Христо Стоичков за пореден път уважи аудиторията на предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Въпреки натоварения си график, кавалерът на „Златната топка“ намери време да зарадва родните фенове с ексклузивен разговор, в който както винаги е честен и нарича нещата с истинските им имена. След като участва в няколко знакови събития у нас в края на септември, на Камата му предстои звезден лов за интервюта в Западна Европа. Срещите му за телевизионния гигант TUDN стартират с двама треньори – Дидие Дешан на световния шампион Франция и Роберто Манчини, извел това лято Италия до европейската титла.
- Г-н Стоичков, срещам ви три часа преди да напуснете България, преживяхте много емоционални четири дни. Изглежда екшънът не спира във вашия живот…
- Благодаря, Боянe! Щастлив съм и съм от тези дни в България. Поводите бяха много и хубави. Първо, че внучката ми Миа навърши пет години. По-голям празник, по-голямо удоволствие от това да си сред фамилията, сред семейството си наистина няма. Дойдох си, защото празникът е такъв, а в тези три- четири дни, в които съм в България, имаше и важни други поводи.
- Нека да започнем хронологично да ги разказваме. Да стартираме с дербито на „Васил Левски“…
- Един равностоен двубой, в който обаче ЦСКА превъзхождаше и физически, и тактически. Срещата започна така, както се с очакваше – от „Левски“ да атакуват, но в крайна сметка победи по-класният, по- организираният и създалият повече положения за гол отбор. Трите точки са много важни за спокойствието на отбора, за спокойствието на Стойчо Младенов и неговия екип, за собственика на клуба, за феновете, защото се знае – за тази победа ще се говори до другия мач с „Левски“. Ще се говори, че сме ги били. Но за мен по-важното е, че видях една добра дисциплина. Видях отговорност във футболистите и това, че искаха да победят в този двубой.
- Изгледахте на живо голямата емоция – победата над „Виктория“ (Пилзен) в евротурнирите. Има ли шанс ЦСКА да излезе от групата в ЛK? За съжаление, правим това интервю преди мача с Бодьо Глимт…
- Аз мисля, че ЦСКА има шанс да мине втория кръг. Независимо от загубата срещу „Рома“, видях един отбор с авторитет, със самочувствие, който показа - може и иска да играе футбол. След като поведохме с 1:0, може би и по-малкото самочувствие и неголемият опит в тези битки даде възможност на съперника за обрат. Но реално се очакваше тази загуба – играеш срещу „Рома“, срещу тима на Жозе Моуриньо. Тази загуба трябва да се приеме съвсем нормално. За жалост в последствие, когато останахме с човек по-малко, стана малко по-трудно и за три-четири минути ни вкараха два гола. Реалният резултат трябваше да е 2:1 или 3:1. Но аз мисля, че ЦСКА има отбор, има капацитет, има футболисти, които в четвъртък могат да извоюват победата срещу норвежкия тим.
- Загубата от „Рома“ не показва ли, че все пак разликата с големите отбори от силните първенства е твърде голяма?
- Не. В моята кариера съм имал и такива двубои. Когато си фаворит – губиш, а когато не си фаворит – можеш да спечелиш.
- Еднакъв брой точки се дават обаче накрая...
- И точно затова самите футболисти трябва да разберат, че един мач трябва да бъде изигран тактически правилно до последния съдийски сигнал. Мисля, че Стойчо си извади поуките от грешките, които се получиха в мача с „Рома“. ЦСКА има футболисти. Нито трябва да се плашат – напротив, да играят така, както срещу Пилзен. Знаеха, че им трябват три гола и трябваше да ги вкарат. Направиха го!
- Вие сте близък на Жозе Моуриньо – чухте ли се с него около мача? Знаете ли неговото мнение за ЦСКА?
- Имах възможността да говоря с Моуриньо и преди мача и след него. Даде ми едно спокойствие това, което ми каза – имаме отбор, футболисти с много качества. Но разликата от „Рома“ и ЦСКА като имена в момента повлия лошо на нас. Жозе ми каза, че е видял - имаме футболисти, имаме отбор. А когато треньор като Моуриньо ти каже, че имаш отбор, значи оттук нататък трябва да надграждаш, да тренираш, да се учиш, да показваш нови неща. Трябват постоянно нови упражнения, нови заучени положения, за да увеличаваш шансовете за гол и отборът да бъде по-компактен.
- Като човек, който коментира всеки ден пред стомилионна аудитория мачове на най-високо ниво, какъв спортно-технически съвет бихте дал на ЦСКА?
- На футболистите мога да дам само такъв съвет – да излязат и да играят това, което могат, защото от това, което съм гледал срещу Пилзен, срещу „Левски“ и в други мачове, ние имаме отбор. Но трябва още малко да си повярваме, че можем да направим голямата работа. А това става с много труд, с много тренировки, с много дисциплина. Когато треньорът говори с теб, трябва да се вслушаш. Това са важните неща във футбола. Нямаш ли дисциплина, няма как да успееш. Няма как през мач или два футболист да получава червен картон. Колко пъти по мое време футболистите на ЦСКА са получавали червени картон? Да, получавали сме, но един-два пъти в продължение на много години. Това е първото нещо върху която отборът да работи – да има дисциплина. Тогава вече ще има и тактическа дисциплина, и колектив… И като влезеш в съблекалнята всичко там ще е едно цяло.
