Георги Петков: Предупредих Левски с SMS, че още не са шампиони

На 25 май един левскар по душа спря Левски за титлата. Вратарят на Славия Геораи Петков пази страхотно и е с основен принос за 1:1, с което „белите" пратиха титла­та в Разград. Двубоят на „Герена" завърши със скандали, с жестовете на Гошо - сякаш си слага мустак, към ложите и Тодор Батков, със заплахи за семейството му... Президентът на Славия Венцеслав Стефанов скри вратаря и треньора си Велислав Вуцов далеч от домовете им в нощта след драмата.

Сега, на лагера на „белите" в Боровец, Петков изглежда спокоен. Темата не му е особено приятна, но сяда насреща за интервю с думите: „Аз съм открит човек, няма проблем да говорим за всичко. Нямам и от какво да се притеснявам..."

- Как се чувствате 20 дни след драмата на „Герена"? Сърдят ли ви се още левскарите?

- Надявам се - не. Но ги разбирам хората, защото за клуб като Лев­ски победите и титлите са задъл­жителни. Очакваха тази да им е сигурна и равенството със Славия дойде като гръм от ясно небе. На мен също не ми е приятно, че Лев­ски не е шампион, ако трябва да съм честен. Но играя за Славия.

- Случиха се неприятни неща, грозни сцени още на терена, оби­ди и заплахи после. Сега успо­коиха ли се нещата?

- Да, мисля, че всичко е наред. Надявам се да е наред. На терена имаше разменени реплики, и то с администратора Райко Якимов, който ми е приятел.

- Какво си казахте с него, защо­то от телевизионните кадри из­глеждаше като караница?

- Той ми каза - играл си с тази фланелка, ял си бял хляб в Лев­ски... емоциите го бяха завладели. Отвърнах му, че сега играя за друг отбор, даже му показах и емблема­та на Славия на фланелката си. Ясно се вижда на кадрите. Не сме се ругали. Моментът беше много напрегнат за всички, но нямам от какво да се срамувам и притесня­вам. Не може някой да очаква от мен да си хвърля топката във врата­та, защото съм левскар! Играя за Славия и съм професионалист. А с Райко си оставаме приятели.

- Да, но имаше заплахи към вас и треньора Вили Вуцов. Назна­чиха ви охрана, криха ви... Каква бе нощта след мача?

- За първи път се връщам към това оттогава. Опитвах се да забра­вя тези часове. На мен нощта ми мина тежко, не съм мигнал. Не от страх, защото бяхме на сигурно мя­сто със семейството ми, благодаре­ние на Венци Стефанов и ръковод­ството на Славия. Не спах, защо­то бях много превъзбуден от случи­лото се. Нервите и емоциите ми бя­ха в повече. Не мигнах, наистина... В шест и нещо сутринта излязох, не ме свърташе. Отидох да пия кафе на една бензиностанция и... там срещнах Ники Митов! В седем часа сутринта, точно след този мач! Го­ворихме си близо час. Ирония на съдбата. Той обаче ме поздрави и не е казал и дума с обвинение към мен. Вината потърси в Левски.

- Вие се познавате отдавна с треньора на „сините". Имахте ли закачка преди двубоя?

- Имахме. Малко след като Лев­ски победи „Лудогорец" (1:0 сед­мица по-рано - б.а.) му пуснах SMS. Още го пазя. Предупредих го: „Не си мисли, че сте станали шампио­ни, има още един мач." Беше шега между приятели. Той ми отговори, че току-що е казал същото на игра­чите си в съблекалнята им. С Митов сме земляци, от Пазарджик. Приятели сме. По време на мача на „Ге­рена" имаше и друг интересен мо­мент. На почивката при 1:0 за Лев­ски се засякохме с Даниел Боримиров в тунела към терена и той каза нещо в смисъл: „Излизайте да ви направим два-три на нула". Аз подхвърлих с усмивка: „Само да не стане 1:1...?" Всичко е в духа на закачката и майтапа, а не да пра-вим трагедии и да се стига до запла­хи... Все пак един мач не е краят на света.

- Как се мотивира за двубоя Славия, който не играеше за нищо? Колко пари ви обещаха?

- Премията ни за победа срещу Левски и ЦСКА се знае. За равен­ство също, имаме си вътрешен пра­вилник. Да не мислите, че ако е имало обещания от друг отбор за премия, тази информация ще стиг­не до играчите? На нашия отбор му бе трудна мотивацията след отпа­дането от Берое за Купата на Бъл­гария. Това ни бе основна цел. След нея доигравахме сезона. Но ако срещу Левски, ЦСКА и Лудого­рец не можеш да се мотивираш, какъв футболист си?

