Крили Домусчиев даде обширно интервю за вестник "24 часа". В него говори за Лудогорец, българския футбол и българската действителност:
- Г-н Домусчиев, колко заявки за билети за мачовете на “Лудогорец” с големите европейски отбори получихте?
- Не знам. Не съм ги броил. Всеки звъни, всеки иска. Какви ли не хора. И по линия на бизнеса, и по линия на футболния съюз, фенклубове, приятели. И никой не звъни за един или два билета, а всеки иска организирано посещение. Не знам как ще се оправим с цялото това нещо. Спрях да си вдигам телефона. Оставих хората в клуба да се оправят. Защото и ако с това се заема, не знам. Само на най-близките си приятели вдигам. На останалите се извинявам.
- Проектът “Лудогорец” май вече излезе на плюс?
- Силно казано е на плюс, защото ние продължаваме да инвестираме. Дори на стадион “Васил Левски” трябва да инвестираме немалко средства. Това са ремонти, табла, зали. Изискванията за самите мачове са колосални относно кетъринг, зони, подходи, стюарди и какво ли не.
- И все пак какво е чувството от влизането в Шампионската лига?
- От една страна, е много приятно. Еуфорията, когато знаеш, че си постигнал поредната си мечта, е много голяма. Но до вчера. От днес се върнахме в реалността. Започнаха атаки за билети, за пропуски, изскачат проблеми с организацията. Ето преди малко ми звъняха за таблото, което отнякъде трябва да намерим. И така от еуфорията се върнахме в реалността. Ефектът от емоциите свършва.
- Как се почувствахте в 119-ата минута на мача със “Стяуа”?
- Точно тогава реших, че Господ не е с нас в този мач. До този момент вярвах, че имаме неговата подкрепа. До 90-ата минута, до гола на Вандерсон, продължавах да вярвам. Дори казвах на колегите около мен да стискат, че ще издържим и ще влезем в продължения. После бях сигурен, че дузпите ще си ги вземем. Смятах, че е ден на отбора, ден на Владо, и изгонването му в 119-ата минута ми дойде като студен душ. Тепърва предстоеше изпълнение на пряк свободен удар, а Станчу е футболист, който ги умее. А срещу него нямаше професионален вратар. Тогава изгубих наистина вяра. Но всичко се върна, когато публиката започна да скандира “Моци, Моци”, а той нахлузи ръкавиците и фланелката и тръгна уверено към вратата. Да изпълнява първия удар и след това да пази. Тогава бях вътрешно убеден, че този мач е наш.
- Толкова ли бяхте сигурен?
- Да, имах някакво вътрешно усещане. Сигурен никой не е. Нормално е да си пребледнял, да си стиснал ръцете. Но имах някакво вътрешно усещане, че Моци може да стане герой.
- Дори след първия мач в Букурещ, който не бе толкова успешен?
- Първият мач бе добър. Труден. Играхме пред ентусиазирана публика. Противникът бе страшно агресивен. Аз имам забележки към поведението на нашия отбор, но за това си имаше причини. В този мач можеше да вземем и повече. Но се опира до късмет. Те можеха да ни вкарат в 90-ата минута, ние пък гредата на Мишо Александров или някое от другите положения. И тогава медиите щяха да пишат колко правилно сме играли. Но това са такива мачове - между равностойни противници. В един момент късметът покрива единия. Но това не означава, че другият е бил по-слаб.
- Защо толкова искате отборът да е национална кауза?
- Е, не държа на национална кауза. “Лудогорец” си е “Лудогорец”. Този, който сме създали, и този, който искаме да бъде. Това, че той трябва да радва феновете, е една от причините, заради които го направих. В крайна сметка, когато играеш красив футбол, е нормално да печелиш и фенове. Това за националната кауза го вкараха може би медиите, може би хората. Някои се опитаха да ни обвинят, че не може да претендираме, че сме национална кауза. Аз не претендирам и не искам да сме национална кауза. Каня всеки на стадиона, който иска да гледа хубав футбол. Да знае, че “Лудогорец” ще играе за победа и оттам нататък си е въпрос на негов избор. Но това не пречи да съм патриот и да казвам, че аз лично винаги съм подкрепял българските отбори и така съм правил през годините, когато съм бил обикновен футболен фен. Независимо дали е играл ЦСКА, “Левски”, “Локомотив” (София), “Литекс”. Винаги съм искал българският отбор да спечели. И това е мое виждане. Ако някой мисли по друг начин, си е негов проблем.
- Но се получиха доста атаки на тази основа.