- Наско Сираков каза, че и след 100 години България няма да има футболист като вас. Той е собственик на „Левски“, а вие сте акционер в ЦСКА. Да не би да има промяна в отношенията между двата вечни съперника?
- Винаги ще бъда благодарен на Наско. Аз не забравям, че е от първите хора, които са ми подали ръка през 1986-87 година, когато дебютирах за националния отбор. Няма как да купят моето приятелство. В моя живот не съм делял приятелите си на ЦСКА и „Левски“. Нека един път завинаги го разберат – приятелството аз не го купувам! Достатъчно уважавам и Тодор Батков, и Томето Лафчис, и отделно футболисти, с които сме играли – и Емил Спасов, и Велев, и Божидар Искренов, и Наско, разбира се. Даже ще го помена и него – и Боби Михайлов. Те са ми помогнали на терена. Няма как да си деля приятелството, че единият е в ЦСКА, а другият в „Левски“. Няма как! Аз съм делял с Наско една маса, от една чиния сме яли, с една вилица и един нож, с една супена лъжица… И затова постигнахме каквото трябваше да постигнем, защото сме се уважавали. Това, което казва Наско – да, аз го уважавам и винаги ще го уважавам. Нашите деца израснаха заедно в Барселона с нашите семейства. Няма как да се купи нашето приятелство. Но няма как да им го сложа в главите на онези, които дюдюкат по цял ден, защото едно е да си на терена, друго е да си извън терена. Затова съм благодарен на Наско. „Левски“ имат голмайстор за всички времена и това е Наско Сираков, другото е история. Там пише със златни букви колко гола е вкарал Наско Сираков за „Левски“, колко титли е спечелил Ицо Стоичков. Това е история. Няма как да го изтриеш, няма как да го махнеш.
- Вечното дерби като че ли показва, че това е истинското лице на българския футбол. И като публика, и дори като интрига на терена. „Левски“ разчита на дуото “SS” – Сираков и Стоилов.
- Тук пък е Стойчо + Стоичков – пак “SS”! Само че между Стойчо Младенов и Христо Стоичков слагам една „осмица“, защото и Стойчо е играл с номер 8, и Ицо Стоичков е играл с номер 8. А там само Сираков е играл с номер 8, защото другият с номер 8 не съм виждал (Смее се).
- Нека се върнем един ден по-рано, когато пак бяхте на стадион „Васил Левски“, но по друг повод и между много деца – как се почувствахте?
- Щастлив и горд, защото дойдоха толкова много деца. Искам да благодаря на Венци Стефанов, на „Славия“, че имаше техни момчета. Искам да благодаря и на „Царско село“, на ЦСКА, на „Чавдар“ (Етрополе)… Също и на Румен Чандъров за децата от „Септември“. Това са приятели, които мислят за бъдещето на децата. Искам да дам тази книга на малчуганите, най-вече защото там е написано как се върви напред. Има в нея и закачливи неща. Има неща, които трябва да малчугана да усети, да съпреживее това, което съм преживял аз на стадиона. И като малък фен, майка му и баща му да пуснат телевизора и да кажат: „Тази година бат Ицо е вкарал този гол, така го е вкарал, това е направил, онова е направил…“ И там всичко си върви. Да залепи в книгата фланелка на националния отбор, на ЦСКА, на „Барселона“, където съм играл. Това е пътят, който децата трябва да видят. Откъде съм тръгнал и къде съм стигнал.
- От толкова много снимки и автографи помните ли нещо специално, което някое от децата ви каза?
- Много. Всеки искаше да се докосне, да направим една снимка. Бяха и малко притеснителни, съвсем нормално е за тях. Викам: „Пипнете „Златната топка“! Това е вашият път! Тук трябва да стигнете! Трябва да го мечтаете, да го искате!“ Все пак „Златна топка“ си е „Златна топка“. В аптеката няма как да отидеш да я купиш или някой да ти я нарисува. Това е най-важният трофей в моята кариера! Както е и „Златната обувка“ от световното първенство 1994-а, както е другата „Златна обувка“, с която бих рекорда на Петър Жеков и на Наско Сираков. Те имаха по 36, а аз вкарах 38 гола. И оттогава 38 ми е любимото число – три пъти станах шампион на България с номер 8. Какво да направим – такава е съдбата!
- Когато влизате в съблекалнята на „Васил Левски“, спомняте ли си нещо специално от вашата кариера?
- Много пъти съм бил там, но естествено си спомням първия мач с националния отбор на България. Няма как да забравя двубоя с Белгия. Това ми е първият официален мач с екипа на България. Толкова мачове сме играли – и победата срещу Германия! И победите срещу „Левски“ също. Това си остава за историята най-вече. Остава ми и един голям спомен, когато направихме „50 години номер 8“. Голям празник! Още един път искам от цялото си сърце и душа да поздравя, да кажа едно голямо „Благодаря“ на тези хора, които бяха на трибуните в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите приятели, които бяха на терена. Този ден ще остане незабравим не само за мен. Нека и други да направят такъв мач, ще им помогна, защото показахме на целия свят какво може да направи българинът. В един дъждовен ден, в който не спря да вали, 43 хиляди човека на стадиона и един не мръдна оттам. Голямо благодаря – само това мога да кажа!
- Тогава все едно океанът се изля над София, пък в събота грееше такова хубаво слънце.
