Подценим ли някой, пак ще страдаме, смята вратарят на Левски.
- Георги, готов ли е Левски за новия сезон?
- Ще ви отговоря както всички - ще си проличи след мачовете, които ще играем. Надявам се да сме готови.
- Има ли повод за притеснение? Играхте две контроли, в които завършихте наравно, но не убедихте феновете.
- Не винаги контролите са критерий за играта на един отбор. В тях играят повече футболисти, целта е да се избистри титулярният състав. Убеден съм, че Левски ще изглежда по различен начин в официалните мачове.
- Кратката ви почивка и подготовка как ви се отразиха?
- Дай боже всичко да е нормално и да сме свежи в мачовете. Със сигурност в първите срещи няма да сме в най-добрата си форма, но вярвам, че ще я подобряваме.
- Играете в сряда срещу аматьорите от Санта Хулия, може ли да се случи някоя издънка?
- Не ми се вярва. Амбицирани сме да постигнем нещо повече. Убеден съм, че след двата мача с тима от Андора ще изглеждаме още по-добре.
- Преди две години и с Тампере бяхте фаворити, но допуснахте страхотно фиаско?
- С повечето от футболистите сме участвали в тези мачове. Знаем за какво става въпрос. Затова ще гледаме още в първата среща да си решим нещата в наша полза.
- Имате ли проблем в атака? Последните мачове трудно бележите. Гонзо е контузен, проблеми с травма имаше и Георги Христов.
- Рано или късно ще се отпушат и тези футболисти, на които им се гласува сега доверие. Надявам се, че това ще стане по-бързо. Вярвам, че останалите ще се успокоят и ще направят така, че липсата на Гонзо да не се отрази на отбора като цяло.
- В състава отново са Бардон, Топузаков. Те са достатъчно опитни. Това плюс ли е за Левски?
- С тях съм постигнал най-много във футбола. Радостен съм, че ще работим заедно, тъй като имаме успехи, които не са подобрени до момента. Вярвам, че поне може да ги повторим.
- Няма ли пренасищане от успехи у вас. Имате ли нужната мотивация за победи, купи, атака на групите на Шампионската лига, Лига Европа?
- Мога да говоря само за себе си. След като усетих тръпката от Шампионската лига, искам всяка година да участвам в групите. Нека си говорим откровено - там е истината, там е и футболът. Да чуеш химна на Шампионската лига и да играеш срещу тези отбори. Всичко друго отива на заден план.
- Това ли е нещото, за което мечтаете?
- Абсолютно.
- И повече ви блазни от наградите - футболист на годината, най-добър вратар в първенството и т.н.?
- Искам да играя, ако може, всяка година в Шампионската лига. Всичко останало в сравнение с това не ме интересува, не ме и блазни възможността да съм футболист на годината, най-добър вратар и т.н., и т.н. Ние сме част от колективен спорт и успехите се дължат на всички, не на един човек.
- Какво е по-различното в Шампионската лига?
- Като влязохме в групите, не проумявах в началото какво точно сме направили. Като чуеш химна, тогава осъзнаваш какво си направил с какви отбори играеш. Тръпката е неописуема - точно преди да почне мачът, преди съдията да даде начален съдийски сигнал.
- Три години по-късно по-добър ли е Левски?
- Това ще покаже времето. Надявам се. Ще се повторя, но доста от тези футболисти играха мачове в Шампионската лига и вярвам, че с повече самочувствие и опит ще успеем.
- Какво е нужно на Левски след издънките срещу Тампере и БАТЕ Борисов в две поредни години?
- Всички трябва да знаем, че не бива да подценяваме никого. Нито за миг. Особено след като сме наясно какво ни предстои. Две години подценихме доста отбори и така си изпатихме. Дано сега си стъпим на краката и влезем там, където ни е мястото, където вече сме били.
- Следите ли това, което става в другите отбори - Черно море, ЦСКА, Литекс?
- Не. Ако съм честен, не ме и интересува. Кого купуват, кого продават, кой къде е треньор - не ме вълнува това. Гледам нещата в Левски да са наред. Ако ние играем така, както можем, няма от какво да се притесняваме.
- По-силен ли ще е Левски този сезон?
- Със сигурност трябва да сме по-силни. За момента не сме се разделили с нито един основен футболист. Взехме Бардон и Топузаков. Имат много опит зад гърба си и знаем всеки един от тях какво може поотделно.
- Как се отнасят младите към вас? На терена често им се карате.
- Крещя, когато съм на терена. Ако преценя, че съм сгрешил, не ми пречи след мача да се извиня. Колегите ми знаят, че не влагам умисъл, а искам да не допускаме грешки.
- Имате ли проблем с някого?
- Не. Разбирам се перфектно с всички. Мароканците научиха български.
- Колко е важно за един отбор вратарят и защитата пред него да играят дълго време заедно?
- Не е задължително, но си има своите големи предимства. Ако изключим Рабех и Бистрон, с останалите в отбрана съм отдавна в Левски. Има по-голямо спокойствие и зная всеки един какво може да направи. Разбираме се перфектно.
- Мина ли ви желанието да играете в чужбина?
- Абсолютно. Бях афектиран преди година и от загубите, които направихме, и желанието ми бе да изляза в чужбина. С времето помислих, говорих със собственика на клуба. Разбрахме се да подпиша дългосрочен договор и да остана в Левски.
- Това означава, че бихте останали до края на кариерата си в Левски?
- Абсолютно. Имам тригодишен договор с Левски и смятам да си го изпълня.
- Гледате ли стари мачове у дома?
- Имам всички успехи на Левски - четвъртфинала в УЕФА, срещите от Шампионската лига.
- Има ли мач от кариерата ви, към който не искате да се връщате?
- Има 2-3 такива. С БАТЕ Борисов първия мач, с Жилина, Тампере, един мач в Ловеч, в който направих грешка.
- Как отсявате близките си?
- Изградил съм си кръг от близки хора, които са с мен от години. Те са близо до мен и в тежки, и в хубави моменти.
- Критика от кого понасяте?
- Най-вече от родителите и от приятелите, за които споменах преди малко. И от треньорите, естествено.
- Продължавате ли да ходите на риба и да я подарявате на близките си, без да я ядете?
- Да, така е.
- Колко е рекордът ви?
- Сом, 16 кг. Хванах го седмица след операцията от херния, която направих в Германия.
- Преодоляхте ли фобията си от пътуванията със самолет?
- Не. Все още не. Ако не е футболът, няма да се кача на самолет.
- И ще пътувате само с кола?
- Да. Дори бях наскоро в Милано на почивка и пътувах с джипа си до там.
- Къде бихте искали да се върнете отново?
- В Дубай, но със сигурност няма да го направя.
- Защо?
- Далече е, а и е със самолет. Отделно от това, като се прибирах, имаше и страшна турболенция.