- Това е нормално. Ние сме едно общество, в което има доста хейтъри, доста хора, които са негативно заредени, които винаги търсят кусурите. Неслучайно е тази приказка, че в ада само до казана на българите няма дявол. Защото, който се опита да излезе, останалите го връщат обратно вътре. Това е нормално. Дори нещо хубаво да направиш, винаги ще се намери някой да каже, че не е. Че не е за подражание или ще каже, абе ти нали знаеш, че истината е друга. Така че това е елемент от фолклора и дори не искам да се замислям, защото това само може да те разочарова и да те откаже от това, което правиш.
- А има ли разочарование от тези атаки?
- Има, разбира се. Опитваме се да правим нещо, а срещаме доста трудности. За много работи ни критикуват, които не са точно така. Сега преминахме едно стъпало в нашето развитие, а работим и живеем в среда, която не позволява да вървиш напред.
Ето примера с националния стадион. България няма стадион, който да отговаря на изискаванията на УЕФА! Да, “Лудогорец” влезе в Шампионската лига. Влезе при затворена врата, с шут, заедно с касата на вратата. Но ние не сме затам. Не защото имаме слаб отбор, а защото нямаме стадион. И един месец се занимаваме не с развитието на отбора, на клуба, на школата, а какво трябва да направим на стадиона, както и да молим УЕФА за компромиси.
- Защо се строи стадион в Разград за над 20 000 зрители при средна посещаемост от 3100?
- Тука малко се бъркаш. От началото на това първенство нямаме под 5000 средна посещаемост. Не говоря за мачовете от евротурнирите, където стадионът бе препълнен, не говоря за мача с ЦСКА или другите големи отбори, които ще дойдат.
Ние под 5000 човека нямаме на стадиона. Може би сме на първо място по продадени абонаментни карти. Над 750-800 имаме продадени. Проверете колко са при другите отбори, при положение че нашите са по-скъпи. И става въпрос за най-бедния град на държавата. Което бе и идеята ни. Да покажем, че и най-бедното място може да се направи нещо, когато се работи правилно. Без моето семейство да е от Разград. “Лудогорец” започва да консолидира доста публика. Ако ви прави впечатление, след наш мач могат да се видят доста автомобили, които не са от Разград. Това са хора от Шумен, Силистра, Попово, Русе, Велико Търново, Варна, където имаме много силен фенклуб. Заради това не казвам, че сме отборът на Разград. Ние сме отборът на Лудогорието и започваме да обединяваме доста публика от Североизточна България.
- Очаквате ли нови атаки? Директно цитирам едно писмо, което циркулира във фейсбук. В него сте обвинени, че съсипвате “Български морски флот”, за да го има отбора.
- Атаки винаги ще има. И не са от вчера, от днес или от преди година. Всеки намира някакви кусури. На някого му била малко заплатата. Някой тълкува по свой начин бизнеса. Това не ме притеснява, защото, когато си собственик на някакъв актив, ти преценяваш по какъв начин да го развиваш, колко хора са ти необходими, какви инвестиции трябва да правиш. А като говорим за параходството, преди няколко дни
подписахме договор за 6 кораба, четири плюс два, на стойност 150 милиона долара.
И това не са първите нови кораби, а поредните. Това показва, че развиваме дружеството - по правилния начин, по западен модел. А не по начина на БДЖ например, където, ако не е държавата, отдавна да са затворили. За мен това е пътят. А на някой, ако не му харесва, че някой стар социалистически или комунистически модел си е отминал, си е негов проблем. Ако трябва да коментираме всякакви такива писаници, глупости, не ми е проблем. Но гледам да не ги чета и да не се вживявам, защото всеки може да си говори глупости. За мен е важно инвестициите ни да вървят и всяко нещо, което сме започнали, да се развива. На гола поляна сме направили това нещо. И накрая ще се окаже, че това е печеливш модел. Не само като титли, като резултати, но и като пари. Привличаме все повече спонсори, парите от УЕФА вече втора година не са малки. И успяваме да реализираме този модел, без да се налага да влагаме някакви значими средства от нашите други бизнеси.
- Останаха ли мечти след Шампионската лига?
- Мечти винаги има. Сега една от тях е да вземем някакви точки от тези големи отбори, с които ще се сблъскаме. И да се надяваме, че и тях ще ги сбъднем.
- След колко сезона виждате “Лудогорец” с шестима българи и петима чужденци? Националният селекционер Любо Пенев поиска повече българи в отборите.
- Честно казано, това не ми е самоцел. Да са пет, шест, осем българи. Националният селекционер да си иска. Това си е неговият бизнес, неговото право и неговите изисквания. За мен е важно отборът да е силен. И както е сега, да пишат навсякъде за българския шампион. Бях в чужбина веднага след мача, бях в Хамбург, после в Испания и навсякъде пишеха за българския шампион. И така искам да продължи. Никого не го интересуваше и не пишеше колко българи има в отбора, и колко българи няма. Същото важи и за “Реал” (Мадрид), “Ливърпул”. Важното е да пише, че българският отбор е постигнал такъв и такъв голям успех. И въобще не ме вълнува колко са българите. Да, важно ми е да има българи, важно е от школата да вадим добри момчета, но не е самоцел те да са шест или осем. Важното е треньорът да има добри играчи, да може да побеждава и да радва публиката.
- В рамките на шегата кога ще подадете документите на Моци за български паспорт?
- Разбирам шегата. Но това няма как да стане. Козмин е невероятен човек, боец. Ето сега пак е повикан в националния отбор. И е приет доста добре от своите колеги. Той направи един подвиг, който остава в историята на световния футбол. Но наистина трибуната ще носи името му. Защото ще е символ за бъдещите поколения и за нашите таланти от школата за мъжество, за характер, за футболни качества, за човешки качества. Неслучайно ще я кръстим на него. Не само за спомен за този велик момент в историята на “Лудогорец", но и като призив за същите качества да развиват младите поколения. Това е, което можем да направим за Моци. Ако общината реши да му връчи ключа от града, е тяхна работа. Това мога само да го адмирирам.
- А кой в крайна сметка го предложи?
- Първо Методи Томанов го хареса. След това ми го предложи Джовани Бекали. Обади ми се, бе намерил телефона от общи познати. И така го привлякохме.
- Кога чужденец ще поеме “Лудогорец"? При това темпо - по един треньор на сезон, скоро българските наставници ще свършат.
- При всички положения, по тази тема не ми се мисли. Много разчитам на Жоро Дерменджиев. Той е човек работохолик, също като мен. Той иска да се развива, да прилага нови неща. Аз се надявам, че тази година той ще се справи и няма да ни се налага да търсим друг треньор. А на този етап пък въобще не си мисля за чужденец.
- Какво не стигна на Ивайло Петев и Стойчо Стоев в “Лудогорец"?
- За мен лично те стигнаха до едно ниво с “Лудогорец", от което нямаше как да се развият. Различно е за всеки един от тях двамата. Не ми се навлиза в тази тема, защото не искам да кажа нещо лошо, дори малко, за тях. Те са дали достатъчно на клуба, така че не трябва при свършен факт да им търсим кусурите. Пожелавам им да се развиват успешно и дай боже там, където са, да постигнат високи успехи и да надградят себе си като треньори. Просто в “Лудогорец” се стигна до един момент, в който трябваше да взимам тежкото решение. Колкото и да го отлагах.
- Трудно ли се уволнява треньор?
- Не, не е трудно. В един момент, в който вече си го решил на 100 процента и няма какво да те спре. Въпросът е, че до този момент се стига трудно. Аз не бързам да уволнявам хората. Продължавам да очаквам, че нещо ще се промени. Говоря с тях. Дори понякога правя грешки със своята търпеливост, но това е положението. Но когато реша нещо, трудно има какво да ме спре.
- А без старша възраст как ще се справите в младежката Шампионска лига? Ще има ли селекция и там?
- Не, вече е късно. Във всички клубове талантливите им деца имат изиграни мачове. И технически няма как да вземеш някой играч от друг клуб и да го картотекираш. Ще разчитаме на нашите кадри. Лошото е, че са с една година по-малки от тези, които ще срещнат. Но миналата година точно 17-годишните станаха шампиони на България. Там има изключително талантливи деца и се надявам, че ще се представят на ниво.
- Първото ви интервю за българска медия бе за “24 часа". И тогава се чакаха избори. Сега какво очаквате от тези през октомври?
- Аз винаги съм казвал, че съм човек, който е привърженик на демокрацията и демократичните сили. И по-точно на десните.
Надявам се десните сили, дали в коалиция, дали самостоятелно, да спечелят и да има някакви положителни промени както за хората, така и за бизнеса и индустрията. Защото държавата за мен е опоскана до кокъл. Съсипана и се нуждае от много сериозни реформи.
- Помага ли, че по-голямата част от бизнеса е в чужбина?
- Сега дори ми предлагат да преместим най-големите си компании в чужбина. Предлагат преференции, и то в европейски държави. Но за момента сме тук, защото сме българи. Но все повече от инвестициите, които правим през последните години, са извън България, което е жалко.
- Накрая и нещо лично. Какво правят децата в момента?
- В момента ги гледа майка ми и ме чакат да се прибера. Няма да е скоро. Знам, че им липсвам, но това е част от бизнеса. Сега отивам на една вечеря, след това имам още малко работа. Е, заради тях не отидох на първата копка на стадиона, а пратих брат си Георги. Наложих си цяла неделя да съм техен. Позволих си да съм си вкъщи. Няма спиране. Животът продължава.