- Все пак - какво бе по-специал­ното за вас в този мач?

- Това бе най-тежкият мач в ка­риерата ми. На практика аз нямах верен ход как да изляза победител и щастлив едновременно. Ако бях­ме паднали, а не дай Боже да ми вкарат някой лек гол, пак аз щях да го отнеса. Щяха да кажат - Гошо е левскар, той им пусна гол. Спасих удари, направихме равен. И се оказа, че съм едва ли не предател.

- Да се върнем на жестовете с пръст като мустак след края...

- Те са към Тодор Батков, към никой друг. Той знае отлично защо, а аз доказах нещо, което ми теже­ше. Всъщност дори не толкова на него, колкото на мен си доказах. Не съм продажник! Най-лошото е, че той ме обяви за такъв заради един SMS, който му прати един негов познат. Или приятел, може би... След мача със „Спортинг" (0:5 през 2010 г. - б.а) му е писал, че съм продал отбора. Тежеше ми и начи­нът, по който се разделих с Лев­ски. Разбирам да ми кажат, че ще подмладяват отбора, че вече не ставам... Бих приел. Но продажник не съм! Затова пак казвам на лев­скарите - тези жестове не бяха за вас. Бяха за Батков, а и благодарих на Бог, че ми помогна.

- Добър край на темата. Какво предстои с вас и Славия?

- Готвим се за новия сезон, имаме нов треньор - Асен Букарев, както и нови цели. Чувствам се добре и го­тов да помогна на отбора. Приятно ми е, че ръководството иска да на­лага млади момчета. Спомням си как навремето, когато аз дойдох в Славия, ми помагаха Наско Сира­ков, Боби Михайлов, покойният ба­те Кано Коцев, който беше треньор... Така ще помагаме и ние, по-опитните, сега.

- Споменахте Сираков, той сега се връща в „Левски".

- Точно такъв човек липсваше там. Сигурен съм, че на играчите на Левски оттук нататък ще им е да­леч по-тежко... Но за добро. Сира­ков знае как да постига успехи, визитката му го показва.

- Защо доста от миналите през „Славия" играчи често се връ­щат в клуба след престой в чуж­бина или при грандовете?

- Хората тук са коректни. Сла­вия е организиран, подреден клуб, който цени своите играчи. Шефове­те са точни и се създава добър кли­мат за работа и футбол. Заслугата е основно на Венци Стефанов.

- Как виждате следващото първенство като конкуренция и качество?

- Трудно ще е на всички, кризата е сериозна и застигна повечето от­бори. Славия би трябвало да е добре, защото сме събрани футбо­листи, които сме печелили купи и трофеи. Знаем и можем. С дисци­плина и много работа се компенси­рат недостатъци. Ще налагаме и млади играчи, което е бъдещето.

- Май „дисциплина" е рецепта­та на Любо Пенев в национал­ния?

- Това е примерът! Виждате как­ви добри резултати постига Любо, който наложи режим и здрава ра­бота. Дано се класират на светов­ното, стискам палци.

- Кои вратари в първенството ви харесват?

- И старите пушки още не сме за изхвърляне! Шегата настрана, и двамата вратари на Левски имат качества - и Пламен Илиев, и Мишо Иванов. Владо Стоянов от Лудого­рец - също. Миналата зима играх­ме контрола с Черно море и след нея казах за Георги Китанов, че не съм виждал момче на такава въз­раст да пази така. Голям талант.

- Защо между вратарите има някаква специална връзка?

- Така е, има голямо уважение между колегите. Приятели сме. За­щото постът ни е специален, ние сме единствени на терена. Полеви­те играчи са много, вратарите сме друга порода. Някаква съпричаст­ност ни свързва, приятели сме въ­преки съперничеството на терена.

- Знаем, че сте тренирали и де­ца в един период от кариерата си...

- Тренирал е малко пресилено, но помагах. Беше в Кипър, когато играех за местния Еносис. В сво­бодното си време помагах на един българин в Паралимни, който тренираше деца в местен клуб. Беше ми приятно, защото го правех за сънародник, а и заради децата.

- Значи сте готов за треньор!?

- Е, чак готов... Карам треньорска школа в НСА. Решил съм, че ще бъда наставник, но на вратари. Учил съм се от най-добрия - Вален­тин Захариев. С него имах най-го­лемите си успехи в „Левски", сега сме заедно и в Славия. Все съм взел някои тънкости от Захата. За­сега не смятам да свалям ръкави­ците. Докато го мога, ще пазя.

Динко Гоцев, "Труд"