Косоко: Феновете на ЦСКА издават маймунски звуци, а после се радват при мой гол, това не го разбирам

Омар Косоко е изключително интересен и на терена, и извън него. французинът от сенегалски произход премина през много постове и настроения в ЦСКА, за да завърши сезона като най-добрия нападател на тима и да бъде умоляван от Стойчо Младенов и щаба

му да остане. Косоко обаче обяви, че си тръгва, като „Меридиан Мач" ще се опита да открие причините за това. С Косоко говорихме непосредствено след последния мач с Локо (Пд), след който той разкри някои идеи за бъдещето си, но запази и някои изненади.

Омар, защо си тръгваш от ЦСКА след добрия сезон, който направи с червената фланелка?

- Вече обясних мотивите си на треньора. Мисля, че той ме разбра. Ще търся ново предизвикателство.

Все пак каква е причината да напуснеш, при положение, че от клуба държаха да те задържат?

- Честно казано, няма конкретна причина. Не съм обиден или разочарован. В един момент усетих, че имам нужда от промяна. Аз не съм човек, който се задържа дълго време на едно място. Това е.

Има ли вариант да заиграеш в друг български отбор, защото не е тайна, че към теб има интерес и от конкурентите на ЦСКА?

- Не искам да говоря на тази тема в момента. Сега искам да се насладя на ваканцията, да се отпусна, да не мисля за футбол поне 2-3 седмици. Ще се прибера във Франция, ще се видя с роднините и приятелите си. Имам и много време, за да взема най-доброто решение за бъдещето си.

Кой беше най-трудният момент за теб през изминалия сезон?

- Със сигурност най-трудно ми бе, когато се контузих. Това бе почти в началото и въобще не ми помогна за адаптацията. Цели два месеца бях извън игра, а след връщането ми на терена почти веднага получих нова травма. Трябваше да започвам от нулата, а всички в отбора вече бяха на 100% по отношение на кондиционното състояние. Само аз си знам какво ми е коствало да ги настигна. Тогава се появиха много слухове и приказки, че не играя нарочно, че бойкотирам. Това беше глупаво и тъпо. Аз не се притесних, защото много добре знаех как са нещата, но някои хора може и да вярват. Както и да е, това е минало. Преодолях този период.

А най-щастливият ти момент в ЦСКА?

- Не мога да го определя веднага. В България много се вглеждате в детайлите, за мен всички мачове са важни, само победите си струват.

Все пак е имало момент, когато си се почувствал оценен, уважаван?

- Разбира се. Най-добре съм се чувствал след успех в големите мачове. Харесаха ми срещите от първата седмица. За разлика от това не изпитах голямо удовлетворение от победите над слабите отбори. За мен беше важно да играя срещу Лудогорец, Ботев, Литекс, срещу Левски също. Тези срещи бяха и на хубави терени, останалите не ги броя.

През пролетта се наложи да играеш като централен нападател за ЦСКА. Свикна ли в края с тази нетипична позиция за теб?
- Свикнах, да, но не изпитвах никакво удоволствие Правех го по желание на треньора, но наистина не ми харесваше. Моята игра е друга, предпочитам по-често да съм с топката, да задържам, да подавам. А по този начин съм изолиран малко или повече от играта. Не се забавлявах.

Имаше ли расистки атаки срещу теб по време на престоя ти в България?

- Имало е често подвиквания, но аз не им обръщам внимание. Не съм от хората, които ще страдат или ще се оплакват. Просто ги подминавам тези хора, те не заслужават уважение. Лично аз намирам това поведение за глупаво, явно е въпрос на манталитет и възпитание. Има тъмнокожи играчи, които се обиждат, но аз не съм от тях. Хубавото е, че никога не съм имал проблеми с противникови футболисти на терена, не съм бил провокиран. Иначе привържениците постоянно, дори и феновете на ЦСКА издават маймунски звуци а след това се радват при мой гол. Това също не мога да го разбера.

Ще оставиш ли приятели в ЦСКА?

- На мен ми беше много трудно, защото почти не говоря английски език и общувах предимно с французите в отбора. С тях обаче се чувствах много добре. Ето, сега аз си тръгвам, но ще продължа да се чувам с Джаксън Менди, който ще ми съобщава какво става в ЦСКА.

Незнанието на езика ли бе сред най-големите ти проблеми в ЦСКА?

- Не, защо? С българите си говорим малко на английски, а и винаги може да се уточним с жестове. Не ми е липсвал контакт с никого, не съм се чувствал изолиран.

Липсват ли ти приятелите и роднините във Франция?

- Да, не го крия. Проблемът е, че са далеч и не мога да ги виждам, когато поискам. Когато съм играл в други отбори в чужбина, е било възможно да виждам семейството си един път месечно. През този сезон обаче съм се връщал само по време на паузите.

Какво искаш да кажеш на феновете на ЦСКА на раздяла?

- Важното е много добре да разберат какво сме постигнали през този сезон, а то е нещо изключително с оглед на проблемите. За никого не е тайна, че ЦСКА не е в най-добрия си период и има много неизвестни. Но въпреки всичко успяхме да завършим втори, което е голям успех. Бих казал, че ЦСКА заслужава най-голямо уважение от всички отбори в първата тройка. Защото другите си имат всичко, а ние трябва да се борим на всяка крачка.