Григор Долапчиев е една от най-големите надежди на ЦСКА. Той е юноша на „армейците", като преминава през всички групи на ДЮШ. Дебютира за първия отбор на ЦСКА при победата като гост над ПФК Миньор (Перник) с 4:1, на 31 август 2012 година, заменяйки в 84-тата минута Станко Йовчев. Долапчиев е автор на последните три гола за ЦСКА в официални мачове и контроли. Той се разписа в последния мач от изминалия шампионат срещу Локо (Сф), а в първите две контроли със Светкавица и Славия също порази противниковите мрежи. Гришо остана верен на родния * ЦСКА и въпреки че все още няма ав професионален договор, продължи да тренира. Досега Долапчиев играеше без пари на „Армията", но нито за миг не си е помислил да предаде „червената" идея. Младият нападател се надява след време да постигне успехите на кумира си Димитър Бербатов. Долапчиев говори пред „Меридиан Мач" за ЦСКА - клуба, с който е свързан целият му живот досега.
- Здравей, Гришо. Първо искам да те попитам какво е настроението в ЦСКА в този съдбовен за клуба момент?
- Тренираме с настроение въпреки проблемите около ЦСКА. Всички футболисти се вълнуваме в коя група ще играем. Аз лично се надявам да останем в „А" група и да покажем, че мястото ние там.
- Какво си говорите с момчетата, които останаха?
- На първо място чакаме с нетърпение какво ще се случи с ЦСКА. Ще го има или не е тема номер 1. Тези, които останаха, са си получи всичките си пари. Поне така казват, а поведението им показва, че е така.
- В тази връзка ти получи ли възнагражденията си?
- Още нямам професионален договор с ЦСКА. Поради тази причина не получавам и заплата.
- Не те ли притеснява, че си без договор?
- Много искам да подпиша с любимия си ЦСКА. Сега не знам какво повече да кажа. Нямам обяснение защо не ми предлагат договор. Може би неуредиците са проблем. Чакам да говорят с мен.
- Напускането на основни играчи отрази ли ви се?
- Тръгнаха си добри футболисти, но ЦСКА винаги ще има такива, които да ги заместят. Ние сме играчи на най-великия клуб в България. Пак си имаме отбор и ще се справим и без тях.
- Допреди няколко дни нямахте треньор.
- Беше много притеснително, когато нямаше треньор. Подготвяхме се само с Роко Перота. През главите ни минаваха мисли за най-лошото. Когато дойде Сашо Борисов, всичко се промени към добро. Аз и голяма част от момчетата го познаваме от юношеските формации на ЦСКА.
- Твоите очаквания за бъдещето на отбора?
- Убеден съм, че пак ще сме фактор в „А" група. Имаме всички сили да се справим. Имаме
предимно български играчи, което е голям плюс. Вальо Илиев почна тренировки с нас, което даде голям импулс. Неговият опит ще ни помогне страшно много.
- Какво е за теб ЦСКА?
- Най-важното нещо в кариерата ми досега. Аз обичам истински този клуб. Пожелавам си съвсем скоро да водя атаката на ЦСКА. Все още не съм напълно готов, но имам желание и правя всичко, за да изпълня целите си. Искрено се надявам да радвам феновете ни, които изстрадаха много в последно време. Те са прекрасни и заслужават само най-доброто.
- Ти си голмайстор в последните три мача на „армейците". Това прави ли те звезда?
- В никакъв случай. Просто ми дава необходимото самочувствие. Не искам да се мисля за звезда. Гледам да подобря играта си и да помогна с всички сили на отбора.
- Би ли отличил някой треньор, на когото дължиш най-много в кариерата си досега?
- Благодаря на всички треньори, с които съм работил досега. Най-вече на Стойчо Младенов, който ме взе при мъжете. През миналата година записах официален дебют за ЦСКА и сбъднах най-съкровената си мечта. Първият ми гол срещу Чавдар (Етрополе) за Купата на България ми донесе много тръпка и радост. След това под ръководството на Милен Радуканов се разписах и за първенство. Беше просто невероятно изживяване. Само ме беше яд, че загубихме от Славия. Не мога да приема поражение за ЦСКА дори в приятелски мач.
- Вече си юношески национал. Каква е следващата цел?
- Надявам се след време да получа повиквателна за младежите. Голямата цел пред всеки млад играч е представителният отбор. Головете при юношите са едно, а при мъжете - съвсем друго. Чувството в двата случая е страхотно.
- Разкажи нещо за семейството ти.
- На близките си хора дължа всичко. Те ми помагат страшно много. Аз съм едно дете и майка и татко дават всичко, за да постигна мечтите си. Дядо ми също ме окуражава във всичко.
- Кой е твоят кумир?
- Димитър Бербатов. Съотборниците ми сложиха и такъв прякор. Опитвам се да копирам играта му и дано някой ден стигна поне част от неговите успехи.
- Кой мач ще си спомняш винаги като фен на ЦСКА?
- Пазя отлични спомени от победата срещу Байер Леверкузен на стадион „Българска армия". Баща ми ме заведе на трибуните, а тръпката бе допълнително засилена, защото в редиците на противника бе Бербатов.
- А в кариерата ти досега?
- При юношите имам два незабравими мача. Срещу Левски падахме 2:0, а след това аз вкарах два гола и завършихме наравно. В един мач срещу Славия вкарах и четирите попадения за победата с 4:2. В сърцето си пазя всичките си мачове за мъжете досега.