Левски е (не)изненадващо същият

Левски изигра по­редния си слаб евро­пейски мач, този път срещу казахстанския Иртиш. Със сигурност могат да се намерят случаи, в които „си­ните" са били доста по-жалки, но и, този път бяха достатъчно безидейни, за да ядо­сат прекрасната си публика. А тя и този път бе най-добрият играч на отбора.

 

Въп­реки слабата игра 10-те хиляди на „Герена" подкрепяха мощно отбора и дадоха всичко от себе си за победата. След пос­ледния съдийски сиг­нал дойде ред и на освиркванията, но те нямаше как да бъдат спестени. Играта на отбора във всички ли­нии бе под всякаква критика.

 

Вратарят Пламен Илиев на практика нямаше работа. По­вечето от ударите на казахите не бяха точни. Все пак Пацо Ти­гъра се намеси веднъж решително.

 

Централните за­щитници Станислав Ангелов и Димитър Везалов, без да бъ­дат подложени на сериозен натиск, нап­равиха достатъчно много грешки. Най-прилично от карето в отбрана игра Нуно Пинто, но и неговото КПД бе много малко над нулата.

 

В халфовата линия Владимир Гаджев отново разо­чарова с многото брак в действията си. Затова и едната по­ловина от публиката само си отдъхна при смяната му, а другата намери и сили да го освирка.

 

Като за първи мач Кевин Бру игра при­лично, както и Сте­фан Велев. Атаката обаче бе доста беззъба. Рамос бе акти­вен, но пробивите му не доведоха до нищо освен няколко цент­рирания в аут. Гари Родригес се стара, но явно и противникът добре знаеше, че той е най-опасният иг­рач, и често бе пос­рещан от двама ду­ши. 

 

За Жоао Силва и Карвальо едва ли мо­же да се каже нещо хубаво в този мач. На сенегалеца може би трябва да му припом­ним глупостите, които избълва след мача със Славия. Лудогорец бил „лайнян от­бор", „белите" също му бяха виновни. Ло­гично, когато прех­върляш проблема от болната глава на здравата и търсиш причините за прова­ла далеч от теб, се стига до възмездие. В случая то се изрази чрез пропуснатата дузпа. А изпълнение­то й бе, меко казано, некадърно. При засилката Карвальо се спря. Големите майс­тори в Европа го пра­вят, за да видят накъ­де ще тръгне врата­рят. Но за разлика от тях нападателят не само, че би във вратарския ъгъл, но и из­прати топката на иде­алната за Котляр ви­сочина. 

 

Антонио Вутов може би заслужа­ва най-висока оценка от „сините", защото се включи с голямо желание и бе един от малкото на терена, които имаха идея какво да правят, ко­гато топката е в кра­ката им.

 

В крайна сметка може и да не е много учудващо, че Левски не блесна с нищо, с оглед на това, че с изключение на Кевин Бру останалите 10 ти­туляри бяха играчи от миналия сезон. А е безспорно, че в него Левски игра слабо. Така и до началото на важните евромачове не бе решен най-главният проб­лем - централните за­щитниците. На този пост Левски разпола­га само с Везалов, който е най-малкото спорен футболист, както и с Пламен Ди­мов, когото никой на „Герена" не брои за жив. Останалите ва­рианти са халфовете Станислав Ангелов и Даниел Димов.

 

Със сигурност ня­какви промени в ре­ванша трябва се нап­равят. Задължително изглежда включване­то на Даниел Димов, който през пролетта игра добре като цент­рален защитник. Със същата централна двойка, която игра на „Герена" срещу Ир­тиш, Левски рискува да си навлече сери­озни проблеми и да напише нова срамна страница в историята си навръх 100-годишния юбилей.

 

Като офанзивен халф пък Вутов действаше по-добре от Гаджев и не­говото включване съ­що би могло да се окаже удачно. Рамон Лопес може би зас­лужава повече доверие с оглед предста­вянето на Рамос. А има вариант, при кой­то Рамос, Лопес и Родригес да са заед­но на терена, ако холандецът започне зад нападателя. Именно на тази пози­ция Николай Митов го пусна при победата с 2:1 в Ловеч и то­гава Гари направи най-силния си мач.

 

Генерално обаче каквото и да се случи в Павлодар, резилът от четвъртък ще си остане. Ако Левски отпадне, това ще е една от най-позорни­те страници в истори­ята. Ако продължи с голово равенство, ще бъде жалко, че съ­перник като Иртиш бива елиминиран по този начин и трябва да бъде надлъгван.

 

Стигне ли се до провал, 100-годишнината ще се превърне в най-тъжния юбилей в историята на Левс­ки. Дори най-безапе­лационната титла и Купа на България ед­ва ли ще сгреят сър­цата на феновете след отпадане от Ев­ропа през юли. А за публиката може да се каже само едно -тя е велика. Тези хо­ра за пореден път до­казаха, че обичат безкрайно много от­бора си. Но съжаление срещу това и то­зи път получиха нова порция разочарова­ние.

Здравко Гюров, "Меридиан мач"