- Беше ми много тежко, защото двама човека, които трябваше да бъдат там, бяха горе. Може би небето се отвори заради тях. И Йохан Кройф, и Трифон Иванов. Където играя мач, винаги в третата минута играта се спира. Докато съм жив ще е таща! Защото израснахме заедно, деляхме една съблекалня, деляхме една стая в толкова лагери. Господ си го прибра горе Трифон, лека му пръст. Гледа ме отгоре. Знам! За „Мистър“ е същата работа, за Йохан Кройф, който толкова години ми помогна в „Барселона“ да израсна още повече като футболист, защото тук в ЦСКА съм имал уникални треньори – и бат Симо, и Стоян Йорданов, и бат Цецо, и Пената, и Петър Жеков, и Стоил Трънков. Всичките са допринесли нещо за мен. Всичките! Вече към края на моята кариера и Стойчо ми беше малко треньор. Но това беше денят – да покажем какво можем. И в дъжд, и в пек ние бяхме там.
- На пек ви видяхме облечен изцяло с вашата марка „H8S”. Какво да очакват феновете от нея? Все повече се срещат хора на улицата, които носят тези дрехи.
- Искам да им благодаря, че това, което правя за тях, аз го правя от сърце. Да, пишат ми много, на доста им отговарям. Искам да развивам тази марка. Искам самите деца да усетят какво е „H8S”. Аз съм си избрал тази емблема, аз съм се трудил и ми е кеф да си я нося, защото има някакъв символ. Осем за мен е символично, много голямо, никога не свършва. Когато си долу, си долу. Когато си в средата, си в средата. Когато си горе, си горе. Постоянно си в някаква въртележка.
- Заради пандемията промоциите на вашата „История“ спряха за повече от година.
- Не е спряла. Забавихме го във времето. Ситуацията е такава, не е само в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, но ситуацията все още не ни позволява. Но това, което съм обещал, ще го изпълня. Може би с по-малко хора, защото ние трябва да спазваме всички мерки. Аз съм първият, който трябва да спазвам мерките. Виждаш, когато се съберат деца, когато има хора, трябва да има дистанция. Трябва да уважаваме това, което ни казват. Аз се интересувам много, знам за какво става въпрос. Не е за подценяване и чрез вашето предаване и за вашите фенове искам да кажа едно: „Ваксинирайте се!“ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. Да се предпазим, не е случайно това, някъде е пипнато с ръка – убеден съм. И сега нека да се вслушаме в съветите, които ни дават. Аз всекидневно държа връзка с много хора, разговарям с много доктори, с много специалисти в тази сфера. В България държа връзка с двама човека – ген. Мутафчийски и доц. Кунчев. С тях двамата се консултирам. Друг не ме интересува. Каквото те ми кажат, това изпълнявам. Както беше навремето – вярвах само на Христо Запрянов да ме масажира. След това дойдоха и Цецо, и Иван в националния отбор. Аз вярвам на тези хора. Както съм вярвал в годините и на д-р Гевренов, на Христо Мазнейков, например. Ние имаме много специалисти и когато се вслушаш, тези съвети са наистина позитивни. Затова подканвам всеки българин – ваксинирай се! Предпази теб и твоето семейство!
- В големия екшън от събития около вас през тези дни беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на „Марица“.
- Уникално! Но фабриката, захарният завод до стадиона вече не работи. Нямаше го този специфичен мирис да го усетиш, когато тренираш, да се напълниш с енергия. Но това, което преживях на 26-и септември в Пловдив… Толкова много хора от „Кършияка“. Ама ние сме си кършиякалии, аз съм кършиякалия. Независимо, че съм играл толкова години в ЦСКА, а и навсякъде марката ЦСКА е ЦСКА, аз съм си кършиякалия, няма как. Минах през училището, където съм учил. Минах през стадионите, където съм тренирал. Минах през махалата, където съм живял. Защото това са спомени, това е празник – 100 години. На 100 години е „Марица“ (Пловдив)! Макар че в тази година има много отбори – и „Ботев“ (Враца) е на 100 години, „Марица“ - 100 години, „Хеброс“ (Харманли) е 100 години, онзи ден „Свиленград“ – 100 години и други отбори, които тази година ще ги навършат. Това е празник за хората. Това са 100 години футбол. Ние трябва да го подкрепяме, да не забравяме откъде сме тръгнали, макар че някои го забравят.
- Дадохте „Златна топка“ на първия ви треньор Огнян Атанасов.
- Естествено, че трябва да я дам.
- Неговият съвет, който спазвате и до днес?
- Бий, за да те уважават! Затова ги бия. Никога не падам по гръб.
- Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за „Марица“?
- Е, как да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Играх защитник. Биха ни, биха ни, но накрая викам: „Бат Огнян, дай да вкараме да отида напред да вкарам един гол.“ Първият ми гол е при 1:5 срещу „Асеновец“.
- Започнахте с това, но последният ви ден от престоя в България беше семеен празник. Бихте ли ни разкрили какво подарихте на малката Миа?
- Това са много лични работи, няма какво да разкриваме на хората. Щастлив дядо съм!
- Тя ли ви слуша или вие нея?
- В момента повече аз я слушам, защото такава е възрастта. Иска детето там да иде, това да види… Съвсем нормално е. За мен беше уникален празник. Събраха се много деца.
- След няколко часа отлитате за Лазурния бряг и знаем, че ви чака един футболен маратон. Ще ни разкриете ли каква мисия ви е поставил вашият работодател „TUDN”?
- Много мисии. Първо ще направя интервюта с четиримата треньори, които ще бъдат в Италия. Ще се срещна с Дидие Дешан, след това имам интервю с Луис Енрике, с Роберто Манчини, с Роберто Мартинес. Това са четиримата треньори, които ще бъдат в Милано и в Торино на финала на Лигата на нациите. След това имам среща с Моуриньо, имам да направя един филм за националния отбор на Италия, един филм за Роберто Баджо и за „Парма“ също така. Така че 12 дни ще бъда постоянно нащрек. Плюс това в нашата телевизия имаме много програми всеки ден. Разликата в часовете е голяма – шест часа. Предаванията ни трябва да започват в дванайсет-един часа през нощта, за да може да сме в праймтайма на нашата телевизия в Маями и в Мексико. Така, че само след няколко часа започва моето друго приключение.
- Как се готвите за интервютата и какво е една „Златна топка“ да задава въпроси на друга?
- Въпросите са много, но аз оставям интервюирания да си говори, не го прекъсвам. Естествено много неща са свързани с нашето минало. Да направиш интервю е лесно когато има само – кажи това, кажи онова … Но когато имаш познанство и знаеш в детайли, откъде е минал, откъде е почнал, кои са негови приятели, съотборници, родители… Тогава е друго. Трябва да имаш тази представа, когато подготвяш въпросите. И той в същото време да бъде подготвен. Затова за тези интервюта на 99 процента им изпращам предварително въпросите. Да, имало е някой, който не е харесал някой въпрос. И тогава какво? Зачертава се, връща се, сменям го. Просто искам човекът, който интервюирам да се чувства комфортно.
- Вашият любим „Барселона“ също минава през труден период, но там треньор е голям приятел от миналото – Роналд Куман. Ще успее ли?
- Ще бъде тежка година, няма какво да се заблуждаваме. Финансовата криза е голяма – 1,2-1,3 млрд. дългове. Някои от футболистите, които получаваха много големи заплати, вече не са там. Имаме млад отбор, което е правилна политика. Мисля, че до две години „Барселона“ отново ще направи такъв отбор, какъвто бяхме ние по едно време, след това този на Гуардиола с Меси, с Шави, с Иниеста, с Пуйол, когато започнаха да печелят и другите трофеи. Аз не се съмнявам, че „Барселона“ ще направи всичко възможно за това. Никога не съм се съмнявал в качествата на Роналд, защото в продължение на пет години ние сме били всеки ден заедно. Знам какво е неговото качество, какво е неговото мислене. Знам, че с неговия характер няма кой да го откаже. Аз също има твърд характер, но неговият е повече от моя. С този хъс той стана европейски шампион и с клубния, и с националния отбор… Така че той е на пътеката, по която трябва да върви. И знам - няма как да се промени! И вярвам, че с неговите хъс и дисциплина, които имаше като футболист, ще ги пренесе на терена и за своите играчи. Важно е оттук нататък самите футболисти да имат качествата да го изпълнят. Млади играчи са и трябва да се работи здраво с тях. Дали в България, дали в „Барселона“, независимо къде, на младото поколение му трябва по-друго внимание. Трябва работа и дисциплина. Да му се скараш, да му се сопнеш. Той трябва да знае, че е работник, получава заплата от клуба. Когато си извън терена, там е съвсем различно. Трябва да защитаваш това, което носиш на гърдите. Затова рецептата е - ред и дисциплина. Труд, труд и труд.
- Лео Меси в ПСЖ – ще успее ли най-накрая мисията този клуб да спечели Шампионската лига?
- Не всякога големите имена могат да печелят. Спомняш си преди години, когато Флорентино Перес направи онзи звезден отбор – Роналдо, Фиго, Бекъм… и нищичко. Завалийките една купичка взеха, ама мизерна купичка. С големия отбор, „фантастико“ ли, „мантастико“ ли бяха… Трябва да имаш отбор, колектив за да успееш. Да, имаш големи фигури, големи имена – Кейлор Навас, Донарума, Хакими, Маркиньос, Серхио Рамос, Верати, Меси, Мбапе, Неймар. Уникални футболисти! Един супер треньор – Маурисио Почетино! Но дали сглобката ще стане? Дали всеки ще преживее егото на другите? Това е големият въпрос. Не всеки път големите имена могат да спечелят мачове. Трябва време, търпение и труд. Няма друга алтернатива.
- Бяхте на Националния стадион, сега сме на стадион „Българска армия“, където музеят е като оазис на това как изглежда, бяхте на стадиона на „Марица“. Защо България няма стадиони?
- Защото държавата е такава. Само на 800 км е Унгария, нека отидат и видят за какво става въпрос. Да отидат в Румъния, още по-близко е.
- Държавата или клубовете трябва да построят стадионите?
- Отборите трябва да си направят стадионите, а държавата да им ги даде. Това е, няма друга алтернатива.
- Накрая ще ви помолим за едно пожелание за феновете и конкретно за аудиторията на „Код Спорт“, която също очаква вашите звездни интервюта, които един ден ще стигнат и до нас.
- Вие поне ги имате. Такова предаване, че напоследък постоянно ми искате и все ви давам по нещо. Пак ще имате, ще ви дам! Преди годни вие пътувахте много – и ти, и Владо Памуков, и Краси Минев пътувахте много навсякъде. Сега ситуацията е такава, няма как и трябва да се съобразяваме с това. Аз ще ви дам всичко за моята рубрика, защото това, което правим за нашата телевизия и за Мексико, и за Америка няма как да го видиш тук в България. Затова аз ви го давам. Нашата телевизия с голямо удоволствие дава тези материали да видят хората големите звезди. Защо да не видят, какво има? В края на краищата „Златна топка“, „Златна обувка“, европейски шампион да гостува – това е уникално. История. Когато хората видят едно интервю с Меси или с Роналдо, с Роберто Баджо или с Роберто Манчини, с Виали… ще са доволни? Няма да ми натежи да ви изпратя материал с тези мегазвезди за да го пуснете и хората да видят за какво става въпрос. Нека видят, нека сме в играта!
- Ние сме много благодарни и чакаме интервютата ви от Лазурния бряг!
- Да си кажем лек път, живи и здрави и отсега весели празници, защото може би тази година няма повече да се прибера до България! Успех на ЦСКА, успех на нашата публика! Бъдете номер 1, както винаги! Показвайте го, подкрепяйте отбора! На българския футбол какво мога да пожелая? Успех!
- Загубата от „Рома“ не показва ли, че все пак разликата с големите отбори от силните първенства е твърде голяма?
- Не. В моята кариера съм имал и такива двубои. Когато си фаворит – губиш, а когато не си фаворит – можеш да спечелиш.
- Еднакъв брой точки се дават обаче накрая...
- И точно затова самите футболисти трябва да разберат, че един мач трябва да бъде изигран тактически правилно до последния съдийски сигнал. Мисля, че Стойчо си извади поуките от грешките, които се получиха в мача с „Рома“. ЦСКА има футболисти. Нито трябва да се плашат – напротив, да играят така, както срещу Пилзен. Знаеха, че им трябват три гола и трябваше да ги вкарат. Направиха го!
- Вие сте близък на Жозе Моуриньо – чухте ли се с него около мача? Знаете ли неговото мнение за ЦСКА?
- Имах възможността да говоря с Моуриньо и преди мача и след него. Даде ми едно спокойствие това, което ми каза – имаме отбор, футболисти с много качества. Но разликата от „Рома“ и ЦСКА като имена в момента повлия лошо на нас. Жозе ми каза, че е видял - имаме футболисти, имаме отбор. А когато треньор като Моуриньо ти каже, че имаш отбор, значи оттук нататък трябва да надграждаш, да тренираш, да се учиш, да показваш нови неща. Трябват постоянно нови упражнения, нови заучени положения, за да увеличаваш шансовете за гол и отборът да бъде по-компактен.
- Като човек, който коментира всеки ден пред стомилионна аудитория мачове на най-високо ниво, какъв спортно-технически съвет бихте дал на ЦСКА?
- На футболистите мога да дам само такъв съвет – да излязат и да играят това, което могат, защото от това, което съм гледал срещу Пилзен, срещу „Левски“ и в други мачове, ние имаме отбор. Но трябва още малко да си повярваме, че можем да направим голямата работа. А това става с много труд, с много тренировки, с много дисциплина. Когато треньорът говори с теб, трябва да се вслушаш. Това са важните неща във футбола. Нямаш ли дисциплина, няма как да успееш. Няма как през мач или два футболист да получава червен картон. Колко пъти по мое време футболистите на ЦСКА са получавали червени картон? Да, получавали сме, но един-два пъти в продължение на много години. Това е първото нещо върху която отборът да работи – да има дисциплина. Тогава вече ще има и тактическа дисциплина, и колектив… И като влезеш в съблекалнята всичко там ще е едно цяло.
- Наско Сираков каза, че и след 100 години България няма да има футболист като вас. Той е собственик на „Левски“, а вие сте акционер в ЦСКА. Да не би да има промяна в отношенията между двата вечни съперника?
- Винаги ще бъда благодарен на Наско. Аз не забравям, че е от първите хора, които са ми подали ръка през 1986-87 година, когато дебютирах за националния отбор. Няма как да купят моето приятелство. В моя живот не съм делял приятелите си на ЦСКА и „Левски“. Нека един път завинаги го разберат – приятелството аз не го купувам! Достатъчно уважавам и Тодор Батков, и Томето Лафчис, и отделно футболисти, с които сме играли – и Емил Спасов, и Велев, и Божидар Искренов, и Наско, разбира се. Даже ще го помена и него – и Боби Михайлов. Те са ми помогнали на терена. Няма как да си деля приятелството, че единият е в ЦСКА, а другият в „Левски“. Няма как! Аз съм делял с Наско една маса, от една чиния сме яли, с една вилица и един нож, с една супена лъжица… И затова постигнахме каквото трябваше да постигнем, защото сме се уважавали. Това, което казва Наско – да, аз го уважавам и винаги ще го уважавам. Нашите деца израснаха заедно в Барселона с нашите семейства. Няма как да се купи нашето приятелство. Но няма как да им го сложа в главите на онези, които дюдюкат по цял ден, защото едно е да си на терена, друго е да си извън терена. Затова съм благодарен на Наско. „Левски“ имат голмайстор за всички времена и това е Наско Сираков, другото е история. Там пише със златни букви колко гола е вкарал Наско Сираков за „Левски“, колко титли е спечелил Ицо Стоичков. Това е история. Няма как да го изтриеш, няма как да го махнеш.
- Вечното дерби като че ли показва, че това е истинското лице на българския футбол. И като публика, и дори като интрига на терена. „Левски“ разчита на дуото “SS” – Сираков и Стоилов.
- Тук пък е Стойчо + Стоичков – пак “SS”! Само че между Стойчо Младенов и Христо Стоичков слагам една „осмица“, защото и Стойчо е играл с номер 8, и Ицо Стоичков е играл с номер 8. А там само Сираков е играл с номер 8, защото другият с номер 8 не съм виждал (Смее се).
- Нека се върнем един ден по-рано, когато пак бяхте на стадион „Васил Левски“, но по друг повод и между много деца – как се почувствахте?
- Щастлив и горд, защото дойдоха толкова много деца. Искам да благодаря на Венци Стефанов, на „Славия“, че имаше техни момчета. Искам да благодаря и на „Царско село“, на ЦСКА, на „Чавдар“ (Етрополе)… Също и на Румен Чандъров за децата от „Септември“. Това са приятели, които мислят за бъдещето на децата. Искам да дам тази книга на малчуганите, най-вече защото там е написано как се върви напред. Има в нея и закачливи неща. Има неща, които трябва да малчугана да усети, да съпреживее това, което съм преживял аз на стадиона. И като малък фен, майка му и баща му да пуснат телевизора и да кажат: „Тази година бат Ицо е вкарал този гол, така го е вкарал, това е направил, онова е направил…“ И там всичко си върви. Да залепи в книгата фланелка на националния отбор, на ЦСКА, на „Барселона“, където съм играл. Това е пътят, който децата трябва да видят. Откъде съм тръгнал и къде съм стигнал.
- От толкова много снимки и автографи помните ли нещо специално, което някое от децата ви каза?
- Много. Всеки искаше да се докосне, да направим една снимка. Бяха и малко притеснителни, съвсем нормално е за тях. Викам: „Пипнете „Златната топка“! Това е вашият път! Тук трябва да стигнете! Трябва да го мечтаете, да го искате!“ Все пак „Златна топка“ си е „Златна топка“. В аптеката няма как да отидеш да я купиш или някой да ти я нарисува. Това е най-важният трофей в моята кариера! Както е и „Златната обувка“ от световното първенство 1994-а, както е другата „Златна обувка“, с която бих рекорда на Петър Жеков и на Наско Сираков. Те имаха по 36, а аз вкарах 38 гола. И оттогава 38 ми е любимото число – три пъти станах шампион на България с номер 8. Какво да направим – такава е съдбата!
- Когато влизате в съблекалнята на „Васил Левски“, спомняте ли си нещо специално от вашата кариера?
- Много пъти съм бил там, но естествено си спомням първия мач с националния отбор на България. Няма как да забравя двубоя с Белгия. Това ми е първият официален мач с екипа на България. Толкова мачове сме играли – и победата срещу Германия! И победите срещу „Левски“ също. Това си остава за историята най-вече. Остава ми и един голям спомен, когато направихме „50 години номер 8“. Голям празник! Още един път искам от цялото си сърце и душа да поздравя, да кажа едно голямо „Благодаря“ на тези хора, които бяха на трибуните в този дъждовен ден! Показаха обичта, уважението към мен, към моето семейство, към моите приятели, които бяха на терена. Този ден ще остане незабравим не само за мен. Нека и други да направят такъв мач, ще им помогна, защото показахме на целия свят какво може да направи българинът. В един дъждовен ден, в който не спря да вали, 43 хиляди човека на стадиона и един не мръдна оттам. Голямо благодаря – само това мога да кажа!
- Тогава все едно океанът се изля над София, пък в събота грееше такова хубаво слънце.
- Беше ми много тежко, защото двама човека, които трябваше да бъдат там, бяха горе. Може би небето се отвори заради тях. И Йохан Кройф, и Трифон Иванов. Където играя мач, винаги в третата минута играта се спира. Докато съм жив ще е таща! Защото израснахме заедно, деляхме една съблекалня, деляхме една стая в толкова лагери. Господ си го прибра горе Трифон, лека му пръст. Гледа ме отгоре. Знам! За „Мистър“ е същата работа, за Йохан Кройф, който толкова години ми помогна в „Барселона“ да израсна още повече като футболист, защото тук в ЦСКА съм имал уникални треньори – и бат Симо, и Стоян Йорданов, и бат Цецо, и Пената, и Петър Жеков, и Стоил Трънков. Всичките са допринесли нещо за мен. Всичките! Вече към края на моята кариера и Стойчо ми беше малко треньор. Но това беше денят – да покажем какво можем. И в дъжд, и в пек ние бяхме там.
- На пек ви видяхме облечен изцяло с вашата марка „H8S”. Какво да очакват феновете от нея? Все повече се срещат хора на улицата, които носят тези дрехи.
- Искам да им благодаря, че това, което правя за тях, аз го правя от сърце. Да, пишат ми много, на доста им отговарям. Искам да развивам тази марка. Искам самите деца да усетят какво е „H8S”. Аз съм си избрал тази емблема, аз съм се трудил и ми е кеф да си я нося, защото има някакъв символ. Осем за мен е символично, много голямо, никога не свършва. Когато си долу, си долу. Когато си в средата, си в средата. Когато си горе, си горе. Постоянно си в някаква въртележка.
