Лидерът на Левски Георги Иванов е пред прекратяване на кариерата си.Нападателят е скъсал предна кръстна връзка по време на дербито. Големият Гонзо потвърди шокиращата новина в ексклузивно интервю пред „Меридиан Мач". Гой все още не е изгубил надежда, а в гласа му звучеше увереност, че все пак ще успее да пребори поредната си тежка контузия, както го е правил неведнъж. Ето какво каза Гонзо ден след победата на Левски в дербито с ЦСКА и час, след като лекарите обявиха тежката си диагноза.
Гонзо, как си, какво ти казаха лекарите?
- Е, как да съм... Скъсал съм предна кръстна връзка на коляното. Напът съм да се откажа от футбола.
- Няма ли друга алтернатива?
- Ситуацията е доста сложна. Отказах се твърдо от операция, защото ако я направя, ще отсъствам минимум 8 месеца, а след това няма да има смисъл да се връщам. Да не играя 8 месеца и тепърва да се боря да влизам във форма, а съм на 33 години... Не ми звучи добре. Всички лекари, с които се консултирах, също ми казаха, че няма никакъв смисъл от операция. Все пак има шанс да остана на терена. Принципно може да се играе и със скъсана връзка, като мускулите на коляното компенсират липсата й. При мен този вариант е възможен, защото мускулите ми са здрави. Няма да съм първият футболист, играл с подобна травма. Ето, Кокала е бил по терените 5-6 години без предна кръстна връзка на коляното и се е справял добре.
- Да играеш без връзка в коляното не крие ли рискове?
- Естествено, но то рисковете са навсякъде. Ако всичко е наред и се върна на терена, може коляното ми да не издържи и месец, но може да изкара с травмата и години. Все още е рано да се говори, но съм сигурен, че няма да правя операция.
- Диагнозата ти потвърдена ли е със сигурност?
- Да. Утре (б.р. -днес) ще ме прегледат и с ядрено-магнитен резонанс, за да се види дали са засегнати и менискусите ми. Че връзката е скъсана, е ясно. Когато днес (б.р. - вчера) ме прегледаха, коляното ми направо излезе.
- Как точно стана травмата?
- Според мен тя дойде, защото пазих другия си крак. Знаеш, в прасеца имах 12 милиметра разкъсване на мускулни влакна. Ходих през седмицата до Сърбия, където ми помогнаха доста, но все пак чувствах дискомфорт. Явно подсъзнателно съм пазил болното място и заради това, когато скочих, се приземих не на два крака, а на един. Той се огъна. Още тогава разбрах, че съм се контузил сериозно. Тези неща се чувстват, не играя отскоро.
- Съжаляваш ли, че игра в дербито?
- Не. Явно така е било писано. Можеше да се контузя и на тренировка, или докато ходя по улицата. Лошото е, че играх само десетина минути срещу ЦСКА и това показва, че рискът не е бил оправдан и дори е бил безсмислен. Не успях да помогна с нищо на Левски, а това беше желанието ми. По-хубаво да не бях влизал в игра. Стана най-лошото за мен. Ако сега обаче трябваше да избирам, отново щях да изляза срещу ЦСКА.
- Напоследък често страдаш от травми, защо според теб стана така?
- Вярно е, но те са вследствие на малшанс, а не на грубости отстрана на съперника. Не мога да обвиня никой за тях. Никога досега не съм получавал три тежки контузии за толкова кратък период от време. Първо счупих скула, след това скъсах мускул, а сега и връзка на коляното. Случват се такива неща, никой не е застрахован. Съдба.
- Сигурно предполагаш, че новината за твоето евентуално отказване ще ужаси феновете на Левски. Какви мисли и чувства минават през твоята глава?
- Виж, аз вече се бях примирил с факта, че ще се откажа скоро. Идеята ми беше да играя още един сезон и след това да спра. Лошото е, че сега може да се наложи да спра не по мое желание, а защото се налага. А ми се играе и преди да се контузя, чувствах, че имам сили да играя още. Явно така е било писано. Това е гадно и не го пожелавам на никой.
- Левски победи в дербито. Как ще коментираш мача и играта на съотборниците ти?
- Казах го и веднага след мача - горд съм с момчетата. Ние всички заедно като отбор знаехме, че ще го спечелим, защото сме по-добрият отбор. Футболистите, които са на „Герена”, до един са много класни. Ако натрупат още хъс и манталитет на победители, ще покажат истинските си качества, а съм сигурен, че те са много големи. Ако нещата продължат по този начин, съм сигурен в титлата и доброто бъдеще на този отбор.
- Като заговорихме за титлата, Левски ли ще я вземе.
- Надявам се. Дай боже, това да стане, защото в противен случай всичките ми битки с травмите, който водих от началото на сезона, ще отидат напразно. Пожелавам успех на момчетата и треньора Емил Велев. Знам, че могат и заслужават да станат шампиони.
- Ако предположим най-лошото и ти прекратиш кариерата си, да те очакваме ли в ново амплоа - треньор на Левски? Ти и без това изпълняваше доста подобни функции...
- (Смее се) Всичко е възможно. Знам, че каквото и да стане, ще остана във футбола.