Комшиите от долния етаж на кооперацията в Горна Оряховица все още си спомнят енергичното хлапе Валери, което по цял ден ритало топката в коридода.
"Беше като локомотивче - клати глава Стефан Влаев. - Имах нощни смени. Понякога ми се налагаше да спя през деня. Валери само думкаше с топката. Качвах се да му се скарам. Той казваше - добре. Докато сляза, отново беше подкарал топката."
Ежедневните тренировки в домашна обстановка дали своите жертви. Вратите били редовно огъвани.
"Тогава беше на 5 годинки - добавя Пепа Влаева. - Вреше му кръвчицата. Топката постоянно беше на краката му. Тренираха много с втория му баща Сашо Ангелов. Първият - Емил, изобщо не сме го виждали. Не сме предполагали, че Божинов ще стане толкова известен."
Валери и дъщерята на семейство Влаеви, която е с годинка по-малка от него, редовно се дращели през терасата.
"Детски им работи, караха се, когато дойдеше някой отбор да играе с "Локомотив" (Горна Оряховица)", сеща се с усмивка Стефан Влаев.