- Заради пандемията промоциите на вашата „История“ спряха за повече от година.
- Не е спряла. Забавихме го във времето. Ситуацията е такава, не е само в България. Трябваше да бъдем и в Испания, и в Португалия, и в Япония, но ситуацията все още не ни позволява. Но това, което съм обещал, ще го изпълня. Може би с по-малко хора, защото ние трябва да спазваме всички мерки. Аз съм първият, който трябва да спазвам мерките. Виждаш, когато се съберат деца, когато има хора, трябва да има дистанция. Трябва да уважаваме това, което ни казват. Аз се интересувам много, знам за какво става въпрос. Не е за подценяване и чрез вашето предаване и за вашите фенове искам да кажа едно: „Ваксинирайте се!“ Аз съм се ваксинирал, моето семейство се е ваксинирало. Да се предпазим, не е случайно това, някъде е пипнато с ръка – убеден съм. И сега нека да се вслушаме в съветите, които ни дават. Аз всекидневно държа връзка с много хора, разговарям с много доктори, с много специалисти в тази сфера. В България държа връзка с двама човека – ген. Мутафчийски и доц. Кунчев. С тях двамата се консултирам. Друг не ме интересува. Каквото те ми кажат, това изпълнявам. Както беше навремето – вярвах само на Христо Запрянов да ме масажира. След това дойдоха и Цецо, и Иван в националния отбор. Аз вярвам на тези хора. Както съм вярвал в годините и на д-р Гевренов, на Христо Мазнейков, например. Ние имаме много специалисти и когато се вслушаш, тези съвети са наистина позитивни. Затова подканвам всеки българин – ваксинирай се! Предпази теб и твоето семейство!
- В големия екшън от събития около вас през тези дни беше и завръщане към началото на вашата кариера на стадиона на „Марица“.
- Уникално! Но фабриката, захарният завод до стадиона вече не работи. Нямаше го този специфичен мирис да го усетиш, когато тренираш, да се напълниш с енергия. Но това, което преживях на 26-и септември в Пловдив… Толкова много хора от „Кършияка“. Ама ние сме си кършиякалии, аз съм кършиякалия. Независимо, че съм играл толкова години в ЦСКА, а и навсякъде марката ЦСКА е ЦСКА, аз съм си кършиякалия, няма как. Минах през училището, където съм учил. Минах през стадионите, където съм тренирал. Минах през махалата, където съм живял. Защото това са спомени, това е празник – 100 години. На 100 години е „Марица“ (Пловдив)! Макар че в тази година има много отбори – и „Ботев“ (Враца) е на 100 години, „Марица“ - 100 години, „Хеброс“ (Харманли) е 100 години, онзи ден „Свиленград“ – 100 години и други отбори, които тази година ще ги навършат. Това е празник за хората. Това са 100 години футбол. Ние трябва да го подкрепяме, да не забравяме откъде сме тръгнали, макар че някои го забравят.
- Дадохте „Златна топка“ на първия ви треньор Огнян Атанасов.
- Естествено, че трябва да я дам.
- Неговият съвет, който спазвате и до днес?
- Бий, за да те уважават! Затова ги бия. Никога не падам по гръб.
- Вкарахте и гол в юбилейния мач. Спомняте ли си първото попадение за „Марица“?
- Е, как да не го помня! Паднахме 1:5 в Асеновград. Играх защитник. Биха ни, биха ни, но накрая викам: „Бат Огнян, дай да вкараме да отида напред да вкарам един гол.“ Първият ми гол е при 1:5 срещу „Асеновец“.
- Започнахте с това, но последният ви ден от престоя в България беше семеен празник. Бихте ли ни разкрили какво подарихте на малката Миа?
- Това са много лични работи, няма какво да разкриваме на хората. Щастлив дядо съм!
- Тя ли ви слуша или вие нея?
- В момента повече аз я слушам, защото такава е възрастта. Иска детето там да иде, това да види… Съвсем нормално е. За мен беше уникален празник. Събраха се много деца.
- След няколко часа отлитате за Лазурния бряг и знаем, че ви чака един футболен маратон. Ще ни разкриете ли каква мисия ви е поставил вашият работодател „TUDN”?
- Много мисии. Първо ще направя интервюта с четиримата треньори, които ще бъдат в Италия. Ще се срещна с Дидие Дешан, след това имам интервю с Луис Енрике, с Роберто Манчини, с Роберто Мартинес. Това са четиримата треньори, които ще бъдат в Милано и в Торино на финала на Лигата на нациите. След това имам среща с Моуриньо, имам да направя един филм за националния отбор на Италия, един филм за Роберто Баджо и за „Парма“ също така. Така че 12 дни ще бъда постоянно нащрек. Плюс това в нашата телевизия имаме много програми всеки ден. Разликата в часовете е голяма – шест часа. Предаванията ни трябва да започват в дванайсет-един часа през нощта, за да може да сме в праймтайма на нашата телевизия в Маями и в Мексико. Така, че само след няколко часа започва моето друго приключение.
- Как се готвите за интервютата и какво е една „Златна топка“ да задава въпроси на друга?
- Въпросите са много, но аз оставям интервюирания да си говори, не го прекъсвам. Естествено много неща са свързани с нашето минало. Да направиш интервю е лесно когато има само – кажи това, кажи онова … Но когато имаш познанство и знаеш в детайли, откъде е минал, откъде е почнал, кои са негови приятели, съотборници, родители… Тогава е друго. Трябва да имаш тази представа, когато подготвяш въпросите. И той в същото време да бъде подготвен. Затова за тези интервюта на 99 процента им изпращам предварително въпросите. Да, имало е някой, който не е харесал някой въпрос. И тогава какво? Зачертава се, връща се, сменям го. Просто искам човекът, който интервюирам да се чувства комфортно.
- Вашият любим „Барселона“ също минава през труден период, но там треньор е голям приятел от миналото – Роналд Куман. Ще успее ли?
- Ще бъде тежка година, няма какво да се заблуждаваме. Финансовата криза е голяма – 1,2-1,3 млрд. дългове. Някои от футболистите, които получаваха много големи заплати, вече не са там. Имаме млад отбор, което е правилна политика. Мисля, че до две години „Барселона“ отново ще направи такъв отбор, какъвто бяхме ние по едно време, след това този на Гуардиола с Меси, с Шави, с Иниеста, с Пуйол, когато започнаха да печелят и другите трофеи. Аз не се съмнявам, че „Барселона“ ще направи всичко възможно за това. Никога не съм се съмнявал в качествата на Роналд, защото в продължение на пет години ние сме били всеки ден заедно. Знам какво е неговото качество, какво е неговото мислене. Знам, че с неговия характер няма кой да го откаже. Аз също има твърд характер, но неговият е повече от моя. С този хъс той стана европейски шампион и с клубния, и с националния отбор… Така че той е на пътеката, по която трябва да върви. И знам - няма как да се промени! И вярвам, че с неговите хъс и дисциплина, които имаше като футболист, ще ги пренесе на терена и за своите играчи. Важно е оттук нататък самите футболисти да имат качествата да го изпълнят. Млади играчи са и трябва да се работи здраво с тях. Дали в България, дали в „Барселона“, независимо къде, на младото поколение му трябва по-друго внимание. Трябва работа и дисциплина. Да му се скараш, да му се сопнеш. Той трябва да знае, че е работник, получава заплата от клуба. Когато си извън терена, там е съвсем различно. Трябва да защитаваш това, което носиш на гърдите. Затова рецептата е - ред и дисциплина. Труд, труд и труд.
- Лео Меси в ПСЖ – ще успее ли най-накрая мисията този клуб да спечели Шампионската лига?
- Не всякога големите имена могат да печелят. Спомняш си преди години, когато Флорентино Перес направи онзи звезден отбор – Роналдо, Фиго, Бекъм… и нищичко. Завалийките една купичка взеха, ама мизерна купичка. С големия отбор, „фантастико“ ли, „мантастико“ ли бяха… Трябва да имаш отбор, колектив за да успееш. Да, имаш големи фигури, големи имена – Кейлор Навас, Донарума, Хакими, Маркиньос, Серхио Рамос, Верати, Меси, Мбапе, Неймар. Уникални футболисти! Един супер треньор – Маурисио Почетино! Но дали сглобката ще стане? Дали всеки ще преживее егото на другите? Това е големият въпрос. Не всеки път големите имена могат да спечелят мачове. Трябва време, търпение и труд. Няма друга алтернатива.
- Бяхте на Националния стадион, сега сме на стадион „Българска армия“, където музеят е като оазис на това как изглежда, бяхте на стадиона на „Марица“. Защо България няма стадиони?
- Защото държавата е такава. Само на 800 км е Унгария, нека отидат и видят за какво става въпрос. Да отидат в Румъния, още по-близко е.
- Държавата или клубовете трябва да построят стадионите?
- Отборите трябва да си направят стадионите, а държавата да им ги даде. Това е, няма друга алтернатива.
- Накрая ще ви помолим за едно пожелание за феновете и конкретно за аудиторията на „Код Спорт“, която също очаква вашите звездни интервюта, които един ден ще стигнат и до нас.
- Вие поне ги имате. Такова предаване, че напоследък постоянно ми искате и все ви давам по нещо. Пак ще имате, ще ви дам! Преди годни вие пътувахте много – и ти, и Владо Памуков, и Краси Минев пътувахте много навсякъде. Сега ситуацията е такава, няма как и трябва да се съобразяваме с това. Аз ще ви дам всичко за моята рубрика, защото това, което правим за нашата телевизия и за Мексико, и за Америка няма как да го видиш тук в България. Затова аз ви го давам. Нашата телевизия с голямо удоволствие дава тези материали да видят хората големите звезди. Защо да не видят, какво има? В края на краищата „Златна топка“, „Златна обувка“, европейски шампион да гостува – това е уникално. История. Когато хората видят едно интервю с Меси или с Роналдо, с Роберто Баджо или с Роберто Манчини, с Виали… ще са доволни? Няма да ми натежи да ви изпратя материал с тези мегазвезди за да го пуснете и хората да видят за какво става въпрос. Нека видят, нека сме в играта!
- Ние сме много благодарни и чакаме интервютата ви от Лазурния бряг!
- Да си кажем лек път, живи и здрави и отсега весели празници, защото може би тази година няма повече да се прибера до България! Успех на ЦСКА, успех на нашата публика! Бъдете номер 1, както винаги! Показвайте го, подкрепяйте отбора! На българския футбол какво мога да пожелая? Успех!
