Иван Вуцов припомни много интересни моменти от живота на легендарния футболист Георги Аспарухов-Гунди. В интервю за 24 часа той припомня, че Милан и Бенфика са го искали, но любовта му към родината го е задържала в България и Левски.
- 40 години след смъртта на Георги Аспарухов имате ли представа какъв щеше да бъде той след 10 ноември 1989 г.?
- Често съм си мислил за това, много съм разговарял и с неговата съпруга. Той беше природно интелигентно момче, но и изключително ерудиран. Благодарение главно на обкръжението на жена си Гунди непрекъснато беше в компанията на интелектуалци -актьори, писатели... Ако трябва да споменавам имена, това бяха Банчо Банов, Иван Комитов, Милко Стефанов, лека им пръст, както и много други. Сигурен съм, че Аспарухов щеше да бъде близко до футбола. Не знам колко успешно би се справил като треньор, но със сигурност от него би излязъл добър ръководител.
- Като се има предвид, че беше офицер от МВР и комунист, как щеше да приеме политическата промяна у нас?
- Той стана комунист, да не кажа по задължение, но по призвание. След като се обединиха "Левски" и "Спартак", футболистите бяха произведени в офицерско звание и встъпването в партията идваше от само себе си. Пък и родителите му също бяха партийни членове. Но той гледаше реално на нещата и не мисля, че би заел негативна позиция към промените у нас.
- Трагичната смърт ли му създаде този ореол? Поне така твърдят мнозина, на които очевидно не е бил любимец.
- Голяма глупост. Единствено бих разбрал, ако го кажат днешните деца или юноши, които не са го виждали и не са запознати с отношението към него. Неговата кончина накара хората толкова много да страдат и да жалят, колкото аз никога не съм виждал, нито съм очаквал.
- На какво се дължи тогава невероятната народна любов, която най-ярко се е видяла на погребението му?
- Той беше превъзходен футболист, какъвто дотогава България не бе раждала, а и оттук нататък не знам дали ще роди. Беше истински магьосник на терена. Имаше брилянтна техника, главата му раждаше много идеи, беше привърженик на колективните действия, обичаше не само да реализира, но и да дава възможност на другите да го правят. А беше и от средите на "Левски", а всеки знае колко е популярен "синият" отбор. Освен това самият Гунди имаше много благ характер, беше човечен, отзивчив. Обичаха го даже тези, срещу които често се изправяше на терена. Дори тези, които го ритаха по време на мач, и тях ги болеше, ако мога така да кажа. Години по-късно в различни компании съм се убеждавал в това. Например Пламен Янков от ЦСКА, заради когото го наказаха и затова тръгна в злополучния ден за Враца. Неведнъж ми е казвал колко дълбоко съжалява, че така се е получило.
-
Защо му казваха Гунди?
- Честно да си кажа, и аз не знам. Още като дете така са почнали да му викат в софийския квартал Редута.
- С кого от днешните играчи бихте го сравнили?
- Вижте, аз не искам да започвам такава полемика, защото хората от футбола са сръдливи и някой може да се обиди. А и в този спорт, както във всичко друго, всяко нещо е с времето си. Тогава се играеше по един начин, сега по съвсем друг. В момента се търсят коренно различен тип играчи, но лично за него съм сигурен, че и в днешния футбол той би се вписал абсолютно хармонично. Борбен, техничен, отскоклив, с приоритет към колективната игра - все основоположни неща и в съвременния футбол. Естествено, сега се играе по-твърдо, с по-плътно покритие и повече движение.
- Тогава обаче нямаше трансфери на Запад.
- Факт, а Аспарухов го искаха два велики отбора. Това го знам със сигурност, даже съм участвал в разговорите. Единият е "Милан" на Нерео Роко, а другият - "Бенфика" в най-славния си период с наставник Бела Гутман. Специално Нерео Роко беше обявил: "Това е център-напада-телят на моите мечти!" А пък португалците бяха с невероятен състав, особено в нападение - Еузебио, Торес, Колуна, Симоес, Переа... И въпреки това в Лисабон, когато загубихме 2:3, той им вкара 2 гола. Това беше първият път, в който "Бенфика" допускаше два гола у дома в евротурнирите. Треньорът Гутман по негов адрес беше казал: "Това черното змийче - трябва много да се пазим от него, много лошо хапе!"
- Пътували сте много в чужбина с него. Изкушавал ли се е Аспарухов някой път да не се върне в България?
- Не, никога. Много бяха силни съблазните наистина, особено в Италия веднъж, когато с него беше и съпругата му Величка. Говориха и на нея, но нищо не им се получи. Любовта на Гунди към родината беше изключително силна и чиста, никога не му е минавало даже през ума да избяга.
- Не беше ли страхът повече, отколкото любовта към България?
- Не биха казал, макар че възможно е и страх да е имало. Но ние бяхме много близки с него, спяхме в една стая, говорили сме си по темата, но никога не съм долавял в думите му съжаление, че не е останал в чужбина. Сигурно му се е искало да се развива като футболист, а и съм убеден, че ако беше преминал в силен западен отбор, щеше да е една от най-големите звезди на времето си. Но и въпреки изолацията, която съществуваше по отношение на нашия футбол като част от социалистическата система, уважението от страна на съперниците от чужбина към него беше забележителна. Спомням си, когато години след смъртта му и "Милан", и "Бенфика" гостуваха в България, хора от тези два клуба отидоха и поднесоха цветя на гроба му.
- Световното в Англия ли допринесе най-много за международната му известност?
- Тогава се паднахме в много силна група: Бразилия, Португалия, Унгария и България. Тоест настоящият световен шампион, отборът, направил голямата изненада и стигнал до третото място по-късно, и традиционно силните тогава унгарци. Излезе едно списание, в което всяка група беше представена със звездата си. За нашата това бяха Пеле, Еузебио, Алберт и Аспарухов, което е достатъчно, за да се оцени класата на Гунди.
- Мъчно ли му беше, че на следващото световно в Мексико не успя да играе пълноценно?
- Да, много му беше криво. Той беше контузен и му беше ясно, че не е готов на сто процента. Но беше готов и на куц крак да влезе и да помага на отбора не само за да го видят, че е там, и да запише участие. Винаги първо мислеше как да помогне на отбора. Такъв човек беше, приятел, човек за дълъг пьт.
- Негови недоброжелатели твърдят, че се е качил пиян на колата във фаталния 30 юни 1971 г. и по този начин е погубил двама невинни - Котков и един човек, качен на автостоп.
- Капитални глупости. Той не пиеше, най-много, като седнем, да си позволи една бира. Тогава и аз трябваше да съм в колата, но така и не се качих. Закъснях, защото трябваше да водя моята и неговата тъща на бани в Кюстендил. Гунди бе наказан в последния мач от първенството срещу ЦСКА. Предстоеше и финал за купата срещу "Локомотив" (Пд), но той трябваше да го пропусне и затова прие поканата за този бенефис във Враца. Но така или иначе това, че е бил пиян, е гнусна и опашата лъжа.
- Защо се стигна до грозните сцени на погребението му?
- Смъртта му съвпадна с едно друго нещастие. В същия ден загинаха при приземяване трима съветски космонавти. Естествено беше народната скръб да бъде по-силно изразена към нашите момчета и аз не мога да разбера защо тогавашните управници се разсърдиха на хората. Очевидно бяха решили, че е задължително почитта към съветските другари да е изразена по-силно, отколкото към някакви си там футболисти. Всичко се обърка допълнително от много слабата организация около погребението. Може би никой не беше очаквал да дойдат толкова много хора на поклонението на "Герена"и после на гробищата. Ако почитателите на Гунди бяха получили възможност да се простят с него, едва ли някой щеше да тъпче по гробовете, да чупи плочи и паметници, както се получи.
- Защо само веднъж го избраха за най-добър футболист на България?
- Този въпрос е към онези журналисти, които тогава определяха кой да стане номер 1. За мен той е несравним и това, което направи във футбола, е по силите на малцина. С това не искам да подценявам другите победители в тази анкета, но Гунди беше уникален и единствен, факт е също, че при днешната глобализация и реклама нещата са коренно различни. Ето например Валери Божинов. Толкова неща се изписаха къде и с кого е ходил, а за футбол - нищо. И го убиха като футболист.
