още. Бях наясно с това, когато започвах, наясно съм и сега. А по принцип винаги съм бил отворен за разго­вори и да изслушам чужди мнения. Но няма да приема каквото и да било вмеша­телство и ултиматуми.

Визирате може би появата в медии­те на варианти да имате консултант в щаба или да се разделите с някои от вашите трима асистенти?

- Това са абсурдни варианти. Щом ще трябва да си говорим през медиите и аз сега ще изкажа мнение по тези безумни предложения, за да си спестим евентуал­ни бъдещи конфузии с хората, на които тези идеи се въртят в главите. Консул­тант? Представяте ли си Любо Пенев да работи с надзорник? Или - за да спаси поста си, Любо Пенев да гони хора от своя щаб! Няма как да се случи това. На никак­ва цена.

Може би заради подобни твърди позиции се коментира публично вашето его. Приемате ли подхвърлените мне­ния, че то е много голямо и затова не слушате никого в работата си?

- Със сигурност е голямо. И какво трябва да бъде? Смятате ли, че българинът ще приеме националният отбор да се води от човек без самочувствие? От някакъв послушко, който се гъне като умиращ чер­вей? И пита: „Може ли така да играем? Може ли еди-как си да тренираме? А може ли този и този да е в състава?"

Самочувствието е функция на ре­зултатите. А в националния отбор тях ги няма...

- Така е, но от много години ги няма. Когато поех поста, даже въобще ги няма­ше. Отборът играеше пред хиляда души. На последния ни мач в София феновете бяха 35 хиляди. Върнахме хората на ста­диона поне. И вървим в правилната посо­ка. Поне до тези два загубени за четири дни мача. Да, спад. Да, неприятно е, но се случва. Има го в играта. И на световния шампион Германия дори се случи. На тре­тата в света Холандия също. А ние въобще не сме от този калибър. Но главният въ­прос е кой как реагира. Така се вижда силата и на ръководство, и на отбор, и на треньори. А сега какво? Когато печелим -печелим всички, а когато губим - само някои губят, така ли?

А вие имате ли забележки към хора­та от Изпълкома?

- Не ми е това работата. Те са ръковод­ство и имат привилегията и задължението да управляват процеса. Аз имам идеи и предложения, които съм споделил с тях още преди три години относно начина на работа с различните национални форма­ции. А именно - централизирано да се дей­ства по цялата пирамида, както се работи във водещите европейски страни. Както е в Германия, Испания и други, но отговор няма.

Не сте ли недоволствали пред Борис­лав Михайлов, който е член на Изпълко­ма на УЕФА, от факта, че в немалко мачо­ве националният отбор пострада от тен­денциозно съдийство?

- Това са въпроси от кухнята инямам наме­рение да ги споделям публично. Извинявай­те, но когато искаш от някои хора да са професионалисти и да са принципни, трябва и ти да се държиш професионално. Ръковод­ството си има задължения иотговорности. А, момент, да не пропусна. Чета някакви изка­звания за виновници и за отговорности от хора, които не са свършили и за две стотинки работа като управленци. И бъркат вина с отговорност. Смешно ми е лица, които носят отговорност само за нарушаване на еколо­гичния баланс в природата, да ми говорят за отговорност и вина.

Нападат ви и че сте одобрявали бом­бичките, които си размениха нашата агит­ка и тази на хърватите на мача в София. Как ще се защитите?

- От какво да се защитавам? Да не съм пуснал самолетчето с албанското знаме на мача в Белград? Казах само, че на стадиона не е библиотека и нашите фенове винаги са темпераментни. Ексцесии станаха, но не в София, а в Букурещ и Белград. Аз съм израс­нал в България на пълни стадиони и знам за какво става дума. И неслучайно мачове от ложите не гледам и съм винаги сред публи­ката. Нашият отбор винаги е разчитал и ще разчита на своите верни фенове.

Кои ваши грешки ще признаете?

- Да, правя грешки, естествено. Когато от­борът печели или завършва наравно, също има грешки, но тогава не се коментират. Не ти ги търсят. Всеки треньор във футбола пра­ви грешки и аз не съм изключение.

Има въпрос, който вероятно всеки ис­ка да ви зададе - защо избрахте за вратарския пост отсъствалия дълго Николай Михайлов вместо Владислав Стоянов?

- За мача с Норвегия направих пет проме­ни в състава, защото се налагаше след загу­бата от Хърватия. Всички питат обаче само за една от тях. Окей, ще ви кажа. Николай Михайлов бе абсолютно готов за игра, нищо че в клуба си имаше само един мач след контузията. Хареса ми в тренировките на лагера, усетих готовност и амбиция да пока­же качествата си. Затова и реших да заложа на него. И ако бяхме спечелили, този ход щеше да получи много адмирации. Но сега има само въпроси. Това е футболът.

Оптимист ли сте, че все още България има шанс за Евро 2016?