Лиценз, оцеляване, фалит, синдик - това са най-честите теми за разговор, когато стане дума за ситуацията около ЦСКА през последните месеци. А няма как червеният клуб да не е център на внимание, независимо в какво ниво на футбола се подвизава. ЦСКА е незаобиколима институция дори заради наличието на безброй кредитори и още толкова доброжелатели.
Малцина обръщат сериозно внимание обаче на факта, че на "Армията" се играе футбол. И този футбол, който засега е безпогрешен на ниво В и Б група (б.а. - двата мача за купата са показателни), представлява интересен феномен. Младият, едва З6-годишен треньор на армейците - Христо Янев, воден от амбициите си за доказване, превърна червения тим в истинска експериментална площадка. На това не се обръща особено внимание, но подходът му без съмнение е оригинален, а за осъществяването му се изисква
здрава къртовска работа
Нежният и деликатен като футболист Янев се оказа много як черноработник в треньорството. Благодарение на стила на Янев в ЦСКА се работи много повече в сравнение с всеки от така наречените елитни отбори. Защото Янев не може да използва нито един от традиционните номера на треньорите у нас. При него стартът е от нулева позиция без предварителните елементарни натрупвания. И той се справя повече от прилично, като се опитва и да не се разпилява в излишна самоцелност. Защото дори аритметически може да разпредели минутите между играчите и от това няма да произтекат никакви проблеми.
Всъщност това е мотото за досегашната работа на Христо Янев. Той подготвя почвата от лесното да се премине към трудното. Защото всеки може да класира ЦСКА на първо място във В група с тези играчи и тези пари. За амбициозния Янев обаче това не е достатъчно и 15 или 30 поредни победи не са основният му приоритет. Той иска да подготви с наличните средства отбор, който без трусове да премине в по-горното ниво. И после в още по-горното. И затова в ЦСКА се работи много повече, отколкото е необходимо за тим от В група.
В България става все по-трудно
за пробив на млад треньор. Възможностите да минеш по пътя на Станимир Стоилов, Димитър Димитров или Ивайло Петев вече са съвсем ограничени. И ако някой може да бъде посочен като следващия от тази все по-рядка порода, той може би е точно Христо Янев. На 36 години той има чудесен летящ старт. През зимата започна в Миньор, където постигна добри резултати, през лятото продължи в ЦСКА. Засега в цялата си, макар и кратка кариера, има само два загубени двубоя, а процентът му на спечелени е над 90. Чудесно постижение, макар и на ниво В група. Но един треньор трябва да се научи да* побеждава, защото затъне ли в блатото на клишето "най-важен е следващият мач", измъкване няма. И няма излизане от спиралата на уволненията и кратките назначения. А това е съдбата на българския треньор.
Може би и затова Янев работи толкова усилено. И не допуска играчите му да си помислят, че могат да го карат само на разлика в класата спрямо съперниците си. Янев ги изпраща на терена в идеална кондиция и с ясна тактическа идея. Това може на този етап да стори, защото е ясно, че базисното ниво е ниско и няма как да бъде променено само с тренировки и напътствия. Но футболът не е само за виртуози, когато има амбиция, хъс, желание да се раздадеш, техническите неумения могат да бъдат неглижирани.
Най-положителното в цялата дейност на Христо Янев е присъствието на интелект. Тази промяна настъпи и в самия него след трите години, прекарани във франция. Отиде в Гренобъл като един човек и се върна като друг. Там разбра, че футболът е проста игра за умни хора. И явно някъде в годините между 2006 и 2009 е решил да премине от страната на умните. Затова стана треньор на 35 години, а много от неговите съотборници от ЦСКА няма да бъдат никога. А и да пробват, ще им липсва именно този нюанс, който при Янев съществува. Сивото вещество, което или го имаш, или леко си надмогнал приматите. Но във футбола не е важно какъв си. По важното е някой
да разбере това
След абдикацията на Стойчо Младенов в ЦСКА опитаха първо с Галин Иванов, но по-важното е, че продължиха тенденцията да залагат на младите с Янев. Защото най-лесно беше да сложат един опитен треньор, а те имат винаги под ръка и великия стратег. И може би затова трябва да са най-благодарни на Гриша Ганчев, че избра нетрадиционния подход. Постави скучния и монотонен Пламен Марков на директорския пост, а най-важната позиция повери на Янев. И това решение наистина е право в десетката. Кой знае, може би в негово лице да имат дори новия Никодимов.
Приятното присъствие на Христо Янев за съжаление е прецедент. Малцина от неговото поколение имат възможността за подобен летящ старт. И това е големият екзистенциален въпрос, надвиснал над българския треньор. Липсват позиции, работни места, а това обрича момчета с потенциала на Христо Янев или на вегетиране, или на избор на друг път в живота. А без нова плеяда млади специалисти в БфС могат спокойно да пуснат кепенците. Но явно това не ги тревожи особено. Там са си заровили главите в пясъка и не ги интересува развитието нито на футбола, нито на кадрите.